Интердисциплинарният метод изгради множество свързващи звена в и между основните научни дялове и разшири възможностите за синтез на познанието. Но в научните среди досега се е избягвало разглеждането и интерпретирането на някои явления и процеси, които не се поддават на емпирично изследване и на точно систематизиране. Нещо повече, те дори се отричат като установени, макар и необяснени, факти и реално съществуващ проблем за научното дирене, а натрупаната информация за тях се игнорира. С особена сила това пренебрежение се проявява към паранаучното и фолклорното познание.

Астрологията, възприемана като паранаучна дисциплина, с цялото си многообразие, повсеместно разпространение и ежедневно използване, стои встрани от основния научен поток на изследвания, въпреки общоприетото мнение за съществуваща зависимост на физическите, а и на обществените процеси от космични влияния. Разкриването в пълнота на тази установима предопределеност или поне на резултатите от нейното въздействие, би могло да промени съществуващата парадигма за социума и да ни отведе до разбирането за космичен детерминизъм в развитието на обществото.

Целите на това изложение са по-скромни и се простират само до набелязване на насоките, в които би могло да се търсят допирни точки между астрологията и историческата демография, при опит да се разшири и допълни факторният анализ на историческия развой на човешката общност. Според краткото и ясно определение на Димитрий Шелестов, една от основните задачи на историческата демография е „разкриването на диалектическото единство между историческата обусловеност на демографското развитие и ролята на демографските фактори в историята" (1). Установяването на реалните взаимовръзки между демографските феномени и процеси (особено демографските аномалии), влиянието на „астрологични" (космични) фактори върху физическите и психическите характеристики на индивидите, определяйки по този начин груповия им образ и изява, и вярванията за това влияние, които дават своето отражение върху демографското поведение на личността, би обслужило изпълнението на цитираната вече задача на историческата демография и ще разкрие нови гледни точки за закономерността в историческия процес.

Астрологията предлага система от знания и допустими предположения, повечето от които са резултат на продължителни наблюдения и обобщение на огромна база от данни. Според Пол Файерабенд, методолог на науката, „астрологията се ръководи от строги правила и съдържа съгласуващи се помежду си съждения и теории” (2). От друга страна, Карл Попър е на мнение, че „астрологията изцяло подчертава положителните свидетелства и игнорира контрапримерите” (3). Между тези две противоположни позиции е полето, където ще се опитам да разположа възможния модел на съчетаване на астрологични с демографски подходи при анализа на историческото битие. Този модел е в съгласие с концепциите на Александър Чижевски и Лев Гумильов за влиянието на космични лъчения и други въздействия с извънземен произход върху физическите процеси и биосферата на Земята и зависимият от тях исторически развой на човечеството (4), като черпи основания за научност от плуралистичния принцип на Файерабенд „всичко е допустимо" (“апуthing goes”) (5).

Все пак, възприемайки отчасти скептицизма на Попър, ще се разгранича от всички останали форми на астрологично диагностициране и прогнозиране, с изключение на тези от тях, които са свързани с установени досега цикли на космично влияние върху нашата планета. Такива са двата вида хороскопи - с месечни зодиакални знаци, определени според положението на Земята спрямо Слънцето при обиколката й около него и явно зависими от произтичащите от това движение промени на земната повърхност, според интензивността на слънчевото греене (сезонността, произлизаща от наклонеността на земната ос с 23.3 ъглови градуса), а също и от влиянието, предизвикано от движението на Луната и нейното притегляне; и с годишни зодиакални знаци, чиито отлики днес трябва да се обясняват не само с движението на небесните тела (предимно на по-близките и големи планети), но и с приблизително 12-годишния цикъл на слънчева активност.

Според астролозите, характерът, физическият облик и дори съдбата на индивида се предопределят от момента на неговото раждане (6), когато той излиза от микрокосмоса на майчината утроба и се подлага на лъченията и привличанията на макрокосмоса. Като се оставят на заден план фаталистичните предсказания, астрологията вероятно е успяла да синтезира информация от многобройни наблюдения в система от приблизително верни описания на различни човешки типове, формирани от непонятния на настоящия момент времеви (географски, климатичен, космичен) фактор, обвързал датата на раждането на дадена личност с последващо придобиване от нея, в процеса на развитието й, на определени характеристики. (Интересен феномен, установен от български военни психолози, е различното ниво на суицидалните опити при военнослужещите според времето на раждането им през годината, като най-много самоубийци има при представителите на зодия Овен) (7). Или с други думи, става въпрос за фолклорна статистика, чиито резултати са обобщени от една протонаука, отречена и отхвърляна в нашата епоха от позитивистката догматика като паранаука.

Известно е, че стойностите на раждаемостта през една календарна година се колебаят и тази неравномерност се дължи както на природни (сезонни), така и на културни (стопански, обичайни, религиозни и др.) предпоставки. Съвсем обяснимо, през пролетта се отбелязва повишена репродуктивна активност сред фертилните слоеве на населението, но при аграрните общности в началото на лятото тя спада поради нарастване на интензивността на селскостопанските дейности, докато в урбанизирана среда спадът е незначителен. В късното лято и през есента, когато се извършват голяма част от бракосъчетанията сред традиционните общества в Европа, отново има растеж на зачеванията. И естествено, след девет месеца, през януари-август, раждаемостта е сравнително най-голяма, с необходимото уточнение, че тази зависимост съществува в умерения пояс на Северното полукълбо, докато в същите ширини на Южното полукълбо би трябвало да е обратното календарно разпределение на раждаемостта. Амплитудата на тези отклонения варира през годините поради големия брой фактори, от които са повлияни, но общата картина е устойчива. Следователно, в различните човешки общности, според месечното разпределение на раждаемостта, се появяват групи от хора, родени под един зодиакален знак, като тези групи помежду си са неравностойни в числено отношение. Ако астрологичните твърдения са относително правдиви, спецификите на физическите и психическите дадености и наклонности на споменатите демографски кохорти ще произведат различия в общностния им облик и поведение според конфигурацията на стойностните отклонения. Разкриването на такава астродемографска зависимост би ни предоставило нов метод за анализ на социалните източници на културното многообразие и историческите следствия от тези характерни особености на отделните култури.

Същият подход, приложен при интерпретирането на демографските вариации на годишните зодиакални знаци, позволява да се тълкува характера на едно или няколко поколения. Най-яркият пример е от следвоенни години, когато, в противовес на ниската раждаемост по време на война, настъпва компенсаторен демографски бум. По такъв начин при кохорта от население родено през един дванадесетгодишен период, отделни годишни зодиакални знаци ще имат доминиращо числено присъствие и ще се налагат при изграждането на образа, а защо не и при определянето на съдбата на това поколение.

Друго подобно явление разкрива възвратното въздействие в системата демография - астрология, когато астрологичното познание определя демографското поведение и съществено повлиява върху демографската ситуация. През 1966 г. - годината на Огнения кон по японския хороскоп, в Япония рязко спада раждаемостта (с около 26% в сравнение с предходната година), заради поверието, че жените родени през такава година ще имат нещастна съдба, а съпрузите им е твърде вероятно да бъдат сполетени от преждевременна трагична гибел (8). Изменя се и половият състав на новородените, който нормално е 105/100 момчета към момичета, през 1966 г. е 117/100, а през 1967 г. необичайна демографска компенсация изменя това съотношение в полза на момичетата - 90/100 (9). В сравнение с 1966 г., през 1967 г. раждаемостта е почти 42% по-голяма. Сходно демографско събитие е наблюдавано в Китай през 1991 г. - годината на козата (10).

Възникващите социални отклонения, предизвикани от численото неравновесие на родените под различни зодиакални знаци, се включват непосредствено в проблематиката за отношенията в и между културите, поколенията и общностите. В добавка астрологията съдържа положения, отнасящи се до взаимоотношенията между представителите на различните зодиакални знаци. Така например, средновековният учен Абу Бируни схематизира слънчевия зодиак, според релациите между неговите зодии, определяйки ги като дружествени, недружествени и враждебни помежду им (11). Ако тези зодиакални взаимоотношения на поносимост и непоносимост се отнасят не само до индивидите, но и до групите, съставени от лица родени по едно и също време, пред нас се разкриват нови възможности за проучване, контролиране и овладяване на кризисните социални процеси. Сред тях в момента най-актуални и активирани са междуетническите и религиозните конфликти.

В процеса на етногенезис етническата общност изгражда собствен културен модел, определящ репродуктивното поведение на нейните членове. Формира се специфична за определен период астродемографска структура на населението, свързана с празнично-обредната система и с трудовите цикли, която се превръща в допълнителен етноформиращ и етнодиференциращ фактор - един от източниците, подхранващи народопсихологията. (Например, линиите свързващи в диаграма нивата на дяловете на месечната ражадаемост през 1947 и 1948 г. на източноправославните християните и мюсюлманите в България се разминават кръстообразно (12). Оттук, близката астродемографска физиономия на две групи би трябвало да спомага тяхното сближаване и интегриране на основата на съществуваща астросъвместимост. От обратната гледна точка, може да се предположи, че една общност, в която има съществен дефицит на индивиди от даден зодиакален знак, е склонна да попълни тази празнина, приемайки малцинство с нормален или завишен относителен дял на родени под съответния астрознак.. Вероятно неслучайно, хората от зодия Скорпион, според някои наблюдения (става въпрос за наблюдения над група българи от настоящата миграционната вълна към Германия, които не са статистически потвърдени), преобладават в миграционния поток, не само поради авантюристичната си натура, а и защото предусещат, че ще бъдат, и са приети от чуждата общност, тъй като родените през ноември в Северното полукълбо са с по-малък от средния относителен дял.

Разкриването и даването на задоволително за нашето време обяснение на астрологичните зависимости и закономерности в обществения живот ще спомогне за овладяването на социални технологии за целенасочено управление на астродемографската структура на общностите. За всичко това обаче са необходими сериозни интердисциплинарни изследвания на психолози, социолози и астролози, които да дефинират базисните твърдения, схеми и методика на една нова научна дисциплина - астропсихологията. Едва тогава астрологията ще навлезе успешно и в системата на историческите науки.

12.06.1995
 

БЕЛЕЖКИ

1. Демографический знциклопедический словарь, Москва, 1985, с. 159.

2. Цитатът е по: Гуревич, П.С. Възроден ли е мистицизмът? София, 1987 г. с. 154.

3. Цитатът е по: Пружинин, Б.И. „Звезды не лгут" или астрология глазами методолога. - В: Критический анализ ненаучного знания. Москва, 1989 г. с. 61.

4. Чижевский, А. Л. Космический пульс жизни: Земля в обьятиях Солнца; Гелиотараксия. Москва, 1995, 768 с.; Гумилев, Лев  Н. Етногенез и биосфера земли. Ленинград, 1989, 496 с.

5. Фейерабенд, Пол. Избранные труды по методологии науки. Москва, 1986, с. 153.

6. Вж. напр.: Бируни, Абу Рейхан. Избрани произведения, т. VI, Книга вразумления на-чаткам науки о звездах. Ташкент, 1975, с. 166-168.

7. Демокрация, бр. /1998.

8. Современная Япония, Москва, 1973, с. 37-38.

9. Източен хороскоп, София 1990, с. 58-59.

10. България, бр. 4, 28.02.1992, с. 8.

11. Бируни, Абу Рейхан. Цит. съч: с. 175.

12. Изчисленията са направени по: ЦДА, ф. 210, оп. 5, а.е. 15 , л. 1, а.е. 17, л. 1, а.е. 45, л. 1, а.е. 47, л. 1. Вероятно тази конфигурация на съотношение между раждаемостта през различните месеци при тези две религиозни общности е характерна за по-голям период от време.
 
 

* “Архивен преглед”, бр. 3-4/1995, с.121-124; Този безотговорен доклад беше изнесен на историческата конференция Приморски срещи “Клио ‘95”. Поради спешното му изготвяне той е твърде схематичен и непълен. Въпреки това съм си позволил да направя само някои малки допълнения и корекции.