Дълбоката стопанска криза и бързият, скокообразен преход към нова обществена система катапултираха в много по-напреднал стадий някои естествени процеси при възпроизводството на българското население, но с тях се задълбочиха и отрицателните тенденции в демографското развитие на България, проявили се през 80-те години. Няма да изреждам всичките притеснения на демографи и общественици, загрижени за съдбата на българската нация, защото те са малко или много вече известни. Ще се опитам обаче да очертая една съвременна линия за разрешаване на част от възникналите проблеми, която, надявам се, ще подпомогне актуализирането на държавната политика в тази област.

Небивалият спад в раждаемостта и отрицателният прираст на населението все повече ни безпокоят. И какво от това? Едва ли в близко време нещата ще се променят в положителна посока. А щом като не можем да повлияем на количествените показатели, не е ли редно да съсредоточим усилията си за подобряване на качествените характеристики на бъдещото поколение?

Настоящата структура на раждаемостта в България сочи завишена фертилност при майките от циганската етническа група, които все още раждат средно повече от две деца през живота си. За съжаление, многобройните цигански семейства трудно успяват да осигурят на децата в тях достатъчно материална обезпеченост, възпитание и образование, подобаващи на буржоазното общество, в което така бързо се преобразява българският социалистически еснаф. Същевременно, изоставайки от промените, социалното законодателство продължава да стимулира раждането на трето дете в семейството. Получава се затворен кръг, при който изпадналите в нищета ромски майки и бащи се стремят към трето дете, за да задоволят с помощите за него елементарните нужди за деня, възпроизвеждайки собствената си бедност и изостаналост за поколение напред. Тази зависимост, макар и в по-малка степен, важи и за останалото население на страната. Така се създава широка прослойка днешни и бъдещи аутсайдери, професионални профани, беднота и лумпениат.

Крайно време е да се разбере: в сегашните условия децата са елемент от благосъстоянието на семейството, с други думи, за предпочитание е децата (колкото и цинично да прозвучи на някого) да се раждат в имотните семейства, които могат да си позволят тяхното равностойно на средното равнище за страната отглеждане. Държавата трябва да се разтовари от излишното бреме и за в бъдеще да премине към система за подпомагане при раждането и отглеждането на първо и на второ дете. Дотук! (Впрочем, подобни са и препоръките в проекта за Бяла книга по социалното осигуряване, потънал в забвение след изпращането му в архива).

Подпомагането на семейства с деца до 18-годишна възраст все пак трябва да остане сред приоритетите на държавната демографска политика. Косвеното стимулиране чрез данъчни облекчения е неупотребяван досега резерв при разтоварването на родителските отговорности. Социалистическото законодателство в това отношение стигна само до реализирането на данъчните тегоби при т. нар. „ергенски данък", което опорочи замисъла за данъчно диференциране между родителите с невръстни деца и останалите трудещи се.

В момента като най-подходяща стъпка в тази насока се очертава опрощаването на данъка върху общия доход на единия от родителите при определен таван, примерно до 3000 - 5000 лева необлагаем доход. Лошото е, че именно на такива приходи разчита финансовото министерство, за да скалъпи бюджета, поради некадърност да разкрие останалите задължения. Занапред за каквато и да е политика не би могло да се говори, ако не се плащат или събират дължимите данъци, ако всички не поемат своя дял от отговорностите към нашето общо бъдеще.

Странен, срамен и печален факт е, че у нас вече се извършват повече аборти, отколкото са ражданията. Безотговорността и патриархално-консервативните разбирания на старата власт затапиха в зародиш половата просвета на подрастващите. Пазарът и съответно изборът на контрацептиви беше ограничен и трудно достъпен. След промяната обаче никой не се загрижи за държавната намеса и регулация в тази сфера. Щом просветното министерство нехае, а здравеопазването е в очакване на Годо (разбирай закон за здравно осигуряване), нормално е абортите през период на криза да нарастват и да обхванат контингента на малолетните.

Тук контрамерките е необходимо да бъдат особено внимателно премерени. Забраната на аборта едва ли ще намери широка обществена подкрепа. По-приемливо е завишение на таксите за изкуствено премахване на плода при пълнолетните жени, когато не го налагат медицински причини. Но преди всичко широка пропаганда и достъпност на контрацептивите ще могат да ограничат това нелицеприятно и демографски вредно явление.

Разпадането на семейството изисква също нормативно противодействие. Голямата разводимост, често пъти аргументирана със случайни или временни фактори и доводи, трябва да бъде пресечена. Ако може да се избира между свободата и задълженията към децата и семейството, аз залагам на второто. Процедурата при развод на семейства с дългогодишен стаж и повече от едно непълнолетно дете е наложително да бъде продължителна, скъпа за виновната страна и с право на вето за определен срок от страна на невиновния съпруг, през който да бъде осигурена издръжката на наследниците на виновния съпруг.

При насърчаване на брачността - един пренебрегнат напоследък подход за регулиране на демографските процеси, също е възможно да се използва механизмът на опрощаване на част от плащанията при данък общ доход.

България вероятно се намира пред нов миграционен подем. Надеждата е част от младото градско население да се отлее към селата, където земята си остава основно, но неефективно използвано средство за производство. Приватизацията на селското стопанство има потенциал да оздрави демографската обстановка в страната. Ала отново са нужни разнообразни стимулиращи мерки за подтикване на миграцията.

Скоро аграрните преобразования ще добият що-годе завършен вид. Тогава ще дойде времето на важна родоспасителна преселническа акция,при която българите от Централна Азия и Сибир трябва да бъдат изведени от постсъветската пустош и да се завърнат в родината на своите деди.

Нормализирането на поземлените отношения ще позволи да се открият свободни ниши в селското стопанство, накъдето да се насочат евентуални преселници. Ето защо от Министерството на земеделието би трябвало да дойде сигналът и настойчивата инициатива за приемане на емигранти от български произход. Съвместно с Агенцията за българите в чужбина, Министерството на транспорта и Министерството на труда и социалните грижи още отсега е наложително да се започне работа върху програма за спасяването на българите от бившата съветска Азия. Иначе в недалечно бъдеще много от техните колонии и поселища ще изчезнат или ще се разпръснат.

Традицията на договорно изселване от България за Турция на желаещото турско население не бива да се пренебрегва и изоставя. Етническото напрежение ерозира всички сфери на обществения живот и всякакви средства за спадането и елиминирането му са желателни и препоръчителни. Преговорите в тази област сигурно един ден ще се подновят в интерес и на двете страни.

Според демографската прогноза в проекта за Бялата книга към 2025 г. населението на България ще спадне до 8 милиона, а през 2040 г. - до около 7,5 милиона души. Мрачната перспектива се допълва и от очакваното нарушаване на пропорциите във възрастовата, семейната и етническата структура на населението. Една малка държава с големи вътрешни проблеми - такава ще е България тогава, ако отсега не вземем поне най-елементарни законодателни мерки за управление и коригиране на предвидимите негативни демографски процеси.

27.01.1994

"Нужна е нова демографска политика" - "Зора", бр. 5/8.02.1994