През последните две десетилетия в България се отчита значителна промяна в съотношението между числеността на мъжете и жените в най-активната репродуктивна възраст от 20 до 39-години. През 1985 г. съотношението между мъже и жени от този възрастов контингент е било 1000:987, докато през 2006 г. вече е 1000:960. Този феномен се дължи преди всичко на по-високото ниво на емигриране при младите жени, а може би и на по-голям дял на мъжете сред имигрантите. Обичайно делът на мъжете сред емигрантите е по-висок, доколкото те са по-инициативни. Социално-икономическата криза в България обаче накара стотици хиляди млади жени да потърсят изход от тягостните условия на живот у нас като заминат в чужбина. Други бяха изведени от страната не съвсем доброволно.

Набелязаният дефицит на жени във фертилна възраст обаче е особено добре изразен в по-малките селища – селата и малките градове. Явно външната и вътрешната миграция значително променя в този тип селища балансът между представителите на двата пола в репродуктивна възраст. Тази диспропорция в селата през 2001 г. достига до 1000 мъже към 870 жени от споменатата възрастова група, докато при живеещите в градовете съотношението е 1000:1001, а в някои от градовете с висши учебни заведения численото превъзходство на младите жени е чувствително по-голямо.И макар в последно време тенденцията да се обърна, като през 2006 г. в селата съотношението е 1000:878, а в градовете 1000:986, значимото от репродуктивна гледна точка неравновесие между половете в малките селища се запазва. Тук трябва да се отбележи, че превесът на мъжете над жените в селата се задълбочава още в предходната възрастова група (15-19 години), където мъжете спрямо жените са 1000:917, докато при 10-14-годишните превъзходството им е само 1000:950, а по биологичните закономерности би трябвало числеността на мъжете и жените с остаряването да се сближава.

Известно е, че при новородените деца съотношението на момчетата към момичетата е около 1000:940-970 (този коефициент варира през годините и при различните типове общности), но в по-късна възраст постепенно се постига паритет между числеността на представителите на двата пола, а в зряла и старческа възраст жените започват да преобладават заради по-високата смъртност при мъжете във всички възрасти. Така например, при родените през 2006 г. на 1000 момчета се падат 941 момичетата. През същата година при младежите от 15 до 19 навършени години този коефициент е 1000:951, а жените получават числено превъзходство спрямо мъжете едва в контингента с възраст над 43 навършени години.

Отчитаното в селата неравновесие между мъжете и жените в активна фертилна възраст е само отчасти свързано с естественото преобладаване на мъжете в младежките възрастови групи, а източникът на задълбочаването му трябва да се търси в механичното движение на населението. Вътрешните миграции в по-голяма степен и отчасти емигрирането извън страната пораждат този феномен, при който жените видимо мигрират в по-висока степен от мъжете към големите градове. При разглеждането на възможните фактори за възникване на набелязания по-голям приток на млади жени (на 20-24 години) от селата към градовете, според нас с най-голям принос се отличава установената система за получаване на средно и висше образование.

Поради по-големия стремеж при момичетата да придобият високо образование и съпровождащия го обществен натиск върху образователните институции, приемът им във висши учебни заведения и в колежи е завишен в сравнение с приема на момчета, макар в тази младежка възраст мъжете да са все още значително повече – през 2006 г. при 19-годишните съотношението е 1000:958. Така например, през 80-те години сред новоприетите студенти (вкл. за полувисше образование) жените през повечето учебни години преобладават (особено през 1985 и 1986 г., когато са съответно 59 % и 58 % от новоприетите студенти) и едва през 1989 г. са по-малко от мъжете (47 %). Интересно е и друго – през 1989 г. във висши учебни заведения са приети 2193 жени (от общо 2782 души) с полувисше образование, което е показателно за това, че при някои от тях обучението за високо образование протича в по-голям период от време.

Друга причина, поради която жените преобладават сред студентите, е по-честото отпадане на мъжете по време на следването им, доколкото момичетата са по прилежни в обучението. Затова до финала на учебния процес достигат повече жени, които междувременно престояват по-дълго в съответните университетски градове. През 2005 г. у нас са завършили висше образование 46 038 студенти, от тях мъже – 18 928, жени –27 110 (1000:1432). В крайна сметка, поради ефекта на по-разширения прием на жени и на по-честото отпадане от учебния процес при мъжете, през учебната 2005/2006 г. от общо 243 464 учащи във висши учебни заведения, 113 308 студенти са мъже, а жени –130 156 (1000:1149).

Според преброяването на населението от 2001 г. мъжете на възраст от 20 до 39 навършени години с висше образование са 122 830, докато жените са 192 536 (1000:1567). Ако към висшистите се добавят и полувисшистите, числеността на двете групи съответно е 142 389 и 241 062 души (1000:1693) В градовете мъжете висшисти на тази възраст са 116 806, а жените – 180 389 (1000:1544). Нарушеният баланс между мъжете и жените от набелязаните кохорти води до нарушаване на баланса между половете в тази възраст в различните типове населени места. По всичко изглежда, че тъй като повечето от висшистите у нас намират работа в големите градове, жените в активна фертилна възраст са преобладаващия пол в много от тях, въпреки високата миграция на мъже без високо образование към тези промишлени центрове. В селата пък настъпва дефицит на млади жени.

Ефектът на „разтваряне на ножицата” между числеността на мъжете и жените в активна фертилна възраст у нас вероятно е повлиян и от значителната емиграция в чужбина на млади жени. В големите градове, където преобладават, жените по-трудно намират партньори и някои от тях се насочват към емиграция, за да търсят професионална и семейна реализация. Други направо от България сключват брак с чужденци или с вече емигрирали българи. Трети попадат в потока на незаконния трафик на жени зад граница.

Какви са последствията от нарушения баланс между мъжете и жените в активна фертилна възраст? Преди всичко намаляват жените в тази възраст, с което намалява броят на родилките и съответно броят на ражданията е по-малък. Поради разминаването в местожителството на част от младите мъже и жени, те нямат шанс да се срещнат, което е особено значим проблем за мъжете в селата. За над 50 хиляди мъже на възраст от 20 до 49 навършени години в селата не достигат жени от тази възрастова група, което съвсем естествено поражда социална резигнация или междуличностно напрежение. От друга страна, в университетските градовесе усеща недостиг на млади мъже, като част от младите жени в тях по-трудно намират партньори. Още повече, че различията в образователното ниво между мъжете и жените (жените висшисти са с около 3/5 повече) води до въздържане на част от жените от сключване на брак с неравностоен по образователния му статус партньор. Набелязаните по-горе разминавания между представителите на двата пола предизвикват спад както на брачността, така и на раждаемостта.

Отслабналият стремеж на мъжете да придобият висше образование може да се обясни с постепенната девалвация на образоваността през последните десетилетия. Ниската възвращаемост на разходите на труд, време и финанси, разходвани за следване, доведе до феминизация на висшето образование. Резултатът от този феномен се прояви и във феминизацията на определени професии – учители, възпитатели, работници в социалната сфера, администратори и пр. Прекомерната феминизация на образователната и административната сфера е съпроводена от намаляване на влиянието върху социума и спад на обществения престиж на извършваните в тези области дейности, което подрива и авторитета на държавното управление. Въздействието от нарушения баланс между половете сред общността от лица с високо образование прониква във всички области на обществения живот. Макар стремежът на младите женикъм по-добро образование и професионална реализация да е положително явление, щом той предизвиква социални деформации, то трябва да се потърсят подходи за тяхното овладяване и канализиране в приемлива за обществото насока.

Дисбалансът в съотношението между мъжете и жените в активна фертилна възраст е продукт от въздействието върху демографското поведение на населението на множество фактори. За неутрализирането на негативното влияние на групировката от тези фактори е необходимо да се създаде многостранна платформа от инструменти за осъществяване на контрол и противодействие. Фундаменталната предпоставка за задълбочаване на неравностойното разпределение на мъжете и жените в различните по размер и функции селища е намаляването на възможностите за професионална реализация на лицата придобили високо образование и отдръпването на мъжете от него, последвано от забавен растеж на производителността на труда у нас в сравнение с по-динамичните икономики. Несъмнено, на това предизвикателство трябва да се отвърне предимно с икономически лостове, например с привличане на чужди капитали, производство и технологии. Съществуват обаче и вътрешни законови и институционални възможности за провеждане на политика, която да коригира деформациите в пропорциите на населението по полов признак. Основните направления, по които би могло да се осъществи широка кампания за противодействие на негативните тенденции в тази област, са:

• Законодателни инициативи
• обстойно и внимателно обсъждане на Законопроекта за равните възможности на жените и мъжете и приемането му след съобразяване с ефекта, който биха оказали неговите разпоредби върху бъдещото демографско развитие на България.
• внасяне на промени в Закона за висшето образование, които да регламентират рамките на пропорциите между жени и мъже, приемани за обучение във ВУЗ, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 12 от Закона за защита от дискриминация, според която ”(1) Не представлява дискриминация: ….. 12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими”. Целесъобразно би било, да се заложи препоръка за изравнен общ прием на мъже и жени за студенти през съответната учебна година или за числено предимство на мъжете в съотношение 21:20 (или 20:19), което отговаря на пропорциите между момчетата и момичетата в младежка възраст.

• Промени в образователната система

• Установяване на диалог между Министерството на образованието и науката и висшите учебни заведения, за да се обсъдят възможностите за разкриване на допълнителни бройки за мъже за прием в съответните учебни заведения (вкл. разкриване на нови специалности), така че да е възможно са се постигне изравнен общ прием на мъже и жени, а също за предприемане на мерки, насочени към предотвратяването на отпадането на мъжете по време на обучението.
• Установяване на сътрудничество между висшите учебни заведения и работодателите за планиране на нуждите за подготвяне на кадри в съответните учебни заведения. Отпускане от страна на работодателите на стипендии на студенти (особено на семейни студенти), които договорно да се ангажират, че след завършване на висше образование ще работят на обекти от интерес за работодателя в обезлюдени райони или в други непривлекателни зони.
• Съобразяване на местата във ВУЗ по държавна поръчка за специалности по социални науки с потребностите на страната и откриване на нови специалности или увеличаване на местата по държавна поръчка за индустриални и информационни технологии.
• Разширяване на колежанското образование със спазване на общата равнопоставеност на половете (в момента в колежите се обучават предимно жени, доколкото такава е спецификата на съществуващите колежи). Разкриване на нови колежи, които да подготвят кадри за индустриалното производство и сферата на услугите.

• Управление на демографските процеси на регионално ниво

• Изготвяне на областни стратегии за демографско развитие, които да отчитат спецификите на областта, вкл. на отделните райони и типове селища.
• Привеждане в действие на областни и общински планове за хармонично и устойчиво развитие на населението.
• Въвеждане от местните власти на данъчни облекчения за младите хора по Закона за местните данъци и такси.

• Миграционна политика
• Провеждане на широк набор от политики в подкрепа на младите хора, които да намалят емиграционните нагласи сред тях.
• Предотвратяване на незаконния трафик зад граница на жени.
• Привличане на имигранти от български произход, на които да се предоставят земеделски парцели и жилища в селските региони. Отваряне на икономиката на страната за работници, произхождащи от страните от балкано-черноморската зона. Привличане на специалисти с дефицитна за страната квалификация от други райони на света. Създаване на условия имигрантите трайно да се заселят у нас.
• Установяване на сътрудничество между общинските власти, публичноправните организации и частните агенции за запознанства и брачно посредничество за осъществяване на политика за брачно посредничество, ориентирана предимно към мъжете в селските райони и малките градове. Привличане на брачни партньори предимно от държавите от балкано-черноморската зона.

• Развитие на селските регионис особено внимание към пограничните общини, планинските и други необлагодетелствани райони
• Възприемане на специализирана политика за съхраняване на селата и развитие на селските региони чрез данъчни облекчения, държавни инвестиции, привличане на чужди капитали за подпомагане на дребния и средния бизнес там.
• Регламентиране на равнопоставеността на половете при разпределянето на работните места, изискващи висше образование, в общинскитеадминистрации и предприятия.
• Увеличаване на размера на регламентирания в Кодекса на труда платен годишен отпуск с цел да се повиши преразпределението на доходите от големите градски центрове и индустриалните зони към селските райони. Предоставяне на премии чрез ваучери, предназначени за финансово подсигуряване на почивката на работещите (както и за децата им) в сферите на държавно и общинско бюджетиране (при възможност помощ за почивка да се предоставя също така в държавните и общинските предприятия), които да се осребряват при осъществяване на почивки в районите за селски туризъм – населените места с население до 20 хиляди души без големите планински курорти и селищата, намиращи се в зоната на черноморското крайбрежие.

Таблица №1 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол
 

Година	Възраст Пол	20- 24	Съотноошение	25-29	Съотноошение	30-39	Съотноошение	20-39	Съотношение	20-49	Съотношение
1965	Мъже	294 336	1000	287 514	1000	658 696	1000	1 240 546	1000	1 762 508	1000
	Жени	290 223	986	284 728	990	647 324	983	1 222 275	985	1 745 047	990
1975	Мъже	330 750	1000	347 996	1000	571 640	1000	1 250 386	1000	1 887 426	1000
	Жени	324 589	981	342 263	984	569 393	996	1 236 245	989	1 866 687	989
1985	Мъже	301 743	1000	315 677	1000	660 746	1000	1 278 166	1000	1 825 708	1000
	Жени	293 801	974	309 595	981	658 534	997	1 261 930	987	1 814 988	994
1992	Мъже	303 067	1000	268 817	1000	579 234	1000	1 151 118	1000	1 738 263	1000
	Жени	289 862	956	262 501	977	580 572	1002	1 132 935	984	1 734 172	998
2001	Мъже	295 399	1000	291 225	1000	539 928	1000	1 126 552	1000	1 677 803	1000
	Жени	280 272	949	279 986	961	528 473	979	1 088 731	966	1 655 092	986
2006	Мъже	273 164	1000	290 111	1000	570 065	1000	1 133 340	1000	1 653 821	1000
	Жени	259 767	951	276 196	952	552 014	968	1 087 977	960	1 612 302	975

 

Таблица №2 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол в градовете
 

Година	Възраст Пол	20- 24	Съотношение	25-29	Съотношение	30-39	Съотношение	20-39	Съотношение	20-49	Съотношение
1965	Мъже	152 500	1000	152 049	1000	338 266	1000	642 815	1000	888 930	1000
	Жени	157 543	1033	149 690	984	332 260	982	639 493	995	872 846	982
1975	Мъже	208 958	1000	233 415	1000	364 098	1000	806 471	1000	1 184 004	1000
	Жени	222 574	1065	235 699	1010	365 377	1004	823 650	1021	1 192 908	1008
1985	Мъже	198 355	1000	219 570	1000	478 034	1000	895 959	1000	1 267 174	1000
	Жени	207 418	1047	226 642	1032	492 595	1030	926 655	1034	1 300 946	1027
1992	Мъже	213 428	1000	188 565	1000	420 953	1000	822 946	1000	1 243 899	1000
	Жени	212 583	996	192 766	1022	444 015	1055	849 364	1032	1 294 766	1041
2001	Мъже	221 373	1000	217 185	1000	392 096	1000	830 654	1000	1 232 720	1000
	Жени	216 368	977	213 901	985	401 083	1023	831 352	1001	1 259 677	1022
2006	Мъже	211 779	1000	221 207	1000	426 948	1000	859 934	1000	1 238 793	1000
	Жени	205 335	970	217 087	981	425 373	996	847 795	986	1 248 787	1008

 

Таблица №3 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол в селата
 

Година	Възраст Пол	20- 24	Съотношение	25-29	Съотношение	30-39	Съотн-шение	20-39	Съотношение	20-49	Съотношение
1965	Мъже	141 836	1000	135 465	1000	320 430	1000	597 731	1000	873 578	1000
	Жени	132 680	935	135 038	997	315 064	983	582 782	975	872 201	998
1975	Мъже	121 792	1000	114 581	1000	207 542	1000	443 915	1000	703 422	1000
	Жени	102 015	838	106 564	930	204 016	983	412 595	929	673 779	958
1985	Мъже	103 388	1000	96 107	1000	182 712	1000	382 207	1000	558 534	1000
	Жени	86 383	836	82 953	902	165 939	908	335 275	877	514 042	920
1992	Мъже	89 639	1000	80 252	1000	158 281	1000	328 172	1000	487 907	1000
	Жени	77 279	862	69 735	869	136 557	863	283 571	864	439 406	901
2001	Мъже	74 026	1000	74 040	1000	147 832	1000	295 898	1000	445 083	1000
	Жени	63 904	863	66 085	893	127 390	862	257 379	870	390 415	877
2006	Мъже	61 385	1000	68 904	1000	143 117	1000	273 406	1000	415 028	1000
	Жени	54 432	887	59 109	858	126 641	885	240 182	878	363 515	876

Таблица №4 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) с висше образование към 1.03.2001
 

Образование			Висше							Висше	(специалист)			Общо
Възраст Пол	20-29			Съотношение	30-39	Съотношение		20-29		Съотношение	30-39	Съотношение	20-39		Съотношение
Мъже	44 521			1000	78 309	1000		8 156		1000	21 074	1000	152 060		1000
Жени	91 525			2056	101 011	1290		29 065		3564	40 019	1899	261 620		1721

Таблица №5 Жени с висше образование по местоживеене

Таблица №6 Жени в активна фертилна възраст (20-39 години) в
университетските градове към 31.12.2006 г.