След Втората световна война сред част от народностните групи, съставящи българското общество, нараства дезориентацията при етническото самоопределяне на техните членове. Някои от заблудите и деформациите в тази насока съществуват от по-рано, но други са заложени в годините непосредствено преди войната и са реанимирани веднага след нея. Волунтаристичната политика на новите власти и намесата отвън също така създават предпоставки за силно изразена диференциация в етнопсихологическата нагласа на населението в НР България. Същевременно протичат и процеси на междуетническа консолидация, които поляризират обществото не само по етнически, но и по други признаци - религия, култура, език и пр. Натрупването на изкривявания от такъв характер и променливата, непоследователна национална политика,провеждана и до днес, ни изправят пред проблеми с инородното население, обременено от спомени за периодите на протекционизъм и дори привилегированост, първоначално, и на дискриминация и преследвания, впоследствие, подозрително и колебаещо се в отношението си към българската държава.

Безспорно, етническият конфликт между турската общност и българската социалистическа държава, поддържан 5 години (1984 - 1989 г.), в момента е най-комплицирания и болезнен въпрос на прехода към нормално съжителство на етническите и религиозните общности у нас. Неговите последствия и отражения още дълго ще объркват българските граждани, а мнителността и несигурността ще ги невротизират и противопоставят. Ето защо е необходимо в кратки срокове тези взаимоотношения да се поставят на законова основа, съобразена както със спазването на индивидуалните човешки права, така и със защитата на националните интереси, държавния суверенитет и териториална неделимост на България.

През последните десетилетия сред част от членовете на турската етническа общност у нас, в резултат преди всичко на пропаганда отвън, се оформи чувството за принадлежност към турската националност. Това явление до голяма степен определя и мерките на тоталитарния режим за предпазване на българската нация от ново разделение, които обаче поради своята екстремност силно компрометираха политиката на национален интегритет. Провалът на предприетите актове за силово затвърждаване на националното единство подпомага противоположната тенденция и днес широки слоеве сред българските турци се идентифицират с турската нация и дори с турската държавност. Показателни са изказванията на депутата Адем Кенан за съществуването в България на турско национално малцинство, чието юридическо припознаване е належащо. Те са достатъчни, за да осъзнаем сериозността на положението. Определени среди в една съседна държава и в една българска политическа организация, опитващи се да дирижират най-голямото етническо и религиозно малцинство у нас, във взаимодействие се опитват да контролират ситуацията в междуетническите отношения и да създават условия за преразглеждане на техните утвърдени устои.

Наличието на турско етническо малцинство (терминът е придобил гражданственост) у нас, съвсем не означава, че съществува и турско национално малцинство. България никога не е признавала национални малцинства в своите граници (въпреки някои просъветски колебания през втората половина на 40-те години) и то не защото това е било изискване на политиката за запазване на целостта й, а просто защото такива не съществуват, доколкото българското царство не е присъединявало територии, принадлежащи на друга национална държава, и обитавани с компактно население от чужда националност. Системата за защита на националните малцинства, създадена на Парижката мирна конференция през 1919 г., е без претенции към победеното и разпокъсано българско царство, докато същото не може да се каже за неговите съседи. След Втората световна война този подход за разрешаване на малцинствените проблеми изобщо е изоставен.

Турското етническа общност в България представлява неотделима част от българската нация. Тя е непосредствен участник в нейното формиране. Българските турци са етническа група със собствен образ, отличаваща се от анадолските турци по своя генезис, състав и историческо битие. Свързващите ги с Република Турция звена са сходното историческо минало от периода на османското владичество по българските земи, общата религия – ислямът, и сходството в езика, на което се основава пантюркизмът. В използването на посочените дадености за дезинтегристки и сепаратистки цели се състои и трагедията на това население, разкъсвано между родината и религиозно-културната мегаобщност. Изходът за много от тях е емигрирането към Турция. Повече от сто години членовете на турското етническо малцинство в България, които желаят да се присъединят към формиращата се от 20-те години турска нация, напускат свободно България и именно възпрепятстването на този поток от страна на Анкара през втората половина на ХХ век и особено в началото на 80-те години предизвика крайните мерки на режима на Тодор Живков.

Дискриминацията на множество обществени нива спрямо циганското малцинство е основната причина членовете на тази етническа група да търсят начини и средства за промяна на народностната си приобщеност. Културнопсихологическите и антропологическите характеристики на циганите обаче възпрепятстват до голяма степен стремежа им за пълноценно проникване в средите на други общности. Негативната реакция на другите към тях също спомага за етническото им съхранение и законсервиране. Въпреки всичко, циганите демонстрират желание за нормално съжителство с останалите етноси чрез опитите да се слеят и идентифицират с тези етноси. С особена сила това се отнася за тези измежду тях, които говорят на български и турски.

При преброяването на населението на НРБ през 1956 г. в графата “цигани” са се записали 197 865 души. Една година по-късно Организационно-инструкторския отдел на Министерския съвет при подготовката на програма за уреждане на въпросите, свързани с циганското население в България, събира сведения от околийските и градските народни съвети за циганите на тяхна територия към 1 ноември 1957 г. Според обобщените данни числеността им е била 232 445 души. Изводът, направен тогава, е, че при преброяването от предходната година около 30 000 цигани с мюсюлманско и източноправославно вероизповедание и с турско-арабски и български имена са се записали, съответно, като турци и българи.

При преброяванията през 1965 и 1975 г. циганите намаляват до 148 874 и 18 323 души. Тук вече не става дума само за изкривявания в резултатите, предизвикани от поведението им, а и за манипулиране на данните с политически цели. Така например, през 1965 г. циганите организирано изчезват от преброителните табулограми на някои окръзи в Западна България. Колкото до резултатите от 1975 г. те не се нуждаят от коментар.

Изсилването, всички цигани при социализма да се преобразят в българи, отчасти изпълни целите си. При следващото преброяване, най-вероятно, множеството от тях да държат на изкуствено присадената им българска народностна принадлежност и да провалят усилията за получаване на приблизително вярна представа за етнодемографското състояние на нацията. Отново се налага по административен път да се събират данни, за да се открие евентуалното отклонение на волеизявленията при преброяването от действителната етническа принадлежност на анкетираните.

Турската общност в България, поради своята многобройност и интелектуалния си елит, е естествен център на исляма у нас, проводник на неговата пропаганда, на духовните и политическите му влияния и стремежи. При българските мюсюлмани от нетурски произход процесът на турчеене е като посвещаване в по-горна степен на вярване, обет за безпрекословно служене на вярата, независимо от род и език. Така се оформя един достатъчно голям резерв на турския етнос, който при необходимост попълва състава му. Българи -мохамедани, цигани мюсюлмани, татари и други по-малобройни етнорелигиозни групи са склонни при известни обстоятелства да се откажат от етническата си принадлежност, за да потвърдят верското си самоопределение.

Особено показателен е случаят с татарите, които от 17 942 души в началото на века (1905 г.) намаляват на 8133 през 1946 г. и до 5993 в 1956 г. Този демографски срив едва ли би могъл да се обясни само с изселванията, а още по-малко с депопулация. Асимилационното въздействие на по-силния етнос е погълнало компенсаторните репродукционни усилия на по-слабия. Смесените бракове са довършили останалото.

Междувпрочем, въпросът за смесените бракове също стои открит. Статистическите сведения от 1974 г. показват, че в НРБ живородените по народност на детето са: всичко - 149 196; българи - 124 411; турци - 21 404; цигани - 3134 и т. н. А според народността на майките е имало общо 150 426 раждания, от които на българки - 124 006; туркини - 22 079 и циганки - 3588. Анализът на горните данни насочва към извода, че вероятно по това време децата от смесените бракове на българи са били записвани с българска народност. Остава неизвестно обаче дали те след навършване на пълнолетие ще се самоопределят като българи. Същата относителност съществува и при смесените бракове между другите етнически групи. В Югославия решават проблема по изкуствен начин, като децата с родители от различни националности могат да бъдат записани за югославяни. Но в България не са възприети подобни префинени методи за замъгляване на народностните чувства на българските граждани. У нас привидно всичко е доста по-еднозначно.

С югославската национална политика е свързана и най-голямата фалшификация в етническата ни история. След Втората световна война там беше прокламирана несъществуваща македонска народност, на чиято основа и до днес се създава нова нация, а Българската работническа партия (комунисти) под натиска на Тито и Сталин възприе линията за формиране у нас на македонско малцинство и за откъсване на Пиринска Македония от територията на България. Чрез насилие резултатите от преброяванията през 1946 и 1956 г. бяха манипулирани в желаната насока. После настъпи обрат и всичко се върна на мястото си. Почти. През 1965 г. в Благоевградски окръг все още 1437 души се чувстват македонци, но не и българи. В останалите райони на страната са били 8195 или общо 9632 души. Днес са по-малко, ала достатъчно, за да поддържат мита около една мъртвородена, макар и външно привлекателна за някои, идея. От техните заблуди, от произволното им самоопределяне, от погрешната етническа самоидентификация се зараждат нови конфликти. Някои от нас, в името на демокрацията, са готови да се примирят дори и с това. Парадоксално е да търсим независимост, мир и благополучие и да минираме пътя натам със сепаратизъм, отчуждение и омраза.

15. 07. 1991 г.

*”Малцинства и нация” - ”Зора”, бр. 37/1991
 
 

Г-н Председател,

В края на настоящата година предстои да бъде проведено преброяване на населението в Република България. Без да желаем да се намесваме във Вашата работа по преброяването, ние споделяме някои разпространени опасения от възможността при подготовката му в неговата основа да залегнат погрешни и дори антинационални методически положения. Ето защо отправяме към Вас следните пожелания за това важно национално събитие, като се надяваме, че няма да засегнем Вашата професионална и гражданска чест:

1. При някои от преброяванията на населението в НРБ по политически причини българите бяха диференцирани и регистрирани като три отделни народности - “българи”, “македонци” и “помаци”. Необходимо е тази жестока подигравка с националното чувство на народа ни да бъде преустановена, като се избегне включването в преброителните карти на графа за македонска народност, а българите мохамедани бъдат отчетени като религиозна, а не народностна група. За да бъде запазена възможността онези, които се самоидентифицират като “македонци” по народност да се запишат за такива, те биха могли да получат тази възможност чрез графата “други”, където им е мястото като малобройна, несъществена група от населението на България.
2. При определянето на религиозната принадлежност атеистите трябва да бъдат отнесени към културно-религиозните общности на техните деди.
3. Езиковата принадлежност да се отчете според матерния и говоримия език на интервюираните.
4. Поради голямата емиграция преброяването трябва да се отнася само за наличното население в Република България.

Надяваме се, че вече сте взели предвид повечето от тези съображения и най-искрено Ви пожелаваме успешно изпълнение на Вашата отговорна и важна мисия.

2 юли 1992 г., София

През юли 1992 г. ВМРО - Младежка организация изпрати Отворено писмо до председателя на Националния статистически институт с предложение за някои уточнения при формулирането на въпросите за етническа, религиозна и езикова принадлежност, включени в програмата за предстоящото тогава преброяване. В първоначалния вариант на писмото беше залегнало и искане за паралелно административно преброяване, при което преброителят да може също да заяви своето мнение по тези въпроси, относно индивидуалните характеристики на населението от възложения му контингент. За съжаление в последния момент тази точка от писмото отпадна.

Скоро след това, когато стана известно съдържанието на преброителните карти, членовете на ВМРО - МО със задоволство установиха, че тяхното мнение е било взето предвид. Непосредствено преди преброяването ръководството на НСИ даде пресконференция, на която между другото потвърди, че се е съобразило с предложенията дошли от ВМРО - СМД.

Пишещият тези редове, който е и автор на първоначалния вариант на писмото, беше и остава убеден привърженик на идеята за провеждане на преброяване на населението на България, включващо трите спорни индикации за етническа, религиозна и езикова принадлежност. Само по този начин можеше относително да се установят параметрите на процесите на външна и вътрешна миграция, естествено движение и междуетническа асимилация при отделните групи през изминалото половин столетие от последното преброяване, проведено в края на 1946 г., включващо в комплекс въпроси за изясняване на етническата, религиозната и езиковата принадлежност. Цифровите изражения на някои опасни тенденции биха алармирали за неблагоприятното демографско състояние на нацията и вероятно можеха да принудят българската политическа общност да се пробуди от летаргията на партизанщината, поляризацията, лобизма, националната безотговорност и нихилизма.

И все пак предупредителните функции на преброяването не намериха най-вярното покритие с професионализма и обективността. То се превърна в премерване на сферите на влияние, в уточняване на парцелирането на самосъзнанието на българските граждани. Статистиците не успяха да предотвратят прекомерното изопачаване на действителната етническа структура на населението на страната, което пък указва за политическите влияния при самоидентифицирането на българските граждани. А именно привнасянето на административен елемент, според първоначалния замисъл, залегнал в Отвореното писмо на ВМРО-МО, вероятно щеше да даде необходимите корективи за преоценка на получените резултати. Но пропуските не бяха само в това.

През 1946 г., вследствие на засилената туркоманска пропаганда в районите, населени с българи мохамедани, в някои от селата на Разложка околия се записват за турци по народност 1998 души. Говоримият им език обаче е български, което дава основание при проверката и обобщаването на данните те да бъдат преместени в графата за помаци. По същият начин “турците”, говорещи на цигански са отчетени като цигани. Но, забележете, при циганите, говорещи на турски и самоидентифициращи се като турци, такава корекция не е извършена, понеже за проверяващите табулограмите е било невъзможно да ги различат от останалите турци.

За разлика от 1946 г., при преброяването от 1992 г. въпросът отправен към интервюираните не беше за говорим език, при отговора на който е възможна избирателност, а за майчин език, който е даденост. Такава постановка дава възможност на преброителя да се намеси и да поправи погрешно заявения майчин език. За съжаление, подобни инструкции не са давани. И резултатите вече са известни. Десетки хиляди българи - мохамедани, говорещи повече от хилядолетие на български език, са заявили като свой майчин език турския.

Спорове за методиката на преброяванията на населението по етнически и езиков признак се водят отдавна. Но целта винаги е била максимално точно отразяване на принадлежността и самоидентификацията на отделните индивиди. Защото да се наречеш турчин е едно, а да се самоопределяш като българин с езика и обичаите си е друго, а съвсем трето е останалите членове на едно общество да те приемат и признават принадлежността ти към определена общност. Когато обаче се допусне религията да се превърне в етноопределящ фактор, народностните различия по-скоро се заличават, деформирайки картината на реалната етническа структура на населението на страната. От изопачената представа за нея, до спекулативното й използване за противодържавни, антинационални и сепаратистки цели крачката е малка. И ние вече я направихме.

22. 04. 1993 г.

*”Зора” бр. 18/1993
 
 
 

Господин Председател,

Дами и господа народни представители,

В хода на настоящото преброяване на населението в Република България стана ясно, че немалка част от българите мохамедани са определили етническата си принадлежност и майчиния си език за “турски”. ВМРО има доказателства, че странната позиция на тези наши сънародници е предизвикана от необезпокояваната чужда пропаганда, целяща тяхното отродяване, провеждана усилено през последните три години от агентурата на една съседна държава и от представителите на една от трите парламентарни сили в днешното Народно събрание. За съжаление, пагубната заблуда на част от българите мохамедани е подпомогната и от пълната незаинтересованост на държавната власт към проблемите на българската нация.

Обезпокоено от ерозирането на българщината в западната част на Родопите и в други райони на страната, ВМРО – Младежка организация настоява:

1. Във възможно най-кратък срок Народното събрание да започне разисквания по тези въпроси, за да може българската общественост да придобие по-ясна представа за позициите на всяка от парламентарните групи.
2. Народното събрание ефективно да контролира Правителството и най-вече Министерството на вътрешните работи и Министерството на образованието и науката за провежданата от тях политика в районите със смесено по етнически и религиозен признак население.
3. Да се подготви програма за работа с българомохамеданското население, чрез която да се отстрани чуждото въздействие върху разколебаното му от събитията през последните години самосъзнание.
4. Да се проведе анкета в селищата, за които има съмнение, че е оказван физически и психически натиск и тормоз при самоидентификацията на жителите им, и отговорните за това държавни и общински служители незабавно да бъдат уволнени.

Уведомяваме Ви, че ако в най-близко време не бъдат взети мерки за прекратяване на противонародния, недемократичен и антихуманен процес на насилствена асимилация на българите мохамедани, ВМРО – Младежка организиция ще призове българската общественост да Ви отдаде дължимото за Вашите престъпни действия и бездействие и да снеме доверието си от политическата линия, която следвате.

16 декември 1992 г., гр. София

Съотечественици,

Изправени сме отново пред опасността в България насилствено да се променя народностното самосъзнание на нейни граждани. Толкова кратко време измина от “възродителния процес” и пак ставаме свидетели на принудителна смяна на имената, на отхвърляне под натиск на родния език, на отказ да бъдат погребани или да участват в други религиозни и обществени ритуали хора, нежелаещи да се отрекат от своя народ и Родина.

И на всичко това Народното събрание, Президентството и Министерският съвет гледат спокойно. Макар че повечето от политиците, които в момента се намират в тях, преди няколко години се издигнаха на вълните на народната надежда именно с пропаганда срещу нарушените права и свободи на човешката личност. Къде са те сега? С мълчанието си те се нареждат до асимилаторите и насилниците, до продажниците и предателите. С отстъпничеството си от собствените думи и идеи сами избират място редом до презерените лицемери, които не държат на веруюто, употребено веднъж от тях и повече им ненужно. Нима такива народни избраници сме заслужили?

Съотечествиници,

ВМРО – Младежка организация ви призовава да дадем дружен обществен отпор на отродяването на българите мохамедани. Нека покажем на държавните водачи пътя, по който искаме да ни водят!

А онези, които не желаят да се съобразят с народната воля, да лишим от нашето доверие и уважение!

Презрете лицемерните политици!

ВМРО – Младежка организация

*”Македония”, бр. 15/1993; “Зора”, бр. 15/1993
 
 
 

Сънародници,

В края на хилядолетието българите, разпръснати по всички континенти на планетата, наброяват повече от 10 милиона души. Една трета от тях живеят извън пределите на Република България. Поради националните катастрофи и историческата трагедия, която изживя нашия народ през отминалото столетие, поради идеологическото разделение и отчуждение, настъпили след   1945 г., сега съвсем не всички измежду българите, останали изолирани от националната си държава, могат и имат желание свободно да изявят същинската си народностна принадлежност. Това е тяхна лична трагедия, защото лишаването от съприкосновение със семейните корени, отричането от патримониума на духовното наследство на рода и народността обезличава, обезправява и онеправдава личността. Никога обаче не е късно да се поеме по обратния път към спасение от обезродяването чрез завръщане към общността, от която призлизаш. Може би този момент е вече дошъл.
Сънародници,
В началото на 2001 г. по препоръка на ООН ще се проведе преброяване на населението на света, като бъдат извършени национални преброявания в отделните държави. Това глобално статистическо мероприятие ще даде обширна и съгласувана информация за населението на планетата, ще бъде особено представително, грижливо подготвено и проведено и ще получи голямо обществено внимание и подкрепа. Позоваванията на тези преброявания ще са изключително популярни и ще се ползват с доверието на научните среди, а към данните от тях  ще се съотнасят демографските показатели, както от настоящото и предхождащите го хилядолетия, така и тези от настъпващия милениум.
Сънародници,
За да потвърдите принадлежността си към народа на българите е необходимо да изявите своята приобщеност към българската световна общност. Предстоящите преброявания на населението, които ще се проведат в страните където живеете, са една добра възможност да заявите българския си произход и родния си български език.  Пожелавам ви достойно да се представите в това значимо събитие, което ще обедини хората от целия свят, но и ще ги покаже в тяхното многолико разнообразие и общностно съдружие.

1 август 2000 г.                                                                                          Антон Желев Иванов

*http://web.dir.bg/1history - този сайт беше изтрит противно на  волята ми в началото на ноември 2000 г.