За две десетилетия след Втората световна война се разпадна колониалната система. Рационализмът на покровителствената политика спрямо изостаналите народи беше заменен от романтизма на националните движения за независимост. Този нормален процес на еманципиране обаче бе възпрепятстван от липсата на правилна демографска ориентация и позиция на правителствата на бившите колонии. Неконтролираното, а на места и стимулирано прекомерно нарастване на населението им, поставя пред човечеството ред въпроси за бъдещото отражение върху световната политика, икономика, култура и екология на демографската революция, която изживяваме в момента.

От XVIII век увеличаването на човешката популация на Земята прогресивно засилва своите темпове. През споменатото столетие тя нараства от около 60 %, в следващото с над 80 %, а през настоящия век се очаква прираст от 280 – 290 %. Това явление се обяснява с така наречения демографски преход, който се извършва при възпроизводството на населението през последните 300 години.

Поради прогреса на медицината, разпространението на хигиените навици, разширяването на ойкумена (пространството населявано от човека), промяната и разширяването на хранителната база и най-вече във връзка с капиталистическия начин на производство, в определени райони (първоначално в развитите страни) намалява смъртността, но се запазва голямата раждаемост, характерна за предходния период. През необходимият период за снижаване на раждаемостта, след който нивата на смъртността и раждаемостта отново плътно се сближават, населението взривно се увеличава.

Развитите страни изживяха демографския преход до към средата на новия век и след войната числеността на жителите им постепенно се стабилизира. От тогава започна зрялата фаза на прехода, обхващащ останалите райони на света и вече заплашващ да погълне Западната цивилизация, която все повече изостава в демографско отношение.

В края на същия този XVIII век английският пастор Томас Роберт Малтус в анонимен памфлет излага своята теория за обвързаността между неконтролируемото нарастване на населението и стихийното регулиране на числеността му чрез глад, болести и войни. Независимо от някои негови крайно десни възгледи, идеите и трудовете му изиграват огромна родя за повдигането на въпросите за взаимозависимостта между демографското, икономическото и политическото развитие на обществото. Многобройните му привърженици и опоненти със своите изследвания и теории по демографската проблематика спомагат за бързото развитие на тази наука и съпровождащата я демографска статистика. Дискусията между тях продължава до днес с неотслабващо противоборство между оформилите се основни течения.

През XIX век главният спор е бил, дали е необходимо за преодоляване на недоимъка да се ограничава раждаемостта и то предимно сред бедните слоеве, или чрез нова социална система общественият продукт да се разпределя по-равномерно сред членовете на обществото. Марксизмът и социалистическото движение, които са се застъпвали за втория път, допринесоха за въвеждането на модерното социално законодателство и управление в страните от Западна Европа и за насилственото налагане на социализма в сравнително изостаналата източна част на континента.

Новата ситуация, характеризираща се с нарастване на населението в неразвитите страни на останалите континенти, доведе спора до дискусия за дисбаланса при разпределянето на световния обществен продукт и предизвиканото от него глобализиране на социалното неравенство и противопоставяне. След краха на комунизма в Източна Европа, пред нас се изправя един непознат призрак на недоволство и амбиции, представляващ все по-разрастващия се в демографско отношение Юг, който би могъл да хвърли човечеството в непредвидими по мащабите си междунационални, религиозни и расови сблъсъци и да доведе до природни катаклизми с катастрофални последици.

След 1945 г. демографите с нарастваща тревога започват да следят динамизиращите се демографски процеси в Третия свят. Те със загриженост установяват, че паралелно с разпадането на колониалната система, числеността на населението в неразвитите страни се раздува, следваща закона формулиран от англичанина Хейл и италианеца Ортес за нарастването му в геометрична прогресия.

През 1954 г. в Рим се провежда Световен конгрес на народонаселението. На него западни учени изнасят доклади за опасността от прекомерно бързото увеличаване на жителите на районите със слабо икономическо развитие и особено на азиатските дьржави. Делегатите от народнодемократичните страни в поредица изказвания пред конгреса се обявяват против "малтусианските теории” и подкрепят обновителните процеси в Третия свят. Противопоставянето между Изтока и Запада през следващите десетилетия отстранява проблема за пренаселването на света от актуалните политически решения и договорености.

В 1968 г. се създава Римския клуб, обединяващ видни учени, политици и администратори, които се занимават с изследвания с тематика относно глобалните процеси, протичащи в света, и тяхното отражение върху съвременната цивилизация. Прогнозирайки вероятните варианти за бъдещето на човечеството, те се опитват да предупредят обществеността и управляващите среди за негативните перспективи и опасностите, произтичащи от различията между стремежите и интересите на човешките общности и възможностите те да бъдат задоволени чрез експлоатация на природните ресурси, чиито потенциал все повече се изчерпва.

Две години след създаването му, Римския клуб поръчва на лабораторията по системна динамика към Масачузетския технологически институт, ръководена от Джей Форестър, да разработи модели за бъдещото състояние на световната икономика. Според създадените от нея модели “Свят-1” и “Свят-2", изтощаването на запасите от суровини ще доведе през идващото столетие до спадане на ръста на производство, а впоследствие до регресиране числеността на населението на планетата и западане на цивилизацията. Противодействие може да се намери в състоянието на пълно равновесие, при което е потребно да отсъства естествен прираст на населението (изравняване на раждаемостта и смъртността) и обемът на инвестициите в стопанството да осигурява само простото възпроизводство на капитала, без той да се увеличава. Замърсяването на околната среда трябва да се неутрализира чрез пречистване на замърсителите.

Асистентът на Форестър, Денис Медоуз, конструира разгърнат вариант на модела, наречен “Свят-3". Именно той е заложен в първия доклад на Римския клуб. По-късно е публикуван под наименованието “Предели на растежа”, книга, издадена на 20 езика в четиримилионен тираж, и разтърсила специалисти и лаици с прогнозата, че непрекьснатият възход на обществото е илюзорен. Според Медоуз, непреодолимият праг, пред който ще се изправи човечеството в своето развитие, е продоволственият проблем (недостигът на храна и вода). Изходът е в спирането на растежа преди да бъдат достигнати неговите предели. За това е необходимо да се ограничи преди всичко разрастването на популацията на човечеството.

Членовете на Римския клуб Михаило Месарович и Едуард Пестел, след като анализират моделите "Свят-2" и "Свят-3”, предлагат на клуба свой проект, разработен в Хановерския и Кливландския университети. Разработката им послужва за основа на втория доклад на Римския клуб и излиза под заглавието "Човечеството пред избор". За разлика от моделите на Форестър и Медоуз, при тях светът е диференциран на зони според стопанския им статус, а основният проблем на съвременността е в необходимостта от сближаване на равнището на развитие на изостаналите страни към това на индустриалните. В действителност тенденцията е обратната и поляризацията Север - Юг се засилва. Ето защо, те препоръчват капиталистическите страни да предоставят на държавите от Третия свят икономическа помощ, която след време да направи възможно пълното самофинансиране на техните стопанства.

Двата доклада на Римския клуб отразяват главните насоки на възможното деструктуриране на все по-обвързващите световните пространства космополитни механизми. Глобализирането на икономиката, политиката и културата през настоящото столетие би могло през идващия век да се изроди и принципите на сътрудничество да бъдат изместени от първичния зов за противопоставяне и сблъсък. Според всички експерти в основата на този процес стои взривното набъбване на човешката популация.

Преда 5 години в Хърватско беще обявено, че се е родил петмилиардният жител на Земята. Сякаш като предчувствие за надвисналата демографска катастрофа, в Хърватската република, въпреки че нивата на раждаемостта там отдавна са спаднали, избухна кървав междунационален конфликт? Дали не ги урочаса това невинно дете, което обявиха за петмилиардния гражданин на света.

От 1950 до 1987 г. населението на планетата нарастна двойно. За да са удвои отново, вероятно ще са потребни още 5 - 6 десетилетия. Едва тогава може да се надяваме този лудешки темп да бъде овладян. Освен ако развитите страни не поемат мисията да прекършат неразумния устрем за размножаване пряко възможностите на обществото. А това е работа сложна, деликатна и опасна.

Засега се очертават две световни зони, според демографския им статус. В северната полоса на Северното полукълбо, обхващаща Европа, Русия, САЩ, Канада и Япония, но също и в Австралия, макар че е на юг, демографският преход почти навсякъде е преодолян. Останалата част ва света се намира под влиянието на прехода и се определя като зона на демографски бум. Самата тя се подразделя на 4 културно-географски региона:

1. Ислямски - Северна Африка, Близкия и Средния Изток;
2. Африкански - Африка на юг от Сахара;
3. Азиатски - Южна и Източна Азия;
4. Латиноамерикански - Америка на юг от Рио Гранде.

Ислямският регион е изключително политически активизиран от 70–те години насам. Неслучайно се заговори за "дъга на напрежението" по неговата периферия, чиито конфликтни точки се простират и към отделни мюсюлмански държави в Южна Азия. Особеностите на мохамеданската религия и огромните богатства, натрупани от добива на петрол, му предоставят духовна и материална мощ, а тя, чрез неговото демографско възраждане, може да се употреби за експанзия във всички възможни посоки. Застрашени са Африка, Индия, Китай, Сибир и дори Европа. Борбата между лаицизмът в този район, застъпван предимно в Република Турция, и религиозният фундаментализъм, чийто основен носител е Иран, и опасенията от стремежа за преразпределяне на петродоларите, временно задържат консолидирането на ислямските държави. Ала в началото на идващия век, когато мюсюлманите станат ДОСТАТЪЧНО МНОГО, Хомеини може да надмогне над Ататюрк.

Черна Африка е районът с най-големи проблеми, предизвиквани от нарастване на населението му. Тук сценариите за бъдещето са малко - глад, болести (особено разпространението на СПИН) и междуетнически войни. Континент създаден сякаш по рецепти на Малтус.

Азиатският регион е този, който вече посяга да отнеме световното господство на европейската цивилизация. Оформящата се Тихоокеанска икономическа зона ще премести центъра на световното производство в срещуположния край на планетата. Там то ще се ръководи от жълтата раса, първенстваща икономическа сила на която днес е Япония - отдавнашен блян на нейните императори. Другият лидер в региона е Китай - държава с ядрено оръжие, огромно население и армия, провеждаща амбициозна икономическа и социална реформа. Тук в затруднено социално положение остават предимно държавите в югозападната му част, където в Индийския субконтинент никой не се наема да възпре голямата раждаемост. Самата Индира Ганди загуби изборите, когато се опита да направи това.

Католицизмът и изостаналостта на селското и параградското (обитаващо бидонвилите) население в Латинска Америка са основните въздържащи фактори пред намаляването на естествения прираст. Предизвикваното от него разширяване на ойкумена в Тропическия пояс и безжалостната експлоатация на джунглата вероятно ще доведе до екологическа катастрофа с планетарни размери. А иначе, мизерията в съседство с палатите на местната олигархии ражда всеки ден социални сблъсъци. Свиването на средната класа, при досегашния темп на растеж на населението и на недогонващия го икономически потенциал, е неминуемо. Революцията дебне обитателите на небостъргачите на Рио де Жанейро, Каракас и Богота.

Не може да се определи кой е критичният праг на увеличаване на човечеството, когато ще се изчерпят възможностите за задоволяване на нуждите му от природни ресурси. В много страни отсега се забелязва наличието на задълбочаващ се енергиен и продоволствен недостиг, който унищожава природната среда и води към екологически колапс на жизненото пространство. Това предизвиква масова миграция, първоначално кьм градовете и впоследствие към чуждоземни области с неизтощени икономически и екологически възможности. Бързата урбанизация поставя множеството от съвременните жители на градовете в Третия свят в неприродосъобразна обстановка и влошава качеството на техния живот. Нормално е, те да потърсят изход чрез преселване в развитите, добре уредени страни. Европа и Америка досега приемаха миграционния поток, но търпението им се изчерпва. За да се защитят от масово нахлуване, те издигат прегради против проникване на емигранти. Много по-перспективно е обаче, да се подпомогнат развиващите се държави да предприемат решителни мерки за намаляване на раждаемостта,

Неоколониализмът е подходящата политика за предотвратяване на демографската катастрофа. Съобразявайки се със съвременните реалности, индустриалните дьржави и преди всичко САЩ и бившите метрополии, подпомагани от ООН, трябва да изработят и проведат програма за възпиране растежа на човечеството. Икономическа помощ, насочена към изграждане на нови структури на собствеността, коригиране на порочните системи за наследяване, поощряване на стопански модели, ограничаващи възпроизводството на населението, привнасяне на модерни технологии за обработка на земята, изискващи по-малко работна ръка - това са някои от възможните пунктове на икономическия раздел на тази програма, ориентирана към страните от Третия свят. Разработването на нови контрацептиви, провеждането на образователни и практически мероприятия за семейно планиране, ненатрапчивото запознаване с начина на живот в западните дьржави, би стимулирало въздържанието в репродуктивното поведение на местните жители. Промени в законодателството и политическата система, демократизиращи обществото, установяването на правов режим, на ред и сигурност, ще спомогнат да се разсеят илюзиите, свързващи голямата численост на населението на една дьржава с нейната нощ и просперитета на жителите й.

През миналата година в Прага се състоя сесия на Съвета за взаимодействие - международна организация на бивши ръководители на държави и правителства. Приетото от нея Заключително заявление предупреждава за връзката между "прираста на населението, влошаването на околната среда, икономическото и социалното развитие и образованието". В т. 39 от заявлението съветът предлага: “90-те години да се обявят за десетилетие на съдействието за изпълнение на ефективни програми за контрол над раждаемостта, както на национално, така и на международно равнище”. След края на Студената война развитите капиталистически страни наистина придобиват огромни възможности за въздействие над процесите, протичащи на планетата. Сега е момента да се урегулира демоградският взрив.

През 2000-та година човечеството ще достигне 6,2 милиарда, в 2025 г. - близо 8,5 милиарда, и в 2100 г. ще бъде около 12 милиарда души, според прогнози, основаващи се на досегашните му темпове на растеж. През втората половина на XXІ век неговата численост постепенно ще се стабилизира, Може би тогава ще настъпи най-критичният период, тъй като то ще започне да застарява и в активна възраст ще се окажат изключително широк кръг индивиди, освободени от грижите за отглеждане на многобройно поколение. Това ще е кулминацията на напрежението предизвикано от демографската революция, от която светът ще излезе коренно променен. Разруха, хаос и деградация или нов Ренесанс очакват човечеството през XXI век? При всички случаи главната цел е то да оцелее.

Българският народ се включва по-осезателно в европейския демографски преход през XІX век след кърджалийските времена. Национално-освободителното движение до голяма степен се дьлжи на разрастването на християнския български народностен елемент на Балканите и на диаспората в близко съседство (Влашко, Молдова, Буджака и Банат). След Освобождението, въпреки териториалното разпокъсване, високите темпове на прираст се запазват. Двете национални катастрофи сложиха първата преграда пред бързото увеличаване на числеността на българската народност, а след третата катастрофа през 1944 г. половинвековните социалистически преобразования в НР България и НР Македония допринесоха за стабилизирането на числеността й в двете държави на българите. Гражданската война в Гърция (1946 – 1949 г.) и последвалата я масова емиграция на българското население, продължила до 70-те години, доведе до демографското ограничаване и намаляването на относителния му дял в Егейска Македония.

През 80-те години при българите в националната им държава беше отбелязано началото на депопулация. (Във Вардарска Македония техният прираст също спадна). Въпреки протекционистката наталистична политика, тези процеси се задълбочават и става все по-ясно, че стимулите не са достатъчни за да се осигури възпроизводството на народността в досегашните й размери. Последен шанс, може би, е започналата реформа, чрез която средствата за производство ще бъдат раздържавени. Цел на преобразованията трябва да бъде, колкото е възможно повече българи да станат собственици и производители. Селското стопанство не би могло да погълне оовобождаващата се работна ръка от града. Нужно е да се създадат условия за формирането и преуспяването на малки фирми и кооперации в градските центрове, в които да се използва труда на повечето от членовете на семейството. Подмладяването на българското село е другия резерв за обновяването и консолидирането на нацията.

За разлика от българите, някои етнически групи, живеещи в двете държави, все още не са излезли от състоянието на демографски преход. При циганите у нас и албанците в Република Македония дори може да се говори за неконтролиран демографски взрив.

Циганите, според различните реалистични оценки, сега са между 400 и 600 хиляди души, което е около 5 – 7 % от населението на България (в 1946 г. се били към 2,5 %). Демографската им инвазия в българското общество през последните 40 години се трансформира в криминална и дори културна агресия. Повишаването на жизненото им равнище и подобряването на битовата култура са пожеланията, които отправяме към тях, но те са дотолкова ефимерни, при настоящото отстъпление на етатизма и в настъпващата стопанска криза, че в скоро време може да се очаква гетата да се разбунят.

Бързо разширяващата своето присъствие албанска популация във Вардарска Македония представлява много по-голяма опасност за интегритета на младата република, отколкото въобще засега могат да бъдат заплаха циганите в България. Показателно е, че албанските неционалисти използват демографския бум като биологичеого оръжие. Към 31 март 1991 г. албанците в СРМ достигнаха 427 313 души (21 %) и са преобладаващото мнозинство в нейните западни общини и в северните покрайнини. Скоротечно се развива и демографската им офанзива в столицата Скопие.

Продължава разрастването на албанският народ в съседната на българската етническа територия дъга, обхващаща Албания и Косово. Ако през 30-те години общо в Албания и Югославия е имало около 1,5 милиона албанци, то сега те надхвърлят 5 милиона и са най-динамично развиващата се националност на Балканите. Това вече се отразява върху политическата обстановка на полуострова. Големият глад в Албания и масовата паническа емиграция от там, както и сепаратисткото движение в Косово и Полог, са само предвестници за възможното дестабилизиране в тези и съседните на тях области.

България се намира на границата на ислямския регион на зоната обхваната от демографския взрив, Съседството с Република Турция, близостта на арабския свят и зависимостта от средиземноморските водни пътища прави страната особено уязвима от евентуална конфронтация в района, предизвикана от екстремизма на идващите млади поколения и липсата на възможности за реализацията им.

Например, в Турция към средата на XX век са живеели 21 милиона души, днес населението й е над 57 милиона, а по прогнози на ООН през 2000 г. ще бъде 67 милиона и в 2025 г. близо 90 милиона души. Очаква се в момента на стабилизирането му да достигне 112 милиона души. Пред тази човешка маса България ще представлява демографско джудже.

В 1970 г. 54.5 % от населението на Турция е било на възраст от 16 да 64 години. Предвижда се, че през 2020 г. в активна възраст ще бъдат 66.3 % от жителите й. Накъде ще се насочи тогава и след това енергията на съседния нам народ (ако самата турска република не се разпадне междувременно), чиято експанзия изживяхме вече един път през XIV век, последвана от петвековно иго.

Често пъти липсата на далновидност в нашата история ни е изправяла пред големи изпитания. Нека поне веднъж да изпреварим събитията и да ги предугадим. Българските правителства са длъжни да прозрат с отговорност опасностите, грозящи ни през следващото столетие, и да направят всичко възможно за да подготвят страната да посрещне предизвикателствата, които ще поднесе демографската революция.

10. 03. 1992

*”Зора”, бр. бр. 12, 13/1992