Въведение
През 2007 г. Дирекция „Етнически и демографски въпроси” на Администрацията на Министерския съвет /ДЕДВ-АМС/ изготви своя първи Доклад за състоянието на междуетническите отношения и интеркултурния диалог, противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия, и развитието на демографските процеси в Република България. Докладът се състоеше от две основни части. В първата беше използван съкратен вариант  на Анализ на междуетническите отношения и интеркултурния диалог, противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия в Република България, изготвен от Център за социални практики /ЦСП/ и Институт за маркетингови изследвания ГФК-България /ГФК/, изготвен по поръчка на АМС. Използваният материал от анализа имаше въвеждащ и обобщителен характер, засягащ етническото многообразие и положението на малцинствените общности в Република България, уредбата на междуетническите отношения, политиката за интеграция на етническите общности, както и основанията за междуетническо разбирателство или за възникване на напрежение с изявен междуетнически характер в някои зони на контакт между етнокултурни и конфесионални съобщности . Изложените изводи за „държавната политика и нейния инструментариум” в тази област и отправените препоръки за по-адекватно на изискванията на българската ситуация провеждане на интеграционната политика до голяма степен остават актуални. В настоящия втори по ред доклад ще се стремим да допълним представите и оценките за развитието на малцинствените общности и тяхното място (вместеност) в българското общество, както и да предоставим конкретна информация за протичащите събития и процеси.

Втората част от първия годишен доклад на ДЕДВ-АМС отразяваше демографските процеси и тенденции през последните три десетилетия, както и политиките за регулирането им. Сравнителният анализ съпоставяше предимно данните за демографското състояние на населението на България през 2006 г. и последната година преди началото на прехода към либерално общество – 1988 г. Естествено акцентът по отношение на държавната политика за урегулиране на демографското развитие и резултатите от нея беше положен върху демографската обстановка през мандата на настоящото правителство във връзка с изготвянето, приемането и стартирането на изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.). В настоящия доклад вече е възможно да се даде по-широка оценка за изпълнението на демографската стратегия, доколкото тя се осъществява от 2? години и е наложително да се направи преглед на резултатите и перспективите, произхождащи от тях. Доколкото Министерството на труда и социалните грижи ще изготви обширен отчетен доклад за изпълнението на стратегията през 2008 г., то тук ще се акцентира върху анализа на законодателните инициативи в тази област и на някои конкретни дейности на държавната администрация по реализирането й.

През 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз. Това дава основание да се направи преглед на демографското състояние на България на фона на развитието на населението на останалите 26 държави от съюза. Произтичащите от членството в ЕС социално-икономически промени, тяхното евентуално отражение върху демографската обстановка и в демографската политика на България  също ще бъдат засегнати накратко.

За разширяване на обхвата на представените фактология, гледища и позиции тук са използвани разработки на някои от авторитетните неправителствени организации, научни звена и държавни ведомства, работещи в областта на междуетническите отношения и предотвратяването на расовата дискриминация , както и в сферата на развитието на населението. Това са Центърът за изследване на демокрацията, национален координатор за България на Агенцията на Европейския съюз за основните права (всяка година ЦИД представя на АОП национален доклад за расизма и ксенофобията и мерките за тяхното противодействие в България като за изработването му обобщава националните проучвания и анализи в тази сфера), организацията Фамилия “Права на човека” (Граждански доклад за изпълнението на мерките на правителството по препоръките на Европейската Комисия в доклада й от 26 септември 2006 г. в областта на защитата правата на човека и интеграцията на малцинства и уязвими групи по политическите критерии за членство в ЕС /2007/), научен колектив от Института по социология към БАН (доклад по проекта, осъществен по поръчка на ДЕДВ-АМС, „Социално-икономическото положение на уязвими етнически малцинства в България /2008/”), Агенция «Медиана» (доклад “Младежта в страната – състояние, проблеми, промени, тенденции, възможни параметри и насоки за младежка политика /2008/”), презентациите към публичната дискусия, организирана в началото на 2009 г. от Съвета за електронни медии, Съюза на българските национални електронни медии и Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори “Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии” и др. В демографската сфера са използвани “Отчет за изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на Република България 2006 – 2020 г. Отчетен период 2006-2007 г.”, изготвен от Министерството на труда и социалната политика, отчети за 2008 г. на Националния статистически институт и Центъра за изследване на населението на БАН и др.

Вторият Доклад за състоянието на междуетническите отношения и интеркултурния диалог, противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия в хронологичен план се отнася до изминалата 2008 г., но доколкото той е заключителният доклад в рамките на мандата на Правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, то тук ще се  направи общ обзор върху политиката му за целия период от средата на 2005 до края на 2008 г. и ще бъде извършен преглед на постиженията и пропуските на държавната администрация в съответните области за този период.
 
 

І. СЪСТОЯНИЕ НА МЕЖДУЕТНИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИНТЕРКУЛТУРНИЯ ДИАЛОГ, ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРОЯВИТЕ НА РАСИЗЪМ И КСЕНОФОБИЯ ПРЕЗ 2008 И ПРЕДХОДНИТЕ ГОДИНИ ОТ МАНДАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ, ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ И СОЦИАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

Етническите общности в Република България
Балкано-Анатолийският регион е най-средищно разположената географска зона между Европа, Азия и Африка. Това предполага посредническата му роля при осъществяване на контакт и обмен между културните формации от обширния регион на съобщност между трите континента (Средиземноморието и басейна на Черно море), както и подлагането му на интензивни миграции на население, засвидетелствани във всички исторически епохи. През Средновековието множеството миграционни вълни дообогатяват етническото многообразие на Балканите, но повечето от придошлите етнически групи постепенно се асимилират от установилите се в предходните времена и вече утвърдили се народности. Закъснялото модернизиране на този регион в условията на изолационистка ориентация на Османската империя през ХVІІІ-ХІХ век, както и високата степен на дисперсия (взаимопроникване) на народностите на полуострова поради дългосрочното съжителстване без препятствията на държавните граници, забавя формирането на национални общности и до голяма степен съхранява етническите различия. Еманципирането на големите балкански народности и създаването на техни национални държави е съпроводено от национална консолидация, при която малцинствените етнически общности се отливат към своите национални държави или (ако нямат такива) все по-трудно запазват своята културна обособеност и се асимилират.

От възстановяването на българската държава през 1879 г. до днес от нейната територия се изселват към своите национални държави турци, гърци, власи и армъни (доколкото част от власите и армъните приемат Румъния за своя национална държава), евреи, арменци. Същевременно в България се вселват  българи, арменци, руснаци и др. В резултат предимно на тези миграции, но също на доброволната асимилация и на разликите в естественото движение на етническите общности, относителният дял на небългарското население значително намалява в сравнение с последната четвърт на ХІХ век, ала се появяват нови значими малцинства. В началото на ХХІ век в страната има само две големи малцинствени общности – турци и роми (през последните две десетилетия числеността и делът на ромите бързо и контрастно нараства поради по-високия им естествен прираст), следвани по численост от по-малобройните малцинства на руснаци, арменци, власи (вкл. армъни), каракачани, гърци, украинци, араби, татари, евреи и др . При преброяването на населението от 2001 г. гражданите самоопределящи се като небългари по етническия си произход са 16 % от населението.
 

Проблеми на идентичността на членовете на етнически малцинства
Основен принцип при осъществяването на личностната идентификация по етнически признак е самоопределянето на съответния индивид. Международните стандарти по този въпрос обаче са съобразени с изискванията за запазването на неприкосновеността на личността и често са в разрез с реалните казуси, засягащи членовете на етническите малцинства. Съобразяването с диалектичната противоречивост, изявяваща се при етническата себеидентификация ще позволи по-добре да разбираме предпоставките и мотивите за неустойчивостта или двойнствеността на тази идентичност. Това е необходимо, за да се тълкуват адекватно статистическите данни и за да се подобри методиката за набиране на статистическа информация. Вникването в същината на този феномен ще способства за по-правилно управление на социалните процеси и ще повиши ефективността на мерките за интеграция на етноконфесионалните общности.

Преферираната (желана, но не реална според произхода и притежаваните етноопределящи признаци) идентификация е явление, което се констатира при значителен дял от общностите с различна етнокултурна, етнорелигиозна принадлежност от тази на мнозинството (етническите българи, източноправославните християни). До голяма степен преферираната самоидентификация се дължи на асимилационната податливост на част от етническите малцинствени общности, което е естествено при напредването на интеграционния процес. От друга страна, тя свидетелства за наличието на представа за престижна етническа принадлежност. Друг случай представлява обвързването на изповядваната религия с предпочитание за идентификация към определен етнос.

Зачитайки правото на всеки да се самоопределя според своите разбирания, следните съображения и препоръки би следвало да се имат предвид по отношение на работата с общности, при които се явява двойнствена идентичност. Сред признаците на етническата принадлежност е и отношението (приемането или отхвърлянето) на останалите към идентификационния профил на индивида. Дали членовете на предпочитания от индивида етнос го припознават безусловно за принадлежащ към тяхната общност, както и какво е мнението по този въпрос на представителите на останалите етноси, е фактор, който не може да бъде пренебрегван при реализирането на акта на самоидентифициране. В резултат на разминаването между самоопределянето и преценката на околните за етническата принадлежност на големи групи български граждани, може да се твърди, че твърде висок дял от представителите на етническите общности у нас имат амбивалентно етническо съзнание, което съдържа предпочитания от тях етнически образ за себе си и осъзнаването на вменяваната им от останалите фактическа етническа принадлежност.

Изключително широко разпространение на амбивалентно етническо съзнание се наблюдава при общностите от населението, почти повсеместно разселени из страната, които значително се отличават по своите културни и антропологични характеристики от останалите етноси и се определят от околните като роми (цигани). Типологизирането на ромите у нас се осъществява по три групи от критерии – според етнографските им белези, говоримия език и конфесионалната ориентация. Може да се твърди, че амбивалентно етническо съзнание се наблюдава при ромите говорещи на български, турски (които обичайно са роми мюсюлмани) и влашки език. При тези общности много от ромите се определят, съответно, като българи, турци и дори власи (или румънци). Самоидентификацията на тези роми като не-роми затруднява обхващането им от  инициативите на държавната администрация при програмиране на мерки, водещи към подобряване на жизненото им ниво и придонасящи за интегрирането им.

Самоопределянето на някои от българите мюсюлмани като турци предизвиква негативни обществени реакции сред българите християни, подхранващи националистическата пропаганда и изяви. Опасенията са, че религиозното влияние продължава да се използва за денационализиране на част от българите. Държавната администрация е длъжна да отчита интересите и на двете страни в този случай, да се стреми да предотвратява в рамките на закона използването на религиозна пропаганда за формиране на етническо самосъзнание, както и да предпазва двете страни от ескалиране на споровете между тях. Друг пример за раздвояване на етническата  идентификация възниква при демонстриране на желанието на част от българите мюсюлмани да бъдат припознати като помаци по народност, при което отново се изявява смесването на представите  и оценките за етническа принадлежност и верска ориентация.

Подобен е случаят с т. нар. „македонска народност”, при който около пет хиляди български граждани (мнозинството от тях българи според етническите си характеристики) с произход от географската област Македония се идентифицират като македонци по народност. Проектът за утвърждаване и присъединяване на този етнос към спектъра на етническото многообразие на България остава несъстоятелен, доколкото няма други основания „македонската народност” да бъде приета за реално съществуваща, освен политическото й дефиниране в близкото минало (свързано с деформациите на представите за историческото минало и етногенезиса на балканските народи), придружавана от денационализация провеждана срещу българите в Македония през ХХ век.

Особен случай на носители на амбивалентно етническо съзнание са децата от смесени (по етнически признак) бракове, които и фактически придобиват множествена етническа принадлежност по произход. Общество, в което нараства делът на смесените бракове, се характеризира с размиване на етническата диференциация, съпроводено от снижаване в известна степен на етническото противопоставяне.

Отглеждането на деца в условия на различна от етническия им произход културна среда също предизвиква дискусии и предложения за запазване на идентичността им. През последните десетилетия се провежда политика, при отглеждане на деца в заведения за деца лишени от родителски грижи да се полагат усилия при възпитанието и обучението им да се запознават с културата на етноса, от който произхождат. Друга практика, която е на път да се наложи, допуска при осиновяване децата да се осиновяват с предимство (при равни други условия) от семейства с техния етнически произход. Това би предотвратило евентуалното раздвояване на по-късен етап от житейското им развитие на собствената преценка и съзнание за етническата им принадлежност.
 

Законодателна регулация на правното положение на българските граждани с небългарски етнически произход
Режимът на закрила на правата на етническите и религиозните общности във възстановената българска държава е заложен още в постановленията на Берлинския договор от 1 (13) юли 1878 г. Приетата на следващата година Търновска конституция прокламира равноправието на всички поданици на княжеството и свободата на вероизповеданията. През изминалите 130 години регулацията на отношенията между държавата и етническите общности се допълва и усъвършенства, като през този период посегателства върху правата им са допуснати само в изключителни случаи (при въвличане на България в международни конфликти) и то предимно под външен натиск.

В доклада за състоянието на междуетническите отношения и интеркултурния диалог, противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия от 2008 г. бяха изброени нормативните актове в областта на антидискриминационното законодателство, приети през последните десетилетия. Тук би могло да се добави, че по реда, установен в чл. 5, ал. 4 на Конституцията, ратифицираната през 1999 г. Рамкова конвенция за защита на националните малцинства е включена като част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат.

В процеса на изработването на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от представители на държавите-членки на Съвета на Европа се постига споразумение за относително широко дефиниране на понятието „национално малцинство”, като в смисъла на този термин се включват гражданите на една страна, които се отграничават от мнозинството от населението й по своя език, етническата си принадлежност и изповядваната религия. Такава постановка отговаря на българските традиции и на настоящото българско разбиране за този сборен термин. В българския случай ударението се поставя върху етническата (езиковата) диференциация, докато културната (конфесионалната) специфика е съпровождаща само в отделни случаи. Така например заложеното в чл. 79 на Конституцията от 1947 г. понятие „национални малцинства” смислово включва гражданите на България, които са с небългарска етническа принадлежност, без да съдържа други условности. С понятието „национални малцинства” у нас винаги се е обозначавало наличието на етническо многообразие на единната българска нация в рамките на българската държава.
 

Базисни предпоставки за етническо разбирателство и сътрудничество в Република България
Възстановеното през последните две десетилетия етническо разбирателство и сътрудничество, въпреки спомените за нарушаването на човешките права на представители на етническите малцинства по времето на етатисткия режим , е показателно за това, че отношенията на добросъседство и мирно съжителство между различни етнически общности у нас имат стабилна основа и своите същностни основания. Най-важното от тях може би е, че населението на България представлява единна общност с оформен културен облик, формирала собствен стопански и административен комплекс, чиито структури и взаимовръзки позволяват да се развива като пълноценен национален организъм.

Друга важна предпоставка за съвместното съжителство са традициите на толерантно отношение между етносите, независимо от естественото спорадично припламване на спорове и конфликти. Основните етнически групи по българските земи живеят заедно с българите от поне половин хилядолетие, време за което са се опознали и приспособили едни към други. Представителите на настанилите се през последните столетия етнически малцинства (татари, руснаци, арменци и др.) сравнително бързо и успешно са се вписали в живота на националната общност. Настоящият териториален обхват на България е утвърден без значителни  промени (включващи чужди за страната общности на малцинствени етноси) вече от около сто години – достатъчен срок за завършване на националната консолидация, като в момента протича етапа на законодателно и институционално затвърждаване на устоите на гражданската нация. Същевременно по отношение на България няма изразени претенции за нарушаване на правата на малцинствата през двете десетилетия от началото на либерализирането й. Спорните въпроси в тази сфера със съседните й държави са в голяма степен уталожени.

Приемането на България в Европейския съюз постави страната в нова политико-икономическа плоскост, заедно с още 26 държави, повечето от които се отличават със своя рецепта на урегулиране и опазване на мултиетническото разнообразие, предпазваща ги от недъзите и нежелани последствия, които би предизвикало възприемането на ксенофобската концепция за моноетнично общество. Общностната регулация на междуетническите отношения и сътрудничеството в тази област с останалите членки на съюза позволява България да ползва международно утвърдени правни процедури и натрупан чужд опит с добри практики по отношение на интеграцията на малцинствата и предотвратяването на расова дискриминация.
 

Етническото противопоставяне като сигнал за социални деформации
В миналогодишния доклад за междуетническите отношения у нас, бяха указани „фундаменталните източници на междуетническите напрежения в началото на ХХІ век”. Тук ще се опитаме да изясним някои от местните особености на структуриране и функциониране на етническото многообразие и културната различност, вплетени в тъканта на плуралистичното общество, които създават условия за етническо самоизолиране, за социално изключване и за отричане на правото на „другостта” да съжителства със собствения културен модел на многоликите етнически съобщности  у нас.

Исторически формиралата се регионална и поселищна обособеност на етническите общности поддържа съвременното изолиране на значителни техни групи. Тази изолираност произхожда и подобава на други епохи и на друг тип на социални взаимоотношения, но постепенно, с напредването на модернизацията, негативните за интегрирането на малцинствените общности следствия от затвореността им се преодоляват. Все още обаче 2/3 от турците  живеят в малки населени места, повечето от които са в полупланински райони без добри транспортни комуникации. Множеството от селищата им са етнически хомогенни (турците в тях са над 90 % от населението), но също са заобиколени от други селища с подобен етнически състав, поради което в тези райони рядко се осъществява общуване с представители на другите етноси.

При ромите пък се запазва обособеността им в чертите на селищата, които обитават, като в повечето случаи техните жилищни квартали са гетоизирани и обстановката в тях допълнително допринася за усещането за сегрегираност, която обаче до голяма степен е в резултат на автосегрегация.  Предпочитанието на ромите да населяват собствената си културна среда без да осъществяват разширен и задълбочен обмен с обкръжаващите ги културни практики засилва социалното им изключване, отреждайки на повечето от тях място по най-ниските нива в социалната стратификация, и предизвиква изтикването им в периферията на обществото. Маргинализацията на голяма част от ромите е една от главните предпоставки за изява на дискриминационно отношение спрямо тях.

Етническите българи на много места из страната също обитават свои етнически хомогенни селища и жилищни квартали и трудно възприемат различността на етнически малцинства, с които рядко влизат в контакт или техните порядки не съответстват на представите на мнозинството за културна адекватност.

При такава структура на географско локализиране на двете най-многочислени етнически общности, сред техните членове също да възникват настроения за дискриминационно отношение към представителите на основната народност в страната, както и прояви на местен етноцентризъм. Поради това  политиката за противодействие на расизма и ксенофобията трябва да бъде насочена както към представителите на преобладаващата народност, така и към етническите малцинства, доколкото навлизането в спиралата на взаимно дискриминиране води към порочния кръг на самоподхранващо се етническо противопоставяне.

Проблеми от по-различен характер възникват в така наречените „смесени” в етническо отношение райони. Това са онези населени места и общини, в които представителите на двете големи етнически общности имат значително и приблизително изравнено с основната народност присъствие. Именно в такава среда личностното и груповото съперничество между представителите на различните етноси поражда конфликти, чиято фактическа основа твърде често е икономическа, но често те се обосновават с етнически доводи и други расови предразсъдъци. Наличието на ясно открояващи се и противопоставящи се свръховластени местни елити и параелитарни кръгове с техните частни или групови интереси представлява потенциален източник на напрежение и на евентуални сблъсъци между етническите общности. В условията на преход от етатистко към либерално общество при намаляването на държавния контрол върху икономиката и преобразуване на правоохранителната система, рискът, в сферата на предприемачеството (особено в сенчестия му сектор) да се зараждат етнически сблъсъци, ще остане висок.

Професионалната диференциация между отделните етноси, етнизирането на трудовата специализация, профилирането на членовете на малцинствата в традиционни или дори в „запазени” браншове за осигуряване на поминък, предопределя професионалната и социалната реализация на преобладаващата част от представителите на етническите общности у нас. Техните роли в стопанския живот допринасят за утвърждаването им като равностойни членове на обществото или пък неспособността им да открият своя способ за надеждно и почтено препитание ги извежда извън нормалната полоса на преживяване. Особено значим е този проблем за ромите, чиято традиция за изкарване на поминъка е свързана със занаятчийство и други спомагателни дейности, практикуването на които е обвързано с наличието на подходяща по численост и изисквания клиентела. Увеличаването на общата безработица (засягаща в по-висока степен ромите поради ниската им квалификация), западането на занаятите, увеличаването на конкуренцията при предоставяне на услуги и нарастването на дела на ромите сред общото население ги поставя в шоковата ситуация, на която ставаме свидетели от две десетилетия.

Високите темпове на растеж на строителството и строителните услуги през последните години позволиха на много от турците от полупланинските райони да намерят препитание в големите градове. Тази трудова миграция (също както при миграцията за получаване на образование) позволява техните съобщности да се отворят към живота на националната общност и да се включат по-дейно в него. Повишаването на икономическата активност на ромите също допринесе за нарастване на темповете на интеграцията им напоследък, особено при по-младото поколение. Икономическият просперитет на страната и по-равномерното разпределение (вкл. чрез механизмите на свободното и регулираното преразпределение) на националния доход са подходите за намаляване на проявите на расова неприязън и нетърпимост.

При ромите все още не е преминал т. нар. демографски преход, при който раждаемостта съществено надвишава смъртността и естественият прираст е сравнително висок. Макар изследователите от Центъра за изследване на населението при БАН да установяват, че има признаци за снижаване на нивата на раждаемостта при този етнос (което би трябвало да е предизвикано от намаляването на детската смъртност, но свидетелства още за повишаването на сексуалната им и здравна култура и за по-високия стандарт на живот), сред тази общност има значителен контингент, при който старият модел на семейно възпроизводство се запазва . Раждането на повече деца при наличието на високи нива на детска смъртност е метод за репродуктивно презастраховане. Многодетните семейства обаче изискват повече усилия и средства за отглеждането, възпитанието и обучението на децата,  което е непосилно за повечето от ромските родители. В резултат израства поколение със силно занижени грамотност и професионални умения, с ниска социална адаптивност.  Ромите трябва да бъдат подпомогнати да овладеят техники за семейно планиране, което ще им позволи да управляват по-рационално семейните си отношения. Повишаването на общото образователно равнище на ромската общност също е важно условие за по-ускорено протичане на прехода й към модерна социализация и за възприемане на по-адекватен на съвременните изисквания семеен модел.

Друг риск при ромските съобщности, в които младежите имат относително висок относителен дял , е податливостта на младежките групи към рационална необоснованост, спонтанност и импулсивна екстремност на изявите им. Съчетанието между свободни от задължения (образователни, трудови и пр.) младежки контингенти и ниско жизнено равнище предпоставя етнизирането в голяма степен на неорганизирания социален протест, на противопоставянето между поколенията, на криминалните прояви и на асоциалното поведение. Без да имат шанс за изява в образователната или професионалната сфера, повечето от децата и младежите от ромските гета едва ли ще следват поведенчески модел, който да съответства на представите за нормалност на заобикалящите ги представители на останалите етноси.

Твърде неблагоприятно въздействие върху нагласите на обществената среда по отношение на етномалцинствената проблематика и въпросите за културното многообразие осъществява употребата на крайно националистическа и ксенофобска фразеология в политическите дебати и пропаганда, която намира причините за редица от социалните неуредици в неспособността или нежеланието на отделни етнически общности да се приспособят към изискванията на мнозинството. Без да навлизаме в тази предизвикана от прикрити и не толкова прикрити расистки възгледи дискусия, ще отбележим, че дефицитът на политическа умереност и търпимост сред някои български партийни кръгове застрашава националното единство, а използването на ксенофобска враждебна реч привлича електорална подкрепа, но не решава проблемите, възникващи от естествения стремеж на малцинствените общности да открият своята ниша в националния живот.

Наслагването на различни по тип социални деформации предпоставя в традиционно толерантното към различността и културното многообразие българско общество възникването на огнища на напрежение, възпламенявани от дребни поводи междуетнически сблъсъци. Това натрупване на фактори, предразполагащо към предизвикване на междуетнически конфликти може и трябва да бъде прекъснато със средствата на държавата и усилията на обществото. Няма съмнение, че българската национална общност ще губи все повече моноетничния си образ (постигнат в периода след възстановяването на българската държава), но нарастването на мултиетничността, както поради естественото, така и във връзка с очакваното механично движение на населението, трябва така да бъде генерирана, че да допринася за сплотяването и възхода на тази общност, което е отговорност на всички нейни членове.
 

Държавата като гарант за равноправието на българските граждани. Приоритети на държавната политика за поддържане на културното многообразие и за солидарност с групите с малцинствен произход, изпитващи затруднения при прехода към либерално общество
В първия Доклад за състоянието на междуетническите отношения и интеркултурния диалог, противодействието на проявите на расизъм и ксенофобия се набелязаха някои от дефицитите в държавната политика спрямо малцинствата, както и специфичните слабости на държавната администрация. Тук ще се изложи накратко в какво се състои работата и грижата на държавата за поддържане на етническия мир, сътрудничество и солидарност у нас.

През периода на прехода към либерално общество българската държава е ангажирана с две основни направления за формиране на благоприятна среда за междуетническо разбирателство, които до голяма степен са предпоставени и от външнополитическата й ориентация – членство в Съвета на Европа, НАТО и Европейския съюз. Изграждането на законова и институционална база на равнопоставеността на всички български граждани от една страна и от друга – подпомагане на етническите общности за разширяване на възможностите да укрепват своите културни традиции и идентичност и за преодоляване на социалните затруднения, възникващи при прехода към либерално общество, са тези магистрални насоки, в които българският напредък бе признат както от международни организации и наблюдатели, така и от представителите на етническите общности у нас.

През 2005 г. бе съставено коалиционно правителство с участието на три партии – Българска социалистическа партия, Национално движение Симеон ІІ (впоследствие преименувано на Национално движение за стабилност и възход) и Движение за права и свободи, което позволи на много политици от небългарски етнически произход да заемат ръководни постове в правителството и държавната администрация. Това е показателно за пригодността на демократичните механизми да предоставят възможност на българските граждани да бъдат избирани в органите на властта, независимо от етническата им принадлежност.

В програмата на Правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност са заложени ангажименти към етническите общности или такива, които имат отношение към социално уязвими групи от малцинствата. Тези задължения са поети в пряка връзка с един от основните приоритети на правителството, залегнал в програмата му – „утвърждаването на българската национална идентичност”. Изпълнението на тези ангажименти е представено накратко по-долу:
? „Провеждане на политика за съхранение на етническата, религиозната и културната самобитност” – Държавната администрация, според възможностите си, подкрепя етническите общности в усилията им да поддържат своя културен живот посредством: издаване на собствени печатни издания; организиране на художествени и фолклорни фестивали и концерти, традиционни събори, празнични церемонии и тържества; поддържането на професионални и самодейни театрални , музикални и фолклорни състави; в образователната сфера са включени учебни предмети за културата и традициите на етническите общности.

Ежегодно НССЕДВ към МС подпомага културните изяви на етническите общности. През 2008 г. от бюджета на Министерския съвет (в частта му обособена за НССЕДВ към МС) са финансирани 37 проекта за подкрепа провеждането на политика за съхраняване, развитие и популяризиране на културата на етническите малцинства. Средствата изразходвани за тази цел са 111 697 лв., от тях 33 470 лв. за проекти, насочени към съхраняване на културната самобитност на ромското малцинство, 25 680 лв. за проекти, насочени към съхраняване на културната самобитност на турското малцинство и 52 547 лв. за проекти с национално и регионално значение в областта на демографското развитие, междуетническото сътрудничество, съхранението и развитието на културната идентичност на малобройните етнически общности.

През 2008 г. при осъществяването на българския Национален проект „КЪЩА” в рамките на Европейската година на междукултурния диалог се проведоха редица  инициативи, представящи резлични аспекти на интеркултурно взаимодействие. Чрез символа за къща-дом се направи алюзия за домашното разбирателство и необходимостта от търпимост и толерантност между всички, които обитават българската къща, независимо от етническата им принадлежност или изповядваната религия. Посланици на Европейската година са видни личности и интелектуалци, които споделят нейните цели и пренасят посланието й по света. Българските посланици бяха професорите Стефан Данаилов и Богдан Богданов, оперната певица Райна Кабаиванска и българският комисар в Европейската комисия Меглена Кунева.

България участва и в друга международна инициатива – Алианс на цивилизациите, чиято цел е да се продължи и насърчи сътрудничеството между християнските и ислямските народи и култури, между „Запада и мюсюлманските страни и общности”, като същевременно го предпази от влошаване поради нарастването на религиозното противопоставяне. Целта на инициативата е да разшири взаимното опознаване, толерантност и разбирателство сред широки кръгове на обществеността на държавите членки на ООН и в международния живот като за осъществяването им се препоръчва изграждане на партньорства и международни сътрудничества в четири основни области: младеж, образование, миграция и медии.

? „Приобщаване и устойчиво интегриране на малцинствата в българското общество чрез включването на техни представители в икономическия, социалния, политическия и културен живот, привличането им в процесите на вземане на решения, включване в подготовката и реализирането на национални и регионални стратегии за развитие, особено такива, които се отнасят до етническите общности” – през мандата на правителството се положиха значителни усилия за повишаване координиращата и консултиращата функции на НССЕДВ към МС. Органите на изпълнителната власт бяха задължени да провеждат консултации с Националния съвет, преди приемането на нормативни актове, както и при подготовката, осъществяването, анализирането и отчитането на стратегии и програми с национално значение в областта на етническите и демографските въпроси.  По този начин представителите на гражданските организации имаха възможност да обсъдят и дадат своите предложения за норми и документи от национално значение като: Законопроект за изменение  допълнение на Кодекса за социално осигуряване, Национален план за действие по заетостта, Актуализирана Национална програма за подобряван на жилищните условия на ромите в България и планове за действие към нея, Национален план за действие за защита от дискриминация за 2007 г., Приоритетите на българското председателство на Десетилетието на ромското включване. На заседанията на съвета периодично се представя отчетна информация  по изпълнението на вече приетите документи (Националния план за действие по Десетилетието на ромското включване; Отчети по отношение отпадащите ученици (превенция на отпадането, мерки за връщане и задържане на ромски деца в училище); за изпълнението на съответните национални планове, програми и стратегии в сферата на образователната интеграция, представени от МОН, Доклад за изпълнение политиката за създаване на по-добри условия за равен достъп до здравни услуги на всички български граждани и подобряване здравното обслужване на групите в неравностойно положение, представен от Министерство на здравеопазването); членовете на съвета се запознават с възможностите за интегриране на българското стопанство към икономическата общност на Европейския съюз посредством присъединителните оперативни програми. Комисията за интеграция на ромите на НССЕДВ обсъжда редица въпроси и проблеми, засягащи осъществяването на политиката за равноправното интегриране на ромите в българското общество като трябва да се подчертаят усилията й по разясняване на възможностите, които разкрива пред общините НППЖУРБ, работата по изготвянето на проект на актуализирана РПРИРБО; членове на КИР съвместно със заместник-председателите на НССЕДВ и секретарите на НССЕДВ и КИР вземат активно участие в случаи на възникнали разногласия между представители на различни етнически общности, водят активен диалог за разрешаването им.

На 17 октомври 2007 г. министър-председателят Сергей Станишев взе участие в четвъртото редовно заседание на НССЕДВ към МС. В изказването му, посветено на необходимостта от актуализиране на държавната политика за ромите, изрази становището си, че е необходимо да се постигне по-добра координация между отделните програми за интегриране на ромите, между дейностите на различните министерства, за да се повиши тяхната ефективност. Той се изказа за разработване на дългосрочна актуализирана стратегия за интегриране на ромите, чрез чието осъществяване да се постигне социална хомогенизация на българското общество.

През 2008 г. работна група, определена от председателя на НССЕДВ, изготви нова Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. В нея по-ясно се дефинират целевите групи на въздействие и механизмите за финансирането на дейностите по изпълнението й. В процеса на изработването й пролича, че сред ромските неправителствени организации, ангажирани в актуализирането на програмата, има различни становища за нейната форма и съдържание, което указва за вероятен напредък в либерализирането на гражданския дебат в тази област. От друга гледна точка, разногласията не позволяват да се дефинират общи социално-икономически приоритети при интегрирането на ромската общност.

През 2005 г. България стана домакин на международния старт на Инициативата „Десетилетие на ромското включване: 2005-2015 г.”, която се реализира в осем  страни от Централна и Югоизточна Европа. Целта на тази инициатива е да координира и насочва усилията на правителствата и на обществото в Централна и Източна Европа за интегриране на ромското население, за преодоляване на дискриминацията и бедността на ромите и за запазването на културната им идентичност, за да се отстрани “неприемливата пропаст между ромите и останалата част на обществото”. От 1 юли 2006 г. до 30 юни 2007 г. България пое председателството на Десетилетието. От 2005 г. се прие и се изпълнява Национален план за действие по него за периода 2005-2015 г., който същевременно е дългосрочен план за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.

За деветте години от стартирането на Рамковата програма и четирите години от Десетилетието бе извършен съществен напредък в интегрирането на ромите, което се дължи не само на инициативите на държавната администрация и на възстановяването на икономиката на страната, но и на ефекта от възстановяване на самочувствието на ромите, на преценката им за собствената им значимост и дори уникалност, на международната подкрепа и усилия за тяхното интегриране, което има общоевропейски измерения.

? „Противодействие на проявите на етническа и религиозна нетърпимост, на опитите за етническо противопоставяне не само от гледна точка на спазване на вътрешния ред, но и с цел на усъвършенстване на етническия модел като конвертируем продукт на българското гражданско общество” – През последното десетилетие след ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства у нас беше изградена институционалната среда за провеждане на политиката за предотвратяване на расова дискриминация. Създадените независими органи в изпълнение на законите за защита от дискриминация и за Омбудсмана, съответно Комисия за защита от дискриминация и Омбудсман на Република България се утвърдиха и все повече се разпознават от обществото като ефективно действащи институции, съответно – КЗД като специализиран орган за защита от дискриминация и Омбудсмана – като независима институция  за съблюдаване правата и свободите на гражданите при нарушаването им от държавните и общинските органи и техните администрации.

Особено широка е дейността на Комисията за защита от дискриминация. Тя осъществява контрол по прилагането и спазването на българското законодателство, уреждащо равенството в третирането, както и международните стандарти, забраняващи дискриминацията. Съставът на комисията е разпределен в шест специализирани постоянни заседателни състава по признаци, два от които са: Първи състав – дискриминация на етническа и расова основа; Трети състав – дискриминация на основата на народност, гражданство, произход, религия и вяра. Същинската дейност на Комисията за защита от дискриминация е насочена в три направления: производство и издаване на решения по конкретни жалби и сигнали; издаване на задължителни предписания от общ характер; издаване на предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането.

Към настоящия момент КЗД, наред с общите си законови задължения, изпълнява  “План за действие срещу дискриминацията 2006 – 2010”. Основната негова цел е информирането на гражданите на България за новите институционални възможности и механизми за защита от дискриминация. Провежда се национална разяснителна кампания за популяризиране на Закона за защита от дискриминация и за възможностите гражданите да се обръщат при необходимост към комисията.

НССЕДВ и ДЕДВ разгърнаха широка дейност във връзка с повишаване на ангажираността и взаимодействието на държавни институции и неправителствени организации в областта на осигуряването на равни възможности и равно третиране на всички български граждани. Изпълнението на приетия от правителството Национален план за действие за защита от дискриминация доказа наличието на воля и в резултат бе отчетено, че са създадени условия за по-ефективно прилагане на принципите на равенство и недискриминация във всички сфери на обществено-политическия живот. Своята роля за това изиграха и информационните кампании и обучителните мерки, за повишаване информираността на обществото по отношение на отстояването на равните възможности и недопускането на дискриминативно отношение и практики.

Секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси организира и проведе през изминалата година 7 регионални информационни кампании и дискусии, в рамките на които хора от различни сфери на обществото, държавни служители, представители на местната власт, на медиите, на различни вероизповедания и етнически групи, различни политически партии и граждански организации, имаха възможност да изразят своето отношение към антидискриминационните ценности и предложения за повишаване на обществената чувствителност към тяхното опазване и недопускане на нарушаването им.

Проектът „С уважение към различните”, съфинансиран от ЕК в рамките на Програмата на общността за борба с дискриминацията даде възможност за популяризиране на мерките от националния план за действие, изработване на индикатори за тяхното изпълнение, и повишаване на информираността на гражданите, институциите, централните и местните власти и политическите партии по отношение законодателството за равенство и недискриминация на ниво ЕС и национално ниво. Партньори на НССЕДВ по този проект бяха организацията – съизпълнител „Българско училище за политика” и Комисията за защита от дискриминация.

Темите за европейските стандарти за равно третиране за защита от дискриминация, практиката на съдилищата при нарушения на принципите на етиката в публичното пространство и свободата на словото и ограниченията, свързани с обида, клевета и реч на омразата; преодоляването на изградени стереотипи и предразсъдъци към хора с физически и психически увреждания, хора от ромски произход, хора с различна сексуална ориентация, бежанци и имигранти; носители на ХИВ/СПИН бяха сред основните теми, които бяха обсъждани и популяризирани в рамките на проект на НССЕДВ по Европейската година на равните възможности за всички. Партньори на НССЕДВ по реализирането на този проект бяха Българския бежански съвет, Британския съвет в България, Фондация Център за модернизиране на политики, „Ромски съюз за спорт и култура”, СНЦ «Инициатива за равни възможности».

През 2008 г. се изпълни проект на НССЕДВ, съвместно с Комисия за защита от дискриминация и Националния Омбудсман, „Инициативи за повишаване чувствителността на обществото към прояви на дискриминация”, съфинансиран от ЕК по Програма „Прогрес”, програмна секция „Антидискриминация и различие”. Проведените 5 регионални конференции, в градовете Враца, Кюстендил, Пловдив, Велико Търново и Варна и Националната конференция в София, привлякоха интереса на представители на областните и администрациите на местните власти, представители на гражданското общество, представители на съдебната власт, медии.

Проведените срещи дадоха възможност институции за защита на човешките права, превенция и защита от дискриминация, медии и съдебната власт да обменят умения и добри практики с цел да продължат обединените усилия за постигане на сплотено общество с повишена чувствителност към неравнопоставеността и неравното третиране. Представиха се полезни съвети и мерки за ограничаване на враждебното слово, възбуждането и подстрекаването към омраза на базата на шестте признака: възраст, пол, сексуална ориентация, етнически произход, религия, увреждане. Обобщиха се практики и случаи на решени дела от институциите с компетентност в защитата от дискриминация.

През 2008 г. Министерският съвет прие Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008-2015). В него е обособен раздел за прием на имигранти, в който се разглеждат въпросите за хуманно отношение към нелегалните имигранти и за убеждаването им за доброволно завръщане в страните на произход. По отношение на имигрантите (вкл. бежанците), които ще останат в пределите на България, се предвижда да се предприемат активни действия за интегрирането им в обществения живот на страната и недопускане на дискриминация спрямо тях.
Държавната агенция за бежанците провежда широкообхватна дейност за формиране на положително отношение към бежанците у нас (въздействието й се разпростира върху всички имиграционни общности), която включва извършването на социологически проучвания и осъществяването на информационна кампания. В момента се изпълнява „Националната програма за интеграция на бежанците в Република България (2008-2010 г.)”, чиято цел е чужденците в Република България, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, до една година от получаването му да имат достъп до финансова помощ за жилищно настаняване, социално подпомагане, здравно осигуряване, обучение по български език, социална и културна ориентация. Съвместно с Върховният комисариат на ООН за бежанците бяха разработени Стандартни оперативни процедури за предотвратяване на свързано с пола насилие в бежанската общност.

В системата на Министерството на вътрешните работи се провежда постоянна организационна подготовка на личния състав за работа с етническите малцинства според етнокултурната им специфика, за спазване на техните права и свободи. Проведеното в рамките на проект, финансиран по програма ФАР, с бенефициент НССЕДВ обучение на полицейски служители, показа належащата необходимост от повишаване на знанията на тези служители относно културата и историята на ромските общности, запознаване по отблизо с някои специфични аспекти на културата (напр. Правна култура, гражданска култура и т.н.) на ромските общности, подобряване на партньорството с ромските неправителствени организации и др. практическата част на това обучение съдържаше разработването на 10 пилотни плана за действие за разрешаване на проблеми, свързани със сигурността в  местни мултиетнически общности. Един от критериите, по които проектите са оценявани е осъществимо партньорство с ромските общности. Подобни конкретно насочени към дадена местна общност, проекти следва да привличат колкото е възможно по-широко, представители на малцинствата. Това ще спомагане както за развитие на капацитета на полицейските служители да идентифицират и реализират проектни дейности в районите, в които работят, така и за преодоляване на някои негативни нагласи спрямо ромското малцинство и на него да не се гледа основно като създаващо проблеми, а като партньор за намиране на тяхното решение.

? „Интегриране на малцинствата и в частност на ромите чрез гарантиране на качествено образование на всички представители от етническите малцинства, чрез предоставяне на възможност за обучение на деца от ромски произход сред техни връстници от мнозинството, чрез разкриване на полуинтернатни форми на обучение за децата роми, чрез подобряване на материално-техническата база и оборудване на компютърни кабинети в училищата” – Не са единични случаите на ромски деца, които не се записват за ученици, а още повече отпадат от училище в началните класове, без да са получили минимално изискуемото образование. За да се противопостави на тази тенденция Министерството на образованието и науката предприе комплекс от мерки. Конкретно насочен в тази сфера е осъществяваният съвместно с Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) Проект Намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна учебна възраст.  Програми за предотвратяване на отпадането от училище, за допълнително образование на отпадналите, с цел да бъдат подготвени да се върнат в училище и за връщане на отпадналите в училище, както и индикатори за мониторинг за измерване на резултатите от гореспоменатите програми са разработени по проект, финансиран по програма ФАР BG 2003/004-937.01.03 "Образователна и медицинска интеграция на уязвими малцинствени групи със специален фокус върху ромите", с бенефициент НССЕДВ по същия проект е разработена статистическа софтуерна програма предоставена на МОН за проследяването на процеса на отпадане на деца от училище.

Приетата през 2005 г. Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, която се администрира от Министерството на труда и социалната политика, има за цел осигуряването на условия за достъп до образование на учениците без разлика по отношение на етническа принадлежност, пол, произход и вероизповедание чрез създаване на възможност за всеки да се обучава независимо от неговото местоживеене и икономическо положение. Програмата предвижда осигуряване на безплатни учебници и закуски за децата от І до ІV клас, както и за децата в подготвителните групи и класове за задължителна подготовка, и транспорт до средищните училища за учениците в основната образователна степен. С нея се цели по-пълно обхващане и задържане на учениците в задължителната училищна възраст като се създадат условия за достъп до образование на учениците независимо от тяхната етническа принадлежност, местоживеене и икономическо положение. Задълбочи се процесът на образователна интеграция на учениците от ромски произход. МОН изпълнява дългосрочна стратегия за постепенното и пълно премахване на обособените в ромските квартали училища и недопускане обособяването на ромските деца в отделни паралелки в смесените райони. В системата на началното, основното и средно образование се формираха  училища, намиращи се извън ромските квартали, със смесен състав на учители и ученици, в които да се осъществява интеграцията на ромските деца. В тях по оценка на социологически проучвания и собствени сведения на Министерство на образованието и науката над 1/5 от учениците са с ромски произход. Част от училищата с обособено присъствие на ромски ученици бяха закрити.

В процеса на преодоляване на обособеността на учащите се от ромски произход обаче възникват и затруднения, свързани с оптимизацията на училищната мрежа, при която намаляват учебните заведения, в които би могло да се осъществи интеграционния модел. В образователната система бяха въведени и се осигури квалификацията на т.нар. "помощник на учителя" от ромската общност, който подпомага по-лесната адаптация на ромските деца в смесените училища. Етническа интеграция се провежда и по отношение на детските заведения. Завиши се и контролът върху насочването на деца със специални образователни потребности към специални училища, за да се предотврати възможността към тези училища да се насочват деца от ромски произход, които не отговарят на изискванията. От пет години функционират задължителни едногодишни подготвителни групи за детската градина или подготвителния клас към училището за всички деца преди постъпване в първи клас, чиято цел беше децата по-добре да се подготвят за училище, а ромските и турските деца да овладеят български език. Потвърди се очаквания положителен ефект от въвеждането им, като вече може да се мисли и за по-ранно езиково обучение на децата от етническите общности.

Към Министерството на образованието и науката беше създаден Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, който вече от две години успешно функционира. Центърът подпомага дейността на МОН по провеждане на политиката за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Той разработва, финансира и подкрепя проекти, които имат за цел насърчаване на равния достъп до качествено образование и подобряване на резултатите от възпитанието и обучението на децата и учениците от етническите малцинства в България чрез:
• осигуряване на условия за съвместно възпитание и обучение на деца и ученици с различен етнически произход в държавните и общинските детски градини и училища и обслужващи звена;
• осигуряване на допълнителна педагогическа работа с изоставащи ученици;
• дейности за връщане на отпадналите ученици в училище и подобряване на образователните им резултати;
• разработване и въвеждане в детските градини и в училищата на програми за възпитание и обучение, съобразени с културите на различните етнически малцинства;
• провеждане на квалификационни дейности за учителите в съответствие с целите на образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства;
• изследователска дейност, свързана с междуетническата интеграция на децата и учениците чрез образование;
• подготовка на родителите за осъществяване на образователната интеграция на децата и учениците;

За периода 2007-2008 г. Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е обявил 4 процедури за финансиране на проекти, чиято цел е да доведат до равен достъп и качествено образование на децата и учениците от етническите малцинства, както и ефективна интеграция на деца и ученици от ромски произход.  Общият брой на реализираните проекти е 183, в които са обхванати общо 6980 деца (от тях 2053 роми и 1417 деца от други малцинствени етнически общности), 29 521 ученици (от тях 9072 роми и 5378 други), 2822 учители и 4484 родители. В осъществяването на тези проекти са работили 98 неправителствени организации, а средствата по тях възлизат на 2 991 792 лева.

Държавната агенция за младежта и спорта въвежда и спортът като елемент от интеграционната политика. ДАМС осъществява Програма “Ваканция и спорт”, а с подкрепата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) изпълнява Проект „Искам да бъда”, посредством които се утвърждават толерантни междуетнически отношения чрез спортуване и честна игра в спорта.

В рамките на проект с бенефициент НССЕДВ и МОН, финансиран по програма ФАР 2004, 272 ученици от малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус върху ромите, завършващи средното си образование през 2007/2008 учебна година, са участвали в подготвителни курсове за Държавните зрелостни изпити (матурите) по български език и литература (задължителен предмет) и история, география, математика (втори предмет), като условие за получаване на диплома за средно образование и за продължаване на образованието в университети. Курсовете са 20 дневни, ръководени са от 31 учители и са проведени в 14 населени места в страната. 109 участници в курсовете (от 259, за които е получена информация от МОН) са приети в 23 висши учебни заведения в страната.  Резултатите доказват необходимостта от и положителния ефект, който такива мерки имат върху младежите от етническите малцинства при кандидатстване в университети и други висши училища. Тази добра практика би трябвало да се продължи и доразвие с взаимодействие между засегнатите институции.

? „Предприемане съвместно с общините на специални мерки за подобряване на жилищните условия и изграждане на социалната инфраструктура в районите с преобладаващо малцинствено население, което включва изработване и попълване на кадастрални карти и планове, изработване на подробни устройствени планове в общините, изясняване в кратки срокове на собствеността върху земята и проблемите с незаконното строителство в районите с ромско население, оземляване на желаещите роми и/или безвъзмездно отдаване на общински и държавни земи за ползване, а при необходимост и предприемане на адекватни изменения в законодателството” – През април 2006 г. беше приета Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България, която предвиждаше от 2006 до 2015 г. да се изградят 30 хиляди социални жилища и да се подпомогне изграждането от ромски семейства на 17 хиляди жилища по стопански начин. По програмата ще се извърши регулиране и благоустрояване на ромските квартали, изграждане на нова техническа инфраструктура и пр. Изпълнението на програмата трябва да доведе до подобряване на жилищните условия на 412 500 души (около 85 900 домакинства), които живеят в 100 квартала на 88 града. Програмата бе приета  с ясното намерение да се подпомогнат бедстващите представители на ромската общност, които живеят в мизерни жилищни условия , както и да се благоустроят кварталите с компактно ромско население, за да придобият те адекватен на съвремието вид и инфраструктура.

Междувременно някои от целите и дейностите по програмата бяха актуализирани. В момента тя се намира все още в начален етап на реализация. Усилията по изпълнението й са насочени към регулация на ромските квартали и изграждането на необходимата инфраструктура, която да послужи като основа на кварталното застрояване и да стимулира строителната инициативност на ромските съобщности, които да изградят около тази инфраструктура групи от модерни жилища. Възможно е обаче настъпващата икономическа криза да наложи преструктуриране на инициативите по тази програма и графика за изпълнението им, но това ще е задача за правителството от следващия изборен мандат.

В началото на 2009 г. Народното събрание прие Закона за етажната собственост, които също пряко е свързан с проблематиката по подобряването на жилищните условия на ромите.

На Второто редовно заседание на НССЕДВ през 2008 г., проведено на  23 юли, между членовете на съвета и представители на Столична община бяха обсъдени възможностите за решаване на проблемите, свързани с незаконно застроените ромски жилищни квартали в София и жилищното устройване на нуждаещите се роми. Всякакви действия по изселването на ромите от тези квартали са преустановени до намирането на възможност за жилищното им устройване.  Бяха дискутирани възможностите за решаване на проблемите, като беше набелязано какви действия следва да не се предприемат, за да не се допусне изостряне на отношенията.

През 2007 г. Столична община прие Специализирана програма за ревитализация на проблемните квартали на територията на град София, обитавани предимно от ромско население. Териториалният обхват на програмата включва жилищните квартали „Факултета”, „Христо Ботев”, „Филиповци” и „Баталова воденица”. Програмата бе подложена на обществено обсъждане в споменатите квартали и в съответните районни администрации и е одобрена от Обществения съвет за реализация на Общинската стратегия по Десетилетието на ромското включване в София 2007-2013 г.

? „Преодоляване на безработицата посредством въвеждане на либералните принципи за предоставяне на равни възможности за конкурентоспособност на пазара на труда в контекста на специфична държавна политика към регионите със смесено население. Министерството на труда и социалната политика ще създава стимули за работодателите за разкриване на работни места за лица от неравнопоставени групи” – Министерството на труда и социалната политика осъществяваше през мандат на настоящото правителство множество разностранно насочени програми и проекти за осигуряване на заетост на групите в неравностойно положение на пазара на труда, между които контингенти от безработни измежду етнически общности. По-важните между тях са:
• Проект “Заетост чрез подкрепа на бизнеса” (JOBS) се изпълнява с подкрепата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН).  По този проект бе изградена мрежа от 40 бизнес центъра и 10 бизнес инкубатора в цялата страна, регистрирани като местни неправителствени организации. Чрез тях се подпомагаше създаването и укрепването на малки фирми и се насърчаваше разкриването на трайни работни места в общини с висока безработица. Два от компонентите на проекта са насочени конкретно към повишаване на заетостта сред малцинствените общности чрез насърчаване развитието на собствен бизнес и повишаване на квалификацията – Компонент “Създаване на стабилна заетост чрез подкрепа на бизнеса” и Компонент “Подкрепа за производители на билки и алтернативни земеделски продукти”.
• Проект за младежи напуснали училище предвижда обучение за придобиване на професионална квалификация и/или за ключови компетентности, както и за стажуване или чиракуване под ръководството на наставник на младежи до 29 години, регистрирани като безработни лица в дирекциите „Бюро по труда”, които са отпаднали от училище, преди да завършат основно или средно образование.
• Проект “Младежка заетост – гаранция за бъдеще” е насочен към продължително безработни младежи до 29 годишна възраст или безработни младежи, отпаднали от системата на социалното подпомагане, регистрирани в дирекциите „Бюро по труда”.
• Програма за ограмотяване, квалификация и заетост е насочена към повишаване пригодността за заетост на безработни неграмотни и с ниска грамотност безработни лица, представители на етнически групи на пазара на труда, чрез включването им в курсове за ограмотяване и професионално обучение.
• Регионални програми за ограмотяване, квалификация и заетост имат за цел да се повиши конкурентноспособността и шансовете за намиране на работа чрез включване в ограмотителни курсове и обучение за професионална квалификация, както и да се осигури заетост на лица в неравностойно положение на пазара на труда от етнически смесени региони. Програмите се осъществяват в три модула: “Ограмотяване”, “Професионална квалификация” и “Заетост”.
• Агенцията по заетостта организира из цялата страна специализирани трудови борси в райони с наличие на компактно ромско население. Чрез тази форма на опосредстване от страна на държавата на пряк контакт между работодатели и наемни работници бяха разкрити нови работни места за безработни роми.

През 2008 г. Министерският съвет прие нова Стратегия по заетостта на Република България 2008-2015 г., в която широко е застъпена проблематиката за групите в неравностойно положение на пазара на труда. Разширяването на възможностите за тяхното квалифициране и преквалифициране ще се осъществява чрез Програма за ограмотяване и квалификация на роми, Проект „Красива България“, Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“, Национална програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания, Националната програма „Компютърно обучение на младежи“, Проект за младежи, напуснали училище. Предвижда се ефективното прилагане на методиките за профилиране на безработните лица (особено от групите в неравностойно положение)  след регистрацията им в Дирекциите „Бюро по труда“, чрез които ще се подобри индивидуализирането на потребностите на безработните.

С промени в Закона за насърчаване на заетостта се въведоха стимули за насърчаване на работодателите да наемат и обучават безработни, между които голям дял заемат лицата от етническите общности у нас.

? „Доразвиване на изградения механизъм за “отработване на месечните социални помощи” от лицата в трудоспособна възраст” – Министерството на труда и социалната политика провеждаше Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“, чиито основни цели са: осигуряване на заетост и социална интеграция на безработни лица, обект на месечно социално подпомагане, чрез разкриване на работни места в общополезни дейности, в дейности от областта на земеделието или преработването на селскостопанска продукция, както и в дейности от основното производство на предприятия без държавно и/или общинско участие. Повишаване на пригодността за заетост на лицата, обект на програмата, чрез включването им в дейности, водещи до повишаване на уменията и квалификацията; повишаване на конкурентоспособността на безработни лица, обект на месечно социално подпомагане чрез включване в обучение за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация. Като слабост на тази програма експертите посочват осигуряването на временна заетост, която не създава стабилна перспектива, но все пак временната заетост е  за предпочитане пред пълната безработица

През мандата на настоящото правителство беше ограничен срока за получаване на социални помощи от безработни с цел те да излязат от зависимостта на държавната подкрепа, да се възбуди тяхната инициативност за търсене на работа и предприемчивостта им за започване на собствен бизнес. С промените в Закона за социалното подпомагане срокът за непрекъснато получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст бе намален на 18, а впоследствие на 12 месеца.

Резултатите от социологическото проучване „Безпомощност на помощите”, проведено през 2008 г. от фондация “С.Е.Г.А. –  Старт за ефективни граждански алтернативи”, за настроенията сред ромите след намаляването на срока за получаване на социални помощи от безработни лица са показателни за желанието на ромите да работят. Според тях само 24.4 % от получавалите трайно помощи смятат, че държавата трябва да осигурява за продължителен срок социални помощи за ромите. Останалите предпочитат да работят, като 8.6 % сред ромите със спрени помощи са на мнение, че всеки сам трябва да поеме отговорност за намиране на работа. За работа, осигурена от държавата, се изказват 43 % от участниците в проучването. Ролята на държавата е да осигури условия за намиране на работа, а не да дава помощи, е мнението на 24.3% от анкетираните. Тези резултати указват необходимостта публичната администрация да насочи усилията си за създаване на заетост, а социалните помощи да бъдат насочени към групи, които действително нямат друга алтернатива.

• „Министерството на здравеопазването ще въведе мобилни форми на медицинска помощ за българите, които живеят в отдалечени и малки населени места и ще работи за улесняване приема на бедните и уязвимите групи до специализирани здравни услуги. Нашата политика ще бъде насочена и към подобряване на комуникацията с ромската общност. Министерство на здравеопазването ще проведе обучение на медицински персонал и ромски медиатори, за да повиши качеството на профилактиката и лечението на болести сред ромите” – През 2005 г. Министерския съвет прие Здравна стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства. Нейната основна цел е преодоляване и преустановяване негативните тенденции за здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и създаване на условия за  подобрение в следните направления:
• намаляване на детската смъртност – подобряване качеството на родилната и неонатологичната помощ; здравно образование на майките за отглеждане на децата; повишаване обхвата с имунизации при децата; здравна култура на родители и деца;
• намаляване на майчината смъртност – ранно обхващане на бременните, наблюдение по време на бременността, хоспитализация на родилките; предпазване от нежелана бременност;
• ограничаване на заболяемостта от заразни и паразитни заболявания – туберкулоза, вирусни хепатити, ехинококоза и др.
• намаляване на заболяемостта, трайната неработоспособност и преждевременната смъртност разпространени сред лица, принадлежащи към социално уязвими групи от етническите малцинства; сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания, хипертонична болест и пр.
• осигуряване на по-добро здравно обслужване на болни с хронични заболявания и лица с увреждания;
• намаляване на заболяемостта от наследствени заболявания сред лица от някои ендогамни малцинствени групи;
• подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве – намаляване на абортите; профилактика на полово предаваните инфекции;
• преодоляване на практиките на насилие срещу жените – тяхното пълно равенство в обществото;
• утвърждаване на длъжността на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и малцинствените групи.

Превантивната работа в ромска общност беше определена като един от приоритетите на Програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” към Министерство на здравеопазването, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. В тази област беше внедрен успешен подход чрез създаването на модел за предоставяне на специфични услуги вътре в общността, които спомагат за увеличаване на достъпа на представителите на ромска общност до съществуващите здравни и социални служби. От 2006 г. се осъществява и Проект "Подобряване на контрола на туберкулозата в България", който също е насочен с особено внимание към ромската общност.

Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси и Министерството на здравеопазването бяха бенефициент по 3 проекта по Програма ФАР, по които бе извършена доставка на мобилни медицински единици – 2 флуорографа, 5 кабинета за профилактични прегледи и имунизации, 4 педиатрични, 4 гинекологични кабинета, 2 мамографа 3 лаборатории и 3 ехографа. Доставка на мобилна техника е извършена и със средства на Глобалния фонд. По проектите се осъществиха програми за профилактични прегледи, а по образователния компонент, се повиши квалификацията на медицинския персонал за работа в мултикултурална среда, за обучение на медиатори, за превантивни здравни услуги и здравно образование сред уязвими малцинствени групи, както и за организация на спешната помощ във и извън болниците. Проектите с бенефициент НССЕДВ се администрират от ДЕДВ на АМС.

Друг важен момент е утвърждаването на ролята на здравния медиатор като важна фигура в процеса на повишаване на здравната култура и инпформираност на ромските общности. В резултат от съвместните усилия на институциите, през 2008 г. в 55 общини са назначени 111 здравни медиатори, обучени по проекти на НССЕДВ, финансирани по програма ФАР и по други проекти и със съдействието на НПО. В три медицински колежа - във Враца, Сливен и Пловдив – е акредитирана програмата за обучение на медиатори, разработена по проект на ДЕДВ на АМС.
 

Общи препоръки към държавната администрация за съобразяване на подходите за въздействие над обществената среда при интегриране на етническите общности според условията и потребностите
Провеждането на интегрална, многоцелева и хармонична политика за интегриране на онези съобщности на етническите малцинства, които все още живеят в условия на регионална и културна изолация или на социална изключеност предполага чрез нея да се постига общо подобрение на обществената среда, структура и отношения. Политиките за интеграция не бива да водят до влошаване на състоянието на останалите общности, тъй като освен неблагоприятното въздействие те биха предизвикали и реакция сред околните. Интеграцията на обособените общности трябва да бъде в полза на всички, за да се постигне необходимия синергичен ефект, посредством който да се осъществи всеобщ социален прогрес и просперитет.

Много от конкретните препоръки за подобряване на социалния статус и за постигане на фактическа равнопоставеност на етноконфесионалните общности, отправяни от наблюдатели от неправителствения сектор, от учени и от експерти от държавната администрация, следват твърде абстрактно, несинтетично и хаотично съобразяване с международни документи и чужди форми на моделиране на обществените отношения, които са несъотносими в достатъчна степен към българските условия. Приспособяването на изискванията на международната общност и на възприетия чуждестранен опит към националните специфики, потребности и интереси е изключително важен етап от процеса на прилагането им, без който те биха останали без адекватна реализация или ще бъдат отхвърлени като чужди на българския ценностен и правов модел норми. Разбира се, аксиологическите стереотипи и законодателството трябва да се актуализират, да се осъвременяват в рамките и с темпа на глобализиране на ценностната система и правовия ред на международната общност, но винаги пречупени през призмата на българските национални особености.

Съобразяването с регионалните и груповите различия и специфики при отделните етнически съобщности е задължително условие за провеждане на адекватна и успешна политика. Необходимо е както да се познават добре целевите групи на прилаганите дейности, така и те да бъдат изучавани в процеса на интервенция, за да се отчете обхвата и ефикасността на оказваното въздействие. Подходите за обхващане на малцинственото население от мерките, предприемани от държавната администрация, трябва да отговарят на културната му характерология, да се внедряват в съответствие с нейната традиционална структура и ритъм на функциониране. Необходимо е, и това се прави все повече, повишаване на уменията на служители в държавната администрация за работа в мултиетническа среда. Резултатите от проведено обучение на представители на централната и местната администрация, по проект, финансиран по програма ФАР, с бенефициент НССЕДВ, сочат, че запознаването по-отблизо с теми като  - управление на многообразието в публичните услуги; интеркултурна комуникация, интеркултурно посредничество и управление на конфликти; партньорства и работа в мрежа на ниво местна общност; публична комуникация в мултиетнически общности, водят до  преосмисляне на нагласи и до формиране на ново отношение и философия за работа с малцинствата у служителите; провокират нарастване на чувствителността им към проблемите и по-висока степен на толерантност към представителите на малцинствата.

Дългосрочното предвиждане и хармонично съвместяване на интересите както на членовете на малцинствените общности, така и на обществото, трябва да са водещи при изработването и провеждането на политики за сближаване и социално хомогенизиране. Необходимо е да се извършва също така анализ на рисковете и възможните отклонения в дългосрочен план, за да не се налага след време да се провеждат мероприятия за коригиране на деформациите, предизвикани от предходни политики.

Както бе констатирано по-горе, ангажиментите към представителите на етническите общности у нас, поети в правителствената програма, са изпълнявани съответно на заложените в тях задачи (с изключение на обещанието за „оземляване на ромите”), но неефикасността на част от мерките така и не е довела до достатъчно въздействие, за да предизвикат те качествената промяна, която им е възлагана. Доколкото негативните тенденции през последните две десетилетия продължително и в дълбочина са влошавали социалния статус на значителен дял от гражданите, принадлежащи към етническите малцинства, то днес се изисква много по-силно въздействие, отколкото предлагат обичайните способи и механизми. От друга страна формализмът при изпълнението води до незадоволителни резултати, а предпочитанието на групи, сред които се работи по-успешно или поне с полагане на по-малко усилия,  допълнително изолира проблемните съобщности. А именно те създават безпокойство със своята слаба приспособимост към обкръжаващата ги културна среда.

Диалектичната противоречивост на развитието на обществения процес затруднява постигането на практически и стабилни резултати от провежданите политики, дори когато те са задълбочено и внимателно обмислени. Множеството проверки, наблюдения, оценки, на които са подложени особено проектите, разработени за приложение на политиките, посочват слабостите и подчертават необходимостта от непрестанно актуализиране на предприеманите мерки, осъществявани съвместно с представителите на целевата група.
 

Неблагоприятни тенденции в междуетническите отношения, прояви на дискриминация по расов признак
Бавното и затруднено осъществяване на социално-икономически преход към либерално общество изостри множество от проявленията на социални недъзи и деформации в обществените отношения, развиващи се на българска почва. Това неблагополучно протичане на реформения процес предизвика резонанс, усилващ неговият отглас в междуетническите отношения, довеждайки до ескалиране на оценките за неспособността на ромите да се приспособят към модерното общество и до открити изяви на междуетническа неприязън. Докато преустановяването на практиката на асимилационен натиск и преодоляването на последствията от тази политика доведе до възстановяване на традиционно спокойните отношения между българи и турци, то между ромите и останалите граждани на страната започна да се отваря бездната на взаимните обвинения и отчуждаване, на общностното затваряне.

Главният проблем на междуетническите отношения у нас е именно рязкото социално-икономическо изоставане на ромската общност от общия процес на преминаване към либерален порядък. В множество доклади на неправителствени организации и социологически проучвания се прави преглед и анализ на състоянието на равнопоставеността и недискриминацията по расов (етнически) признак в различни сектори на българското общество предимно по отношение на ромите. Тази тематика изисква отделна по-обстойна разработка. Тук може да се отбележи, че напредък е осъществен във всички основни сфери, подложени на интервенция – заетост, жилищни условия, образование, здравеопазване и пр., в които намаляват случаите на дискриминационно отношение във връзка с етническата принадлежност. Но протичането на този оздравителен процес е затруднено от нагнетяването на междуетническо напрежение.

Стремежът на много български граждани мюсюлмани да се реализират в политическия живот на страната и въздигането на една от партиите, в които те предпочитат да членуват – Движение за права и свободи , възбуди сред част от националистическите кръгове необосновани нападки към българските турци и българските мюсюлмани, които в преобладаващото си мнозинство са коректни и добросъвестни спрямо националната общност и българската държава. Това смесване на политически с расистки оскърбления и обвинения е другият голям проблем в българското общество, предизвикващ влошаване на етническите взаимоотношения.

Модернизираното законодателство на Република България предоставя достатъчно широка защита на правата и свободите на представителите на малцинствените етноси у нас срещу преследвания и дискриминация на расова основа. Дефектите и слабостите в тази област се предизвикват не толкова от липса на нормативна обезпеченост, а от липсата на решимост да се прилагат законите от отговорните административни структури. Затрудненията при изпълнение на функционалните задължения на правоохранителните и правораздавателните органи, констатирани от вътрешни и външни независими наблюдатели, се отразяват и в тази сфера. Вероятно правилата на политическата игра също налагат реакциите към някои расистки и ксенофобски изказвания и действия да бъдат умерени или да останат незабележими за околните, доколкото екстремистките движения и идеи, подложени на съдебно преследване, събират повече привърженици, отколкото при опита им да се наложат в плуралистична среда. Такава своеобразна дилема – да бъдат ли санкционирани проявите на враждебна реч и пропаганда или да се оставят те да утихнат от незаинтересоваността на обществеността, може би стои зад проявата на нерешителност при възпиране на екстремните изяви на политически лидери измежду националистическите организации.

Представители на граждански организации проявиха по-голяма активност по отношение на враждебната реч и възбудиха дела срещу Волен Сидеров, председател на партия Атака, за да бъде санкциониран за множество ксенофобски изказвания. Волен Сидеров беше осъден на първа инстанция, но мудните съдебни процедури и ниската ефективност на наказателните постановления изглежда доведе „гражданската коалиция” до извода, че техните действия са само една добра реклама за тази нововъзникнала партия, която бързо набра внушително електорална подкрепа и последващите му изяви на враждебно слово остават фактически без отпор. По всичко изглежда, че демократичните правила и процедури трудно се налагат в социална среда, в която няма ясно изградена  и достъпна организационна структура на гражданското общество и устойчиви правила и практики за предпазването му от ерозиране чрез налагането на популистки и антидемократични концепции, проекти и практики за функциониране на социума.

От тази неразвитост на гражданското общество у нас възниква и още една внушителна опасност за евентуално дискредитиране на българската държава и народ като неспособни да прилагат демократичните ценности и процедури. Дискриминационни идеи и практики, представени като опозиционни, имат потенциала да се възприемат като нормални и допустими и дори при промяна на политическата конфигурация да се премине към тяхното осъществяване. Това е недопустимо, но напълно възможно. Българското общество трябва да демонстрира, че независимо от изборните превратности, ще се противопоставя на расовата дискриминация и ксенофобската пропаганда.  Същевременно е желателно непрестанно да се поддържа дискусията за средствата и способите, с които да се поддържат взаимоприемливи междуетнически отношения, а подходите за постигането на тази цел постоянно да се актуализират, като се усъвършенства и законодателството в тази сфера.

Друго популярно направление за политическо експлоатиране на етническата проблематика е прекомерното експониране на проблемите, възникващи при демонстративни изяви на етнокултурна различност и вътрешнообщностна солидарност (които провокират отношенията на взаимна толерантност), както и експлоатирането на обществената тревожност за възможно междуетническо противопоставяне. Междуетническите отношения винаги са се развивали под заплахата, посредством присъщата им изява на различност и  противостоене, да предизвикват конфликти на етническа основа. Но рисковете от ескалиране на противопоставянето не бива да бъдат преувеличавани и не трябва да се допуска да се създават психози в тази деликатна сфера на човешките взаимоотношения. От друга страна, инспирирането на етническо напрежение от националистическата пропаганда има способността да възбуди етнически конфликти.

През последните години се състояха няколко придобили широка известност инцидента, които застрашиха етническия мир или нарушиха тона на толерантност при обсъждане на проблемите на етноконфесионалните общности. Дебатът за въвеждане на принципа на уседналост на избирателите в изборите за Европейски парламент и за местна власт, проведени през 2007 г., бяха съпроводени от изказвания, дискриминиращи български граждани от турски произход. Тезата бе, че е недопустимо българските турци с двойно гражданство и местожителство в Турция да гласуват на български избори.

Няколко дни преди провеждането на първия тур от местните избори през октомври 2007 г. на българо-турската граница възникна инцидент с открита дискриминационна насоченост. Група от представители на партия ВМРО-Българско национално движение блокира пътя след граничния контролно-пропускателен пункт Капитан-Андреево и не допусна в България да влязат четири автобуса с български граждани от турски произход, завръщащи се по родните си места. С този акт правата на пътниците в автобусите бяха нарушени преди още да са извършили каквото и да е незаконно действие. Дори ако те впоследствие са гласували незаконосъобразно, с тези им простъпки трябва да се занимаят прокуратурата и съдът, без да се възбужда етническо напрежение. Органите на реда прекратиха своевременно блокадата на пътя и съставиха актове на протестиращите за нарушаване на обществения ред. Случаят обаче демонстрира, че в България все още съществуват условия за провеждане на дискриминационни практики с цел да се повишат изборните резултати на крайно националистически популистки партии, които провеждат ксенофобска пропаганда.

Друга обезпокоителна инициатива, свързана с избирателния процес, е подетата кампания в подкрепа на предложението направено от партията ВМРО-Българско национално движение за лишаване на гражданите без основно образование от избирателни права, като при лансирането и популяризирането на това предложение полугласно се вмъкват етнизирани аргументи. За изненада на политиците, предлагащи въвеждане на образователен ценз в противовес на разпоредбите на конституцията, при този случай не може да става въпрос дори за непряка дискриминация по етнически признак, доколкото мнозинството от неграмотните у нас според преброяването на населението от 2001 г. са етнически българи.

Изказване на кмета на Столична община Бойко Борисов за допустимостта на целите на т. нар. „възродителен процес” болезнено повдигна сред обществеността въпроса за опитите на държавата при управлението на Тодор Живков да асимилира с насилствени средства част от етноконфесионалните общности в България. Според изказването на Борисов хомогенизирането на нацията чрез административо въвеждане на единна именна система, какъвто опит имало в други държави, е възможно да се прилага и на българска почва.

В отговор на възбудилата се дискусия за характера и целите на „възродителния процес” Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет прие на 24 ноември 2008 г. Декларация, призоваваща към съхраняване на етническата толерантност. С нея се изразява „нарастващата тревога от зачестилите опасни интерпретации на тема етнически мир в публичното пространство” и „се настоява политическите сили да не използват етнически елементи  в предизборната си реторика”. НССЕДВ към МС изказва своята увереност, че „компетентните държавни и обществени органи ще предприемат необходимите действия в защита на демократичните устои и законността в Република България” и се обръща към „представителите на медиите да проявят отговорно отношение към темата за етническия мир и междуетническите отношения в страната и за недопускане на езика на омразата” и „апелира към всички интелектуалци, дейци на културата, общественици и граждани да проявят активна  позиция, като се противопоставят на опитите  изкуствено да се насаждат враждебни и нетолерантни настроения на етническа и религиозна основа”.

Напрежението, което се задържа в междуетническите отношения, доведе през 2007 г. до вълна от инциденти, в които групи роми участваха в спонтанни неразрешени демонстрации и други незаконни прояви в София, Самоков, Ботевград и Етрополе. На някои от тези демонстрации беше употребена враждебна реч, насочена към етническите българи, което показа, че подхранването на етническа нетърпимост е опасно както за представителите на малцинствените общности, така и за гражданите от основната народност в страната (особено в райони където те са малцинство).  Във връзка с инцидентите от август 2007 г., състояли се в столичния квартал „Красна поляна", Самоков и други селища на страната, НССЕДВ към МС прие декларация, в която призова „всички български граждани към запазване на традиционния модел на толерантност и разбирателство, който е емблема както на българското общество, така и на целия демократичен свят” и „отправи призив към политическите партии за отговорно и адекватно политическо поведение и риторика по отношение на етническия мир като базова ценност на българското общество”.

През 2008 г. са възникнали няколко етнически инцидента с изява на насилствени действия, но според Центъра за изследване на демокрацията при повечето от случаите на насилие на расова основа, изнесени в медиите, единственият расистки елемент е бил етническият произход на въвлечените участници и не е имало никакви други индикации за расистко поведение. В тези произшествия са участвали предимно млади роми от обособени ромски махали, което навежда на извода, че самоизолацията на ромите в гетоизирани квартали, както и високият дял на младежко население сред ромската общност, са основни източници на подобни инциденти и политиките по отношение на интеграцията на ромите, освен по възприетите вече направления на интервенция, трябва да се фокусират и върху тези два фактора. В противен случай съществува възможност предубеждението, че ромите предизвикват размирици, да се затвърди и да засили негативните нагласи към тях.

Според Българският хелзински комитет в градове, в които протичат десгрегационни процеси в образованието, няма расистки инциденти. Учители от Стара Загора и Пловдив са споделили, че има редки случаи, когато ромски деца, посещаващи интегрирани училища, са обиждани и наричани „цигани”. В Пловдив обаче са отбелязани случаи на обиждане на ромските деца от страна на родители – българи, а в София в две училища, които изпълняват интеграционни проекти, част от родителите на деца с български произход са ги отписали от тях. Раздалечаването на българите  и ромите в годините на преход ще продължи да деформира резултатите от правителствените и неправителствените инициативи в областта на интеграцията, което предполага да се възприеме вторична програма за действие, насочена към преодоляване на междуетническите дистанции.

Държавната администрация се опитва да изработи подходи (информационни кампании, обсъждания, конференции, съвместна дейност с представители на гражданското общество, на медиите ), чрез които да се съгражда гражданското чувство сред лицата от всички прослойки на обществото, за да може те да провеждат същинската интеграционна политика и очевидно тези усилия трябва да продължават. Необходимо е гражданите на България от по-високите нива на социалната стратификация да осъзнаят, че продължаващото разпокъсване на обществото ще направи много по-некомфортно и несигурно пребиваването в страна без социално и междуетническо спокойствие и да приемат като свое задължение и отговорност установяването на по-близки и взаимоприемливи междуетнически отношения.

Ксенофобската концепция за поддържане на етническата фрагментация на нацията и изолацията на част от малцинствените общности, макар и ограничено разпространена в България, възпрепятства формирането на единна национална общност, препречва осъществяването на взаимоизгодното приобщаване  на представителите на етническите малцинства, водещо към взаимопроникване между основната народност и етническите малцинствени общности, и преустановява процеса на естествена асимилация на гражданите с небългарски произход сред многообразната и синкретична българска културна среда и традиция. В противовес на етноцентричните крайни националистически проекти противостои създаването на гражданска нация, представляваща нов тип национална общност, при която етническото разнообразие съставлява фундамента на единството. Този манифест на Европейският съюз е напълно приложим за Република България.
 

Етномалцинствената проблематика в медиите. „Другите” етноси в обществените представи и нагласи.
В българското общество все още широко и трайно са разпространени негативните нагласи и предразсъдъци спрямо големите малцинствени етнически конфесионални общности. Социологическите изследвания през 90-те години демонстрират тяхната устойчивост и липсата на ефективни социални механизми за промяната им. Медиите (особено ежедневниците) също съдействат за закрепването и дори понякога за засилването на негативните стереотипи и предразсъдъци срещу малцинствените общности, особено срещу ромите.
Етномалцинствената проблематика присъства ежедневно в българските медии. Нейното отразяване обаче е твърде ограничено и шаблонно. Тематиката по отношение на етническите общности се съсредоточава върху: отбелязването на религиозни и други празници, чествания, събори и фолклорни прояви; социални затруднения и пороци – неплащане на ток и вода, бум на хепатити и други заболявания, ранна раждаемост, изоставяне на деца, отпадане на ученици от образователната система и пр.; криминални прояви и неморално поведение; злоупотреби със средствата, които се усвояват по линия на ЕС за интеграцията на ромите; религиозни особености – носене на религиозни атрибути и символи, строеж на джамии и др. Материалите, посветени на етномалцинствената тематика, са предимно със сензационен характер, проблемите се разглеждат повърхностно, предимно откъм скандалната им страна. Рядко присъстват аналитичните материали или такива, които да дават предложения за решения на конкретни проблеми.
В част от българските медии се провежда последователна ксенофобска пропаганда, свързана с неспособността на ромите да се модернизират с темповете на останалите общности у нас, а турците са обявявани като проводници на политическа и религиозна намеса във вътрешните работи на страната. Без да пренебрегваме техните аргументи относно  необходимостта от опазване на националната сигурност и съхраняване на социалната стабилност, може да констатираме, че тази пропаганда до голяма степен уязвява националната сигурност и дестабилизира социалната устойчивост на обществото.
На 25 ноември 2004 г. 45 издатели, главни редактори на вестници и списания, директори на радио и тв-канали и ръководители на организации подписаха Етичен кодекс на българските медии. В него са залегнали редица положения за недопускане на дискриминация в средствата за масова информация, включително по етнически и религиозен признак. Но валидността на този етичен кодекс сякаш е само за изданията със заявен демократически характер и принципи, докато останалите медии не се съобразяват с него.

Най-изявени в нарушаването на принципите на толерантно представяне на проблемите, свързани с етническите общности, са вестник „Атака” и телевизионния канал СКАТ (вкл. регионалния му вариант СКАТ+). Много други медии също експлоатират естествената боязън към „чуждото” и отхвърлянето на другостта и представят слабо познатите малцинствени съобщности в негативна светлина. Реакцията към това ежедневно пропагандиране на непригодността на някои етнически общности към общуване и живот според представите и изискванията на мнозинството, отрицанието на тази по същество враждебна реч е много слабо и то се изразява в санкциониране и обществено осъждане само на най-фрапантните случаи. За периода 2002 – 2008 г. Съветът за електронни медии е издал само 5 наказателни постановления за предавания, внушаващи етническа нетърпимост и 2 за религиозна нетърпимост. Това създава впечатление, че някои представители на журналистическата гилдия, както и собственици и управители на средства за масова информация са протежирани и облагодетелствани, в противовес на етническия мир и разбирателство.

През 2008 г. все пак имаше един значим случай на обществена съпротива срещу враждебното слово. Академия „Черноризец Храбър” присъди награда за Млад журналист на годината на Калин Руменов, журналист във вестник „Новинар”. По-късно академията отмени това решение, поради протест на журналисти и представители на неправителствения сектор заради използваният в публикациите му „език на омразата”.

Във връзка със зачестяването на дискриминационни изказвания и демонстрация на враждебност към етническите общности у нас, депутати от Движението за права и свободи внесоха в края на 2008 г. проект за изменение на наказателния кодекс, в който се предвиждат по-строги наказания за проповядването на етническа омраза – затвор до четири години и високи глоби за всеки, който пред медиите проповядва етническа омраза или подбужда към расова дискриминация.

Сред българската общественост поне засега демократичната нагласа на нетърпимост към расистки изказвания и дискриминационни действия на етническа и религиозна основа има твърде слаба изява, което вероятно може да се обясни с пренебрежението към такива прояви. Затвърждаването през последните десетилетия на стереотипните предубеждения и реакции по отношение на представителите на етническите малцинства обаче създават значителни социални дистанции, които са предпоставка за отчуждение в неформалните отношения и за дискриминация в обществените отношения. Напоследък етносоциолозите наблюдават устойчива тенденция ромите да обясняват неравното си положение в различни социални сфери само като резултат от дискриминацията на българите по отношение на тях, за което отчасти имат основание. Те са особено чувствителни към засилването на негативното отношение към тях и към манифестирането му на публични места.

Нагласите на основната народност и двете големи етнически общности в България по отношение на социалните дистанции помежду им според социологически проучвания проведени през 2007 г. открояват следните зависимости:
• Младите българи имат по-голяма социална дистанция спрямо  турците и ромите, отколкото българите в по-горните възрастови групи;
• Младите турци имат по-голяма социална дистанция спрямо ромите, но по-малка социална дистанция спрямо българите, отколкото турците в по-горните възрастови групи;
• Младите роми повтарят модела на предходните поколения по отношение на социалната дистанция спрямо българите. По отношение на турците обаче, те имат значително по-малка социална дистанция, отколкото ромите в по-горните възрастови групи
От гледна точка на тези резултати, ромите изглеждат поставени в ситуация на нарастваща етническа изолация, което в известна степен обяснява и тяхната пространствена автосегрегация. Въпреки това през 2007 г. се откроява тенденция на скъсяване на социалната дистанция на българите спрямо ромите през последните години. Трябва да се отбележи обаче, че при младите българи се е повишила склонността да се избягват смесените бракове с роми, а склонността за близко приятелството с роми варира значително и към момента не може да се открои стабилна тенденция.
Засилването на социалната диференциация и неравномерното разслояване на обществото през последните двадесет години доведе до значително разминаване в разполагането (разставянето) на представителите на различните етноси у нас в нивата на социалната скала. Това допълнително наслагва разграничителни линии и увеличава раздалечаването на прослойките в обществото като същевременно със социалните нарастват и културните дистанции, което води към сегментиране на социума по етнорелигиозен признак. Разпокъсването на социалните връзки във времето на преход е може би в основата на нарастването на чувството за тревожност, отчужденост и себецентризъм, водещи към отхвърляне на външните прояви на различност, между които твърде видими и дразнещи за формиращите се самоизолиращи се прослойки и групи са културната (етнорелигиозната) особеност и обособеност. Обществото трябва да достигне до нов тип равновесно състояние посредством възприемане на общоприемливи правила и ценностна композиция, чрез възвръщане към сплотяващата функция на солидарността и общата целеустременост, за да се преодолеят и деструктивните процеси на раздалечаване между етносите в Република България.
 
 
 

ІІ. ДЕМОГРАФСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ АНГАЖИМЕНТИ В СФЕРАТА НА РАЗВИТИЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ИНИЦИАТИВИ ПРЕЗ 2008 Г.

Демографската ситуация в България съпоставена с актуалното състояние и перспективите за развитие на населението в Европейския съюз
На 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз (ЕС). Българите станаха част от 495 милионната общност на европейските граждани. По оценки на Евростат в края на 2008 г. населението на Европейския съюз достигна до половин милиард души. Същевременно числеността на жителите на България е 7.6 милиона  и съставлява 1.52 % от населението на ЕС. България е на 11 място в общността по размера на своята територия, но заема 16 място по числеността на населението си. По гъстота на населеност (69 души на кв. км) тя е най-рядко населената страна в южните и средните ширини на съюза.  Демографското развитие на България през последните две десетилетия й отрежда особено място сред другите държави членки като една от страните с най-бързо намаляващо и застаряващо население.

В навечерието на приемането в ЕС у нас беше изготвена Национална стратегия за развитие на населението на Република България 2006-2020 г. С изработването на този документ българската държава изрази готовността си активно да противодейства на протичащия демографски срив, която съответства на решимостта на европейската общност да посрещне настъпващата „демографска промяна” с програма за демографско възпроизводство и обновяване, но и за възприемане на политика за преодоляване на затрудненията, произтичащи от застаряването на населението.

От средата на 90-те години ръководните органи на ЕС засилиха своето внимание върху демографските процеси в общността и тяхното отражение върху социално-икономическото развитие. Акцентът на дискусиите, проучванията, приетите документи и решения беше положен върху застаряването на населението и необходимостта от нова постановка на социалните отношения, предполагаща запазване на връзките и солидарността между поколенията. Безпокойство предизвикват също така въпросите за семейството, търсят се нови форми за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот. Особено внимание се обръща и на миграционната политика, доколкото имиграцията може както да подпомогне развитието на общността, така и доведе до деструктивни резултати. Тези проблеми са засегнати в някои от основните конституивни документи на ЕС – Договора от Лисабон (2007), стратегическите документи за развитието на общността – Лисабонската стратегия (2000, 2005), конвенционалните документи – Европейски младежки пакт (2005) и пр.

Органи, които имат по-специализирано отношение към демографската политика в ЕС са Съветът по заетост, социални въпроси, здравеопазване и потребителски въпроси,  органите с консултативни функции – Европейски икономически и социален комитет, Комитет на регионите, Комитет по заетост, Комитет по социална защита и др. За обсъждането на демографските проблеми Европейската комисия (ЕК) през две години свиква широко представителен Европейски демографски форум (2006, 2008). ЕК създаде също така Група на високо равнище от правителствени експерти по демографските и семейни въпроси (2007), която да я съветва в тази сфера и да организира форумите. Наскоро бе сформирано и Европейско сдружение за семейството (2007).

Главната специфична особеност на демографската промяна на европейският континент през ХХІ век, предизвикваща безпокойство, е значителното напредване на процеса на застаряване, който няма аналог в световната история и поради това последствията от него са трудно предвидими. През следващите десетилетия не само ще нараства делът на населението в старческа възраст (над 64-годишна възраст), ще намалява делът на децата (под 15-годишна възраст), но ще започне да спада и относителния принос на хората в активна възраст (15-64 години), който ще достигне своя връх около 2010 г. Ще се увеличи средната възраст на населението, ще нарасне продължителността на живота и много от хората ще преживяват в относително добро здравословно състояние до възраст, приемана за напреднала старост. Същевременно ще нарасне заетостта на жените, на младото и възрастното поколение. Числеността на жителите на Европа ще продължава да нараства, но паралелно ще се развива и процес на депопулация, който ще доведе до значителен териториален дисбаланс - в някои региони на ЕС вече има траен отрицателен демографски прираст Тези промени ще представляват внушително предизвикателство пред стопанските и социалните системи на европейските държави. Очаква се растежът на икономиката да се прекрати и дори да се навлезе в продължителна рецесия – за периода 2031-2050 г. потенциалният среден годишен растеж на европейския БВП според прогнозите ще е минус 1.2 %. Пенсионно-осигурителните фондове на разходопокривен принцип ще осигуряват все по-малък дял от средствата, необходими за поддържане на пенсионната система.

До известна степен тези специфики се отнасят и до предвижданията за развитието на България. Те обаче се пречупват през призмата на особените български условия. Според прогнозата на Евростат, въпреки бързите темпове на застаряване на населението у нас, средната продължителност на живота ще остане значително по-ниска от някои западноевропейски държави, но към 2060 г. старческото поколение ще достигне висок дял (населението от третата възраст съотнесено към населението в активна възраст ще достигне 63.54/100). Подобни високи стойности на този коефициент ще се наблюдават само в по-изостаналите в икономическо отношение източноевропейски държави. Най-застарели по този показател ще са Полша (68.97), Словакия (68.49) Литва (65.65), Румъния (65.27), Латвия (64.45). Тяхното значително застаряване ще се дължи предимно на все по-свиващия се дял на населението в младежка възраст. Всъщност българското население в младите възрастови групи още отсега е в значителен недостиг, за да се осигури нормална приемственост между поколенията. Най-слабо застарели в това отношение през 2060 г. ще бъдат Люксембург (39.1), Великобритания (42.14), Дания (42.66), Ирландия (43.57).

Разбира се, тази неблагоприятна тенденция е само прогнозна, но основанията за различието между западната и източната част на Европейския съюз са не само в настоящия демографски базис, а са също така от икономически, исторически, географски и културно-психологически характер. Каква е фундаменталната разлика между двата региона? Повечето от западноевропейските страни са наследници на колониални империи, които са притежавали колониални владения из останалите континенти и са изградили култура на миграция, традиция на привличане на имигранти и на интегриране на техните общности. В годините след Втората световна война тези страни приемаха както бегълци от Източния блок, така и гастарбайтери от Южна Европа, Предна Азия и Северна Африка. В момента те са в много по-голяма степен страни, приемащи мигранти, отколкото донори на население. За това допринасят високият им жизнен стандарт, доброто качество на живот, откритостта към света на тази част от континента, отворена към океана, предполагаща висока интегрираност в световната икономика. Развитата инфраструктура за осигуряване на заетост, за социално подпомагане, за отглеждане и образоване на децата привлича множество имигранти дори от източноевропейските държави членки на ЕС.

Местното население и администрация са осъзнали ползите и неудобствата от разширения прием на имигранти и са определили своето отношение и поведение спрямо имигрантите, които са получили възможност да изградят свои общности.  Част от имигрантските общности в тези държави се отличават с висока плодовитост и поддържат високи нива на раждаемост и естествен прираст. Това са двата големи източника на демографска компенсация в тези държави, чрез които се уравновесява спада на раждаемостта сред местното население – непрестанен приток на нови имигранти и висока раждаемост сред установилите се вече имигранти. Именно затова европейските органи за управление приемат имиграцията като „положителен елемент в състава на европейското население, допринасящ за забавяне намаляването на броя на лицата в работоспособна възраст”, и ще се стремят да запазят положителния миграционен прираст (възлизащ на почти 2 милиона имигранти през 2004/2005 г.) поне на сегашното равнище.

Източна Европа не притежава тези безспорни предимства. Само Чехия и Словения поддържат висок положителен миграционен прираст, докато България е с отрицателен миграционен прираст, който дори не може да бъде задоволително установен. Официалните данни за 2008 г. сочат, че пред органите на гражданска регистрация 2112 лица са заявили за смяната на своя настоящ адрес в страната с нов в чужбина, а 1236 души са променили своя настоящ адрес в чужбина с нов настоящ адрес в страната.  Същевременно Националният статистически институт отчита, че емигриралите от България лица, които не са заявили, че трайно напускат страната, са над 10 000 души (над 90 % от тях са български граждани), докато имигрантите с подобен статут са над 4000 души, от тях около 90 % чужди граждани, които ще пребиват в страната за повече от 1 година, и 10 % завръщащи се български граждани.

Данните за раждаемостта в България през 2008 г.  сочат, че утвърдилата се през последните години тенденция на умерено нарастване на раждаемостта се задържа. През изминалата година у нас са се родили 78 283 деца, от които 77 712 (99.3 %) са живородени. Числеността на живородените деца в сравнение с 2007 г. е нараснала с 2363. Коефициентът на раждаемост е 10.2 ‰ и е сравнително висок за настоящите  европейски реалности. С най-висок коефициент на раждаемост през 2008 г. са Ирландия, Великобритания и Франция, с най-нисък – Германия, Австрия и Малта.

Тоталният коефициент на плодовитост  се е вдигнал до 1.48, което вече е средноевропейско равнище.  Тези данни указват, че раждаемостта временно се възстановява на по-високи нива (въпреки значителното спадане на броя на жените в  детеродна възраст) в резултат на реализация на отлаганите по време на социално-икономическата криза от 90-те години на миналия век раждания. За да продължи нарастването на раждаемостта или поне да се задържи на същото ниво за продължителен период, е наложително да се разгърне система от стимули и облекчения, която допълнително да подкрепи мотивацията на родителите да имат поне две деца. Напредналата урбанизация и нарастването на трудовата ангажираност на жените изискват да се осъществи програма от инициативи за съвместяване на професионалния и семейния живот, като преди всичко се изградят институции, които да поемат грижите за децата във времето на заетост с трудова дейност на родителите им, работното време на жените (посредством въвеждането на различни форми на заетост и гъвкаво работно време) да бъде съобразено със семейните им задължения и те да се подпомогнат в достъпа им до услуги на местно равнище. Това са насоките на действие за оказване на помощ на семействата при отглеждането на децата им, които са възприети повсеместно в Европейския съюз.

През 2008 г. смъртността в България е намаляла. Умрелите лица са 110 523 души, което е по-малко с 2481 души в сравнение с 2007 г. Коефициентът на обща смъртност е намалял от 14.8 ‰ на 14.5 ‰. Това вероятно се дължи на повишаването на жизненото равнище на старите хора, което води до удължаване на живота им, доколкото коефициентът на преждевременната смъртност остава близо до нивото от 2007 г. – 24.1 % при 24.6 % през предходната година. Смъртността у нас е най-високата в Европейския съюз, следват ни прибалтийските републики и Унгария.

В резултат на надвишаването на умрелите над живородените абсолютният брой на естествения прираст у нас през изминалата година е минус 32 811 души. Това е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1995 година. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 4.3 ‰. В селата естественият прираст е минус 11.7 ‰, докато в градовете – минус 1.3 ‰. Унгария, Латвия, Литва и Германия също имат значителен отрицателен естествен прираст. Тези пет държави имат и влошени показатели на общия прираст.

През 2008 г. в страната са умрели 668 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 8.6 ‰. Тези стойности са най-ниското равнище на детска смъртност за цялата история на България. Това е още един показател, който свидетелства, че качеството на живот в страната, включително нивото на здравеопазването, се е повишило. Поддържането на тенденцията на намаляване на детската смъртност ще позволи България да се доближи до стойностите по този показател на останалите членки на ЕС, доколкото само Румъния има по-висок коефициент на детска смъртност, а в останалите страни той е значително по-нисък.

Продължителността на живот в България – 69.2 години през 2006 г., е равностойна на румънската и унгарската стойност на този показател, а само в прибалтийските държави населението преживява до значително по-ранна възраст. Стойностите, изразяващи възрастовата структура на населението на България показват, че делът на децата у нас е най нисък за ЕС – 13.4 %. Делът на населението над 64 навършени години е на средно европейско равнище – 17.3 %. По този показател най-застаряло е населението на Германия – 20.1 % и на Италия – 20.0 %. Ирландия е държавата с най-младо население  в ЕС като там децата са 20.6 %, а старите хора – 10.9 %.

Една от основните задачи, която си поставя Европейският съюз за изпълнение през  първата половина на ХХІ век по отношение на професионалната реализация на своите граждани, е да се увеличи „цикъла на активния живот”, съчетаващ „обучението и оценката на трудовия стаж от началото до края на активния живот”, от 30 на 40 години чрез осигуряване на по-плътна заетост на младежите и хората в предпенсионна възраст. Към тези целеви групи трябва да се насочи вниманието на българската администрация и на предприемачите за осигуряване на наемна работна сила, защото контингентите на младите хора (до 30-годишна възраст) и на хората в средна възраст (на 30-60 години) ще намаляват и все по-наложително ще е да се търсят резерви сред младите и по-старите поколения. След отминаването на настоящата икономическа криза българската икономика отново ще изпита недостиг от трудов ресурс и отсега може да се набележат допълнителните възможности за попълване на кадровите празнини.

Неблаговидните демографски показатели на България очертават линия на развитие на нейното население, която е устойчиво низходяща, независимо от възможния временен подем на числеността на новородените.. Такива са прогнозите за демографските й перспективи направени от национални и международни изследвания и оценки. Според последната прогноза на Евростат числеността на населението на България през 2030 г. ще се снижи на 6 752 644, през 2050 г. на 5 923 361, а през 2060 г. на 5 484 666 души.

Проучванията на Националния статистически институт сочат подобни стойности. Най-реалистичният вариант на прогнозата на НСИ е наречен „целеви” и е еквивалентен на разработената прогноза за България от Евростат, доколкото е съобразен със заложената политика на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните-членки през следващите десетилетия. Според него населението на страната ще достигне 6 712 445 през 2030 г., 5 893 632 през 2050 г. и 5 475 367през 2060 г.

По-неблагоприятни са предвижданията, изложени в прегледа за населението на света за 2008 г., публикуван от ООН, според чийто среден (приеман за най-реалистичен) вариант България ще има население от 6 469 000 души през 2030 г. и 5 392 000 души през 2050 г. Ако обаче се запази сегашното ниво на фертилност, жителите на страната ще спаднат в средата на века на 4 948 000 души. През следващите четири десетилетия българският дял в населението на ЕС (спрямо сегашната конфигурация от 27 страни членки) ще спадне с почти 1/3 и в средата на настоящото столетие ще съставлява около 1 % от жителите на общността.

Повечето от прогнозите за развитието на населението не се занимават с етническия му състав, доколкото определянето на етническата принадлежност е свързано с необходимостта от волеизявление на лицата за етническата им самоидентификация. В България такова предвиждане би било още по-комплицирано, поради упоменатата в първата част амбивалентност на етническото самосъзнание на част от българските граждани, чиито вариации на идентифициране не биха могли да се предугадят. Като държавна структура, която консултира правителството по етническите и демографските въпроси, ще направим някои пояснения за възможното развитие на основната народност и големите етнически общности в страната.

По наша експертна преценка, при запазване на настоящите социално-икономически тенденции на развитие и при следване на умерена пронаталистична и проимиграционна политика, числеността на етническите българи за шест десетилетия (от 1992 г., когато са възлизали на 7 271 185 души, до 2050 г., когато се очаква да бъдат между 4 и 4.5 милиона души) ще спадне с 2/5. Най-голямата малцинствена етническа общност в момента – турците, може би няма да претърпят значително свиване и ще останат в рамките на около 600-700 000 хиляди души, докато ромите ще продължат да се увеличават и е твърде вероятно да се превърнат в най-многочислената етническа общност у нас. От почти 1/7 от населението, колкото са били през 1992 г., гражданите на България от небългарски етнически произход  към 2050 г. ще възлизат на около 1/4. Възможно е близо 1/3 от младежкото население да е от небългарски произход, около 1/5 от поколението до 30-годишна възраст – роми.  Това означава, че мултиетничността на българското общество ще се разширява, а необходимостта от урегулиране на междуетническите отношения ще става все по-насъщна.

Разбира се, достигането на подобно съотношение между етносите ще се осъществи при  определен модел на имиграционен прием.  Високо ниво на имиграция вероятно е заложено и в предвижданията на Евростат, и в прогнозата на Националния статистически институт. Както беше подчертано по-горе, държавите от Западна Европа запазват своето демографско равновесие и растеж благодарение на трайната политика за прием на имигранти. Присъединяването на България към Европейския съюз ще увеличи притока на имигранти по няколко канала – обща регулативна рамка на миграционната политика,  общи стандарти по отношение на бежанците, страната също така ще се превърне в междинен пункт за кандидат-имигранти към развитите европейски държави и пр.
 

Миграционната дилема
Българският интерес е високите нива на имиграция да не увеличават твърде рязко небългарските етнически компоненти на обществото, за да не се създават условия за прекомерно противопоставяне и конкуренция на етническа основа. Несъмнено българското население в момента няма вътрешни резерви за преодоляване на последствията от демографския шок от 90-те години на ХХ век, така че само имиграцията (вкл. реемиграцията) би предоставила достатъчно количество човешки ресурс (предимно лица в младежка и средна възраст) за намаляване на темпа на демографско свиване и на застаряване на населението. Но българското общество повече от половин столетие не е подлагано на изпитанията на масирано вливане на население, с всички произтичащи от това неудобства. Тези две противостоящи тези – предпазване на обществото от ксенофобски уклон и необходимостта от широк имиграционен прием, може да бъдат в известна степен примирени, ако в състава на предстоящите имиграционни вълни се включат преимуществено лица с български произход. Най-благоприятният вариант за попълване на населението на страната е завръщането на емигриралите през последните две десетилетия българи.  Друга подходяща възможност е да се привлекат българи от българските общности извън страната, които да работят или да се заселят у нас.

През 2007 г. работна група, чиято задача бе да изясни държавната политика към българите извън България, с председател вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин изготви докладът “Българите по света и държавната политика”. На 20 декември 2007 г. докладът бе разгледан на заседание на Министерския съвет и бе представен за общественво обсъждане. В него се засяга и проблематиката за  преодоляването на демографската криза посредством реемиграция и имиграция на българите, живеещи извън България, както и за възможностите етническите българи от чужбина да получат облекчен достъп до българския пазар на труда. На 15 март 2008 г. в Националния дворец на културата Държавната агенция за българите в чужбина организира Кръгла маса "Новата държавна политика към българите по света" в присъствието на премиера Сергей Станишев. На кръглата маса бяха дискутирани заложените в доклада основни насоки за развитие на отношенията между България и българските общности по света.

На 5 юни 2008 г. Министерският съвет прие Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008-2015 г.), чийто проект непосредствено преди това бе подложен на обществено обсъждане. Нейните стратегически цели са:
Стратегическа цел 1 – привличане на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други страни, и на лица от  български произход с чуждо гражданство за трайно завръщане и заселване в България. За постигането на тази цел се  предвижда да се изпълняват две програми:
I. Програма за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други държави. Програмата е насочена предимно към българските граждани, установили се в чужбина, с особен интерес по отношение на квалифицираните млади българи в емиграция. С изпълнението й се цели създаването на оптимални възможности за завръщане на българските граждани в България.

IІ. Програма за трайно привличане и заселване в страната на лица от български произход с чуждо гражданство. Тя е ориентирана основно към българските общности на Балканите и в републиките от бившия СССР.  За изпълнението й се предвижда провеждането на широка информационна кампания сред българските общности в чужбина за възможностите за преселване у нас, но също и подпомагането им да поддържат своя общностен живот и връзките си с България. Основен инструмент на програмата е документът Зелена карта. Картата ще предоставя на българите от чужбина права, равни с тези на българските граждани, но те ще са осъществими само на територията на Република България. С нейното въвеждане се цели създаването на възможности за трайно установяване в България на тези лица като предпоставка за получаване на българско гражданство и постоянното им заселване у нас.

Стратегическа цел 2 – постигане и провеждане на адекватна политика по прием и интеграция на чужденци и осъществяване на ефективен контрол на миграционните процеси.
Приоритет І. Балансиран прием на чужденци и постигане на успешна интеграция на приетите чужденци. Регулираният прием на чужденци от небългарски произход ще се осъществява посредством индивидуален прием, браншова годишна квота за съответния стопански отрасъл, сключване на двустранни спогодби за заетост с други държави, по възможност в пакет с двустранни договори за социална сигурност и въвеждане на т. нар. Синя карта, която ще позволи на висококвалифицирани чужденци да работят и да се заселват в страните от Европейския съюз.

Приоритет ІІ. Постигане на контролирана миграция и борба срещу незаконната миграция. Упражняването на ефективен контрол и регулиране на миграционните процеси ще изисква управление и контрол на външните граници, борба с нелегалната миграция и трафика на хора, изработване на хуманни механизми за връщане (репатриране) на имигрантите в родината им, предимно с прилагане и усъвършенстване на метода на „доброволно завръщане”. България се явява външна граница на ЕС и затова е необходимо да установи ефективен контрол над границите към страни, които не са членки на съюза.

Стратегията предвижда и провеждане на политики за интегриране на българите от чужбина, на бежанците и особено на чужденците легални имигранти, които се заселват за постоянно у нас. Формиращите се имигрантски общности ще бъдат подпомагани да запазят своите културни специфики и традиции, с което те ще дообогатят българската културна среда.

За координиране и контрол по изпълнението на стратегията ще се създадат Национален  съвет за координация по въпросите на миграционната политика на Република България и Национален съвет по трудова миграция към министъра на труда и социалната политика, който ще определя годишни квоти за прием на работници от трети страни след анализ на наличието/недостига на работна сила и консултиране по други свързани с трудовата миграция и интеграцията на граждани от трети страни въпроси. Във втория съвет  ще се включат и социалните партньори.

През юли 2008 г. Икономическият  и социален съвет (консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие) излезе със свое становище по миграционната стратегия, в което са изложени 15 предложения за допълване и доразвиване на идеите, заложени в нея. ИСС поставя акцент върху необходимостта да се урегулира вътрешната миграция и регионалното разпределение на населението във връзка с регионалното икономически и социално развитие на страната – проблематика слабо застъпена в стратегията, която е ориентирана основно към регулиране на външната миграция.  От съвета предлагат да се сформира Агенция по миграция към Министерския съвет посредством преструктуриране на съществуващи органи, което ще позволи да не се увеличава администрацията. Същевременно трябва да се разширят функциите и компетенциите на ведомствата, отговорни за провеждане на миграционната политика, за да се постигне нейното по-целенасочено и ефективно управление. Съветът настоява да се осигурят публичност и прозрачност, гарантиращи контрола над процеса на предоставяне на “зелена карта”, който трябва да бъде придружен и от оценка на риска. Инициативата на ИСС е показателна доколко въпросите за миграционната обстановка и перспективи на България вълнуват обществеността и неправителствения сектор. Несъмнено, те също ще трябва да се включат в усилията на българската държава да привлече трудоспособно  население от чужбина, за да се попълнят поне отчасти все по-разширяващите се демографски дефицити.

Несъмнено, имигрантите от небългарски произход, които ще дойдат да работят или ще се заселят в България, ще представляват внушително предизвикателство за способностите на българското общество да приеме по-масирано проникване на чуждо културно присъствие. Стремежът на българската администрация трябва да бъде, да се осигури привличането на имигранти от близки, сродни до преобладаващата в България културно-конфесионална общност – българите, изповядващи православното християнство, както и на общности със съвместими с националната култура културни модели.

Друга възможност за поддържане на висок имиграционен прираст е да се разпредели приема на квалифицирани работници и техните семейства на квотен принцип между множество държави и народности, като по този начин се избегне формирането на многочислени имигрантски общности от една държава или народност. Не трябва да се допуска териториално обособяване на тези общности (това е възможно да се случи предимно в големите градове, където съществува риск да се оформят нови квартали с етнически или конфесионални самоизолиращи се общности, което може да бъде тълкувано и като резултат от сегрегация), за да протича тяхната интеграция бързо и успешно. За да се осъществи интеграцията на имигрантите, България трябва да използва Рамковата програма „Солидарност и управление на имиграционните потоци 2007-2013 г.“, за да получи финансова подкрепа от Европейският фонд за интеграция на граждани на трети държави. От 2008 г. Европейски бежански фонд предоставя помощи по проекти за интеграция на бежанци, които могат да се ползват при оказване на грижи за чужденците, които са под особена закрила на територията на Република България.

Европейските структури, изготвящи политиките по отношение на регулиране на външната миграция, обръщат особено внимание на предотвратяването на незаконната имиграция и наемане на нелегални работници. В тази връзка те призовават за „хармонизиране на имиграционните политики на държавите-членки, за да се гарантира по-добра интеграция на имигрантите във формалната икономика и да се гарантира тяхната правна и социална сигурност”.  Изисква се също да се разнообрази статута на мигриращите работници от външни за общността страни, на срочните договори и средносрочните и дългосрочните договори, за да се отговори както на нуждите на пазара на труда, така и на различния избор на живот, за да се запази човешкото измерение на имиграцията и възможността за семейната интеграция.

Пълното присъединяване към шенгенското пространство за свободно движение ще постави пред страната ни изискването да повиши контрола по границите си, които са външни за съюза и вероятно ще останат такива поне още едно десетилетие. Управлението на миграцията по външните граници трябва да се осъществява в полза на България, придобила временно това благоприятно положение, чрез което да се подпомогне набирането на квалифицирана работна ръка и на трайно заселващи се у нас семейства на чужденци.

Изграждането и функционирането на европейските транспортни коридори също може да послужи като средство за насочване на мигрантски потоци (вътрешни или външни за общността) към нашата страна. Чрез преодоляването на транспортната изолираност трябва да се решават и вътрешно регионални проблеми и особено регионалните диспропорции в разпределението на населението. Липсата на достатъчно по численост и мобилност население затормозява поддържането на националната инфраструктура, снижава възможността за редовен контакт между селища и области, възпрепятства регионалното развитие. Правилно насочената имиграция (особено на заселниците от български произход) може да реши част от проблемите, но само възходящото икономическо развитие и осигуряването на постоянна и стабилна заетост би задържала новопридошлото население в слабо урбанизирани или неиндустриализирани райони.

През настоящото столетие към България се ориентира и още една група имигранти, произхождаща предимно от страните от ЕС, които намериха свой постоянен или втори (ваканционен) дом у нас. Неизчерпаните възможности за развитие на морски, планински и селски туризъм може да бъдат използвани за привличане на имигранти –както самонаети и наемни работници в туристическия бранш, така и сред посетителите на България, които да се заселят постоянно.
 

Изпълнение на ангажиментите в сферата на развитието на населението, заложени в програмата на правителството
През 2004 г., макар и с голямо закъснение, в българското медийно пространство най-после повсеместно беше повдигнат въпросът за протичащия демографски срив и неговите евентуални дългосрочни последствия.  В отговор на възбудената обществена чувствителност президентът на Република България свика заседания на Консултативния съвет за национална сигурност на 15 февруари 2005 г. (за обсъждане на Проект за Стратегия за сигурност на Република България) и на 9 януари 2006 г. (за обсъждане на разработването на Стратегия за демографско развитие на Република България), в които се разгледаха проблемите на демографското развитие у нас. На второто заседание са изслушани докладите на министрите Емел Етем, Емилия Масларова, Даниел Вълчев и Радослав Гайдарски. В тях е застъпена новата теза за поощряване на доброто, отговорното родителство и за системно санкциониране на безотговорните родители.  На заседанието е разгледан проектът на демографската стратегия, като съветът препоръчва да се ускори приключването на работата по него.

Междувременно в средата на 2005 г. бе съставено Правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, в чиято програма са застъпени ангажименти в областта на демографското развитие на България. Най важният от тях е:
? „Правителството ще води активна и целенасочена политика за преодоляване на демографската криза в страната, като приеме дългосрочна Национална стратегия за демографското развитие на България за периода 2006-2020 година. За решаването на тези комплексни проблеми и подобряване на основните демографски показатели ще предприемем координирани мерки между различните институции, научните среди, социалните партньори и гражданското общество” – Разработената от екип на Българската академия на науките, експерти от държавната администрация и от неправителствени организации Национална стратегия за демографското развитие на България за периода (2006-2020 г.) беше приета от Министерския съвет на 22 август 2006 г. Беше приет и план за изпълнението й през 2006 г. и започна нейното реализиране. Подробности по стратегията и по изпълнението й през 2006-2007 г. бяха изложени в предходния годишен доклад. Още по-обширно е представено изпълнението й в “Отчет за изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на Република България 2006-2020 г. Отчетен период 2006-2007 г.”, изготвен от МТСП, а през настоящата година министерството трябва да отчете реализирането на стратегията през 2008 г. Затова ще си позволим няколко обобщаващи констатации за първоначалната  деятелност по изпълнение на стратегията.

От началото на изпълнението на стратегията през втората половина на 2006 г. досега не е проведена обща дискусия между експертите, отговарящи за държавната политика по отношение на развитието на населението, която да изясни конкретното прилагане на заложените в нея дейности, тяхното съдържание, задачи, цели, последователност на прилагане, взаимодействие и взаимозависимост между мерките в различните социални сектори. Въпреки настояванията на експертите от Дирекция „Етнически и демографски въпроси” на Администрация на Министерския съвет и на първоначално поканените в работната група по изпълнението й учени, постоянно действаща междуведомствена работна група по демографската политика така и не беше съставена. Това ограничава възможността за широк обмен на идеи, а от там и на способите за въздействие върху негативните демографски процеси.

Втората част от правителственото обещание – „за решаването на тези комплексни проблеми и подобряване на основните демографски показатели ще предприемем координирани мерки между различните институции, научните среди, социалните партньори и гражданското общество” – фактически не се изпълнява или се прилага съвсем формално. Не случайно вече трета година Министерският съвет и Народното събрание са подложени на натиска на спонтанно сформиралото се движение на българските майки, които не са намерили партньор сред българската администрация. Сформирането на контактна междуведомствена група от експерти и представители на неправителствения сектор можеше да поддържа диалога между двете страни и съвместно да се потърсят решения по издигнатите искания. Доколкото е имало такива контакти, то резултатът от тях явно е незадоволителен. ДЕДВ на АМС се опита да установи подобрена и постоянна комуникация с организациите в сферата на защита на правата на майките и децата, но опитите й не получиха отзвук и не бяха подкрепени от страна на работната група по изпълнението на Националната демографска стратегия.

Подобно е положението и по отношение на комуникацията между органите на държавната администрация и научните центрове, занимаващи се с демографска проблематика. Основната форма на контакт, установена от МТСП, се състои в поръчване на социологически изследвания. Разширяването на аудиторията на дебата за демографската криза, установяването на по-тесни връзки с научната общност, възлагането на конкретни поръчки и изискване за изработване на предложения за политики, адекватни на демографската ситуация и на уязвимите пунктове на българския репродуктивен процес и популационна структура не се състояха в периода след приемането на демографската стратегия.

Подходът за регулиране на демографските процеси у нас, залегнал в стратегията, се състои в провеждането на комплексна дейност по всички направления на социално-икономическата активност и на обществения живот, свързани с демографската проблематика. Но резултатите от ефективното прилагане на координационните функции за провеждането на този комплексен подход поне засега не са видими. Необходимо е значително подобряване на координацията от страна на ресорното административно звено в отговорното за изпълнението на стартегията министерство, за да се постигне максимален ефект и по-адекватно използване на идеите, инициативите и информираността на експертите от различните ведомства за постигане на широкообхватно въздействие върху обществената среда за осъществяване на дейностите по изпълнение на стратегията.

Другите ангажименти на правителството в демографската сфера са не по-малко важни и отговорни:
? „Министерство на държавната администрация и административната реформа ще подготви промени в Закона за държавния служител, уреждащи постоянната и временна мобилност на служителите, както и възможности за прилагане на гъвкаво работно време” – През 2006 г. Европейският парламент прие директивата за организацията на работното време, предвиждаща гъвкаво работно време. България спазва изискванията на директивата, но формите на гъвкаво работно време все още са твърде ограничени. В актуализираната Стратегия по заетостта на Република България (2008-2015 г.) се предвижда да се повиши заетостта при жените, чрез създаване на условия за по-добър баланс между професионалния, личния и семейния живот, за което по-широко ще се прилагат гъвкавите форми на заетост (включващи гъвкаво работно време).

С изменението през 2006 г. на чл. 138 от Кодекса на труда бе въведен принципът за равно третиране в труда на работниците и служителите, които работят при пълно и при непълно работно време. С новата разпоредба се установява, че работниците и служителите, полагащи труд при непълно работно време, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради това обстоятелство в сравнение с работещите при пълно работно време и изпълняващи същата или сходна длъжност в предприятието.

? „Специална подкрепа ще получат младежите в трудоспособна възраст. Така ще се опитаме да намалим емиграцията и създадем условия за тяхното професионално реализиране в България и за връщане в България на обучаващи се в чужбина български младежи” – Министерството на труда и социалната политика провеждаше редица проекти за осигуряване на младежка заетост, за квалификация и преквалификация на младите хора, споменати по-горе, между които Проект за младежи напуснали училище,  Проект „Младежка заетост – гаранция за бъдеще” и др. В актуализираната Стратегия по заетостта на Република България (2008-2015 г.) е заложен раздел за „Развитие на възможностите за заетост на младите хора и намаляване на младежката безработица”, който предвижда усилията на администрацията да бъдат насочени към: намаляване на отпадането от училище чрез мерки за задържане на децата в училище, интеграция на тези от етническите малцинства и тези със специални образователни потребности; ограничаване на бариерите при прехода от обучение към работа и осигуряване на преход от училище към работа без период на безработица чрез осигуряване на знания и умения, търсени от работодателите и др.; активна ранна подкрепа за безработни младежи чрез реализация на подхода „нов старт” за предоставяне на услуги в период до 6 месеца (4 месеца след 2010 г.) след регистрацията в дирекциите „Бюро по труда”; подкрепа на висококвалифицирани и образовани младежи, които желаят да стартират самостоятелна стопанска дейност или да стажуват в публичната администрация.

През 2008 г. бе приет Закон за кредитиране на студенти и докторанти, който предвижда реда за получаване на кредити от тези две групи. В него е заложена възможността държавата да заплати непогасената част от общия размер на задължението по договора за кредит, ползван от студент или докторант, при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в семейството му в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период (т.е. след стартиране на плащанията по кредита).В условията на световна финансова криза засега този закон все още не може да бъде реализиран, поради нежелание на българските банки да се ангажират с предоставяне на кредити по изложения в него ред. За съжаление законът има и други недостатъци. Възможно е например високата степен на задлъжняване на студентите, получили кредит, да ги принуди да потърсят работа в чужбина за по-високо заплащане, за да могат да обслужват кредитните си задължения. Така този нормативен акт след време може да предизвика демографски проблем, наместо да насърчи раждаемостта. Липсата на експертиза за пригодност по отношение на изискванията за демографска целесъобразност прави прилагането на закона рисково.

Държавната агенция за българите в чужбина активно работи за завръщане на българските емигранти и най-вече на учащите в чужбина български студенти.  Осъществяваната от нея Програма “Диаспора” е ориентирана към български граждани или лица от български произход – студенти, специализанти и квалифицирани специалисти, учащи или завършили висше образование в България и в чужбина. Целта й е да се мотивират младите специалисти да постъпят на работа в българските държавни институции. ДАБЧ и „Джоб Тайгър” ООД си сътрудничат по Проект „Завръщане у дома” за проучване на нагласите за завръщане у дома на българските студенти в чужбина. По Програма „Българската мечта” се организират летни стажове за стажанти от икономически, управленски и хуманитарни специалности.

? „Правителството ще стимулира раждаемостта на второ дете в семейството чрез предоставянето на семейни помощи и поеме част от жилищните кредити за младите семейства, ако в период до 5 години от сключване на брака имат 2 деца, които отглеждат в семейна среда. Тези облекчения ще гарантираме със законопроект за поемане от държавата на част от жилищните кредити за млади семейства” – Изготвяният законопроект за поемане от държавата на част от плащанията по жилищни кредити на млади семейства беше може би единствения нормативен акт, подложен на продължително обсъждане в сравнително широка експертна междуведомствена работна група. В крайна сметка се стигна до извода, че в условията на световна финансова криза приемането на такъв закон може да застраши както финансовата стабилност на банките, така и интересите на кредитополучателите. За съжаление, не беше сменен подходът за реализирането му, както предлагаха експертите от ДЕДВ на АМС, според които трябва да  се предоставят облекчения по всички видове кредити (ипотечни, потребителски, на малки фирми) на семейства с новородено второ или трето дете. Тази схема можеше съществено да насърчи раждаемостта у нас като разшири кръга от правоимащите да ползват облекчения. Чрез нея държавата щеше евентуално да подпомогне и семействата с кредитни проблеми – належаща необходимост след кредитната експанзия от последните години и очакваните затруднения от отраженията на световната икономическа криза върху българската икономика.

Младите български семейства все пак получиха облекчения върху кредити за закупуване на първо жилище посредством приемане на допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В него е предвидено един от съпрузите от младо семейства (поне единият съпруг не трябва да е навършил 35-годишна възраст при сключване на договора за ипотечен кредит) да ползва данъчно облекчение като приспадне направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит върху  кредитно задължение до 100 000 лв., ако закупеното с кредита жилище е единствено за семейството през съответната данъчна година.

? „Ще осигурим подкрепа на двудетния модел на семейство чрез предоставяне на по-високи еднократни помощи за раждане на второ дете. До края на мандата в сътрудничество със социалните партньори и гражданското общество ще модернизираме системата на месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование” – През 2008 г. еднократната помощ, която майките получават като помощ при раждане според Закона за социални помощи за деца беше повишена от 200 на 250 за първо и на 600 лв. за второ, за трето дете остана на досегашния си размер от 200, за четвърто и следващо дете се увеличи от 100 на 200 лв.

Макар че в демографската стратегия е заложено насърчаване на раждаемостта чрез предоставяне на „финансови стимули за раждане и отглеждане на дете, особено за раждане и отглеждане на второ дете”, в нормативните актове, уреждащи подпомагането на семействата с деца, както и в инициативите по изпълнение на стратегията, съвсем незабележително са откроени разлики в стимулирането за раждане на второ дете. Възможно е този подход на неглижиране на насърчаването за раждане на второ дете да е вследствие на битуващата неадекватна теза, че съществува бариера пред семействата при раждане на първо дете. Голям дял от жените в репродуктивна възраст нямат деца,  но основната причина за това се състои във възприемането на нов модел на живот и възпроизводство, наложен от икономическата депресия от края на миналото столетие, затрудняващ сформирането на трайни семейни връзки, които да предполагат раждането и отглеждането на деца в пълноценно семейство. Усилията трябва да се насочат към подпомагане на младите хора да получат възможност да създадат стабилно семейство (независимо дали са сключили брак) и към насърчаване на раждането на две и на три деца в семейството. С все по налагащият се модел „едно дете на една жена”,  разпространен сред по-образованите слоеве, българското население ще се свива ускорено, а най-бързо ще колапсират образованите прослойки. Предложенията на експертите на ДЕДВ на АМС в това отношение, обсъдени с представители на научната общност, са да се провежда политика, която да  създаде условия, предразполагащи младите мъже и жени да създават трайни семейни връзки , както и да се акцентира в нормативната база върху подкрепата за раждане на второ дете. Засега това не се случва.

? „Правителството, чрез провеждане на комплексни и съгласувани действия ще създаде условия за трансформирането на социалните плащания в социални инвестиции в семействата и децата” – С предвидената в Закона за социални помощи за деца възможност да се предоставят семейните помощи за деца под формата на социални инвестиции, се въведе индивидуален подход при подпомагането на децата. Чрез социалните инвестиции помощите се изразходват целево според нуждите на детето. Предоставянето на помощи  е обвързано с редовното посещаване от детето на училище, с което в по-голяма степен се гарантира, че родителите ще се стремят то да получи поне минималната степен на образованост.

? „Правителството ще подкрепи семействата и родителите с деца, отговарящи на критериите за социално подпомагане. Ние вярваме, че по този начин ще помогнем на семействата с ниски доходи за гарантиране обучението на техните деца и социалната им интеграция. Правителството предвижда в краткосрочен план чрез Министерството на труда и социалната политика да реализира пилотен проект за изплащане от бюджета на таксите за детски ясли и градини на тези семейства. До края на 2006 година програмата ще стартира в цялата страна и ще обхване съответните семейства с деца. Ще се осигурят семейни помощи, като ежегодно се актуализира техния размер” – Семействата, които отговарят на поставените критерии за подпомагане от държавата ползват разнообразен набор от помощи за семейства с деца. През годините се актуализират  доходните критерии за получаване на помощи, чрез което се постига по-висока обезпеченост със средства за социализация за нуждаещите се семейства.

Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане реализираха успешно Програма “Социални инвестиции в деца” в седем пилотни общини в страната (Лом, Стара Загора, Смолян, Казанлък, Мъглиж, Бяла Слатина, Разград). По програмата са обхванати приоритетно семейства с деца, за които има данни, че отпусканите месечни и еднократни социални помощи не се използват по предназначение. Основни форми на реализираните социални инвестиции са:
• Заплащане на такси за детски градини и детски ясли;
• Заплащане на такси за столово хранене в училище;
• Закупуване на облекло, обувки и учебни пособия;
• Закупуване на хранителни продукти.
 

Усъвършенстване на нормативната уредба в областта на закрилата на майчинството, подпомагането на семействата с деца и насърчаването на раждаемостта през 2008 г.
От началото на 2009 г. влязоха в сила направените през 2008 г. промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се увеличи срокът за получаване на обезщетение (в размер на 90 % от заплатата) за бременност и раждане от 315 на 410 дни. 45 дни се ползват преди раждане и 365 дни (една година) след раждането на детето. Това е най-големият размер на платен отпуск за бременност и майчинство в ЕС. Чрез увеличаването на този срок се осигурява отглеждането на новороденото до навършване на едногодишна възраст, без майка му да понижи основните си трудови доходи в сравнение с периода преди раждането. За да не се допускат злоупотреби, правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете се ползва от осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж (при изискуем до сега стаж от 6 месеца), предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Така началото на плащане на осигуровки предхожда датата на забременяване и се избягва до известна степен източването на фонда за общо заболяване и майчинство посредством  извършването на по-високи осигурителни плащания само в шестмесечния период, които осигуряват по-висок размер на обезщетение.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст през 2009 г. нараства от 220 на 240 лв.

През настоящата година месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, получавани от родители с ниски доходи, се вдигат от 25 на 35 лв. за всяко дете. За близнаци се предвижда добавките да са в размер на 150 % от месечната помощ за дете (52.5 лв.) за всеки от близнаците. Средномесечният доход на семейството, до който може да се получават помощи по Закона за семейни помощи за деца, се вдига от 300 на 350 лв.

Въпреки направените през 2008 г. предложения доходният критерий при предоставяне на месечни помощи за деца да отпадне и всички родители да получават този вид помощ, между коалиционните партньори от правителството не беше постигнато съгласие за повсеместното му въвеждане, тъй като то изисква големи допълнителни разходи за фиска. Предложението на експертите от ДЕДВ на АМС е всеобщо да се предостави тази помощ, но изплащането й за първо и единствено дете да се ограничи до навършване на тригодишна възраст. При раждане на второ дете ще се възстановяват плащанията и за първото. Възможно е да се въведе и механизъм, който да насърчава раждането на второ и трето дете в семейството.
С допълнение в Закона за семейни помощи за деца  от 1 януари 2009 г. се предоставиха допълнителни помощи помощи в размер 50 на сто от размера на месечните помощи за едно дете, за отглеждане на близнаци до навършване на двегодишна възраст на децата. Тези помощи се предоставят включително на самотен баща (осиновител), на семействата на роднини и близки на децата и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. За всяко дете близнак вече се изплащат и месечните помощи (по 100 лв.) за отглеждане на  деца до едногодишна възраст.
На майките студентки редовно обучение, които нямат право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване, от 2009 г. се изплаща месечна помощ в размер на минималната работна заплата, установена за страната – 240 лв. за настоящата година. Подпомагането на майките студентки със завишен размер на помощи е изключително важна инициатива, която открива начинанието за разширено насърчаване на студентите, за да станат родители по време на следването. Изчакването, особено при жените, да се завърши висше образование и впоследствие да се роди дете, води до късно раждане и до отказ от раждане на повече деца. Другият неблагоприятен ефект от късното раждане е, че се разтегля срокът на замяна на поколенията, което способства за намаляване и застаряване на населението.
Бащите (осиновителите) на новородените също получиха през 2008 г. допълнителни права, чрез които да осъществят по-пълноценно родителския си дълг. В Кодекса на труда бе заложен 15-дневен отпуск за бащата при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение, когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство. Със съгласието на майката (осиновителката), след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни, като отпускът на майката се прекъсва. Обезщетението на бащата ще се определи с отделен закон.

В Закона за защита от дискриминация се направи допълнение, което пряко защитава родителите след раждане на дете и взимане на отпуск за отглеждането му при завръщане на работа. С направената добавка когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или бащата, който ползва отпуск след 6-месечна възраст на детето, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. След завръщане от отпуск за бременност и раждане и/или за отглеждане на дете, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процента, а при наличие на въведена технологична промяна се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация.

Разшириха се възможностите за подпомагане на семействата при отглеждане на деца до тригодишна възраст по  Националната програма "В подкрепа на майчинството", която се изпълнява от две години. От 2009 г. като детегледачи могат де се включат лица, придобили право на пенсия, регистрирани в „Бюрата по труда”. Увеличено е и заплащането на детегледачите - 240 лв. (220 лв. за 2008 г.), и 350 лв. (при 300 лв. за миналата година), ако грижата е за близнаци. Планирано е програмата да обхване 5000 семейства.

В Закона за семейни помощи за деца е предвидено семейства, на които детето (децата) не може да бъде записано в общинска детска градина, да получат помощ в размер на 100 лв. месечно за всяко дете на възраст от 3 до 6 години. Помощите ще са за сметка на републиканския бюджет. Министърът на финансите ще издаде наредба за реда за получаване и изразходване на помощите, ако Министерският съвет след 31 март 2009 г. одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на труда и социалната политика при условие че: 1. очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт; 2. не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет. В условията на икономическа криза този вид подпомагане вероятно няма да бъде осъществено.

През изминалата година Министерството на здравеопазването издаде Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, която замени Наредба № 6 за организацията и дейността на детските ясли от 1987 г. В новата наредба е предвидено в детските ясли да се отглеждат деца от тримесечна (по старата наредба се приемаха деца поне на 10 месеца и само по изключение на над 2 ? месеца) до тригодишна възраст, но сега по изключение при наличие на медицински показания детето може да остане още шест месеца след навършване на тази възраст.
В помощ на заведенията за деца Министерският съвет предостави за 2009 г. средства в размер на четири милиона лева за насърчаване въвеждането на делегирани бюджети в детските градини и обслужващите звена.
Една от скритите предпоставки за намаляване на раждаемостта у нас е вторичното разпадане на големите семейства (затормозяването на родовите връзки при отглеждането на децата между родителите на детето и техните родители), породено преди всичко от внезапния, повсеместен и значителен срив на жизненото равнище на българските пенсионери. През последните четири години средната пенсия се увеличи двойно, което доведе до частично възстановяване на отношенията на взаимопомощ между поколенията при отглеждане на децата. За стабилизирането на пенсионната система в дългосрочен план през 2008 г. бе приет  Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Чрез „акумулиране, инвестиране и трансфериране на допълнителни средства към бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Пенсии” той ще създаде условия през следващите десетилетия, независимо от демографския срив, българските пенсионери да бъдат обезпечени, което ще позволи да се избегне спад на доходите им, подобен на този от 90-те години на миналия век.  В т. нар. „Сребърен фонд” ще се влагат средства от приватизацията, от бюджетния излишък и от други източници. Натрупването на средства ще продължи до към 2017 г., когато се очаква да има съществен дефицит на фонд „Пенсии” и това ще наложи да се използва този запасен фонд за нормално изплащане на пенсиите.
В заключение на направения кратък обзор на допълненията на нормативната база в областта на закрилата на майчинството, подпомагането на семействата с деца и насърчаването на раждаемостта през 2008 г. е редно да констатираме, че част от мерките предполагат подпомагането в тази сфера да се осъществява в преобладаваща степен в полза на групите с декларирани високи доходи. Несъмнено, укриването на реалния размер на доходите на трудещите се в частния сектор затруднява функционирането на социалната система и на държавния механизъм. Но когато се налага да се осъществи насърчаване на раждаемостта, тези съображения трябва да минат на заден план. Стимулите за раждане на деца е необходимо да са насочени към раждането на оптимален брой деца в семейството (2 или 3 деца е оптималния според нас семеен модел за българските условия) и да имат насърчителен ефект за максимален брой от семействата.

Според социологическото проучване „Миграция, емиграция, работна заплата и скрити плащания” на агенция „Медиана” 15.3 % от работещите у нас декларират, че получават минимална работна заплата. Изкуствено създадената ниска доходна база на социално осигуряване на голяма част от българските трудещи се представлява възпиращ фактор при възпроизводството на населението.  Необходимо е политиките за насърчаване на раждаемостта да се научат да преодоляват влиянието на този неблагоприятстващ раждаемостта икономически регулатор, включително при предоставянето на различните видове помощи и облекчения. Основен техен принцип е и трябва да остане солидарността на обществото с тези, които създават, отглеждат и възпитават следващото поколение.
 

Участие на неправителствения сектор, местната власт и научната общност в усилията за оздравяване на демографската обстановка
Обществени и общински инициативи
Централна тема на обществения дебат в областта на семейните отношения у нас през 2008 г. стана подготвеният проект за нов Семеен кодекс. Сблъсъкът между мненията на представителите на традиционните възгледи за семейството и поддръжниците на узаконяването на безбрачната форма на семейно съжителство (кохабитация) блокира приемането от Народното събрание на Семейния кодекс. Неразбирателството между двете групи, макар и едните, и другите да са за запазването на семейството и семейните ценности, засега не може да бъде преодоляно. Междувременно през 2008 г. вече 51.1 % от новородените деца са извънбрачно родени. По-обезпокоително обаче е, че при 17.8 % не е посочен баща, което говори за протичащия разпад на семейството.

Нашето становище по този спорен въпрос е, че въвеждането на предвидения режим за защита на интересите на партньорите, живеещи в кохабитация, и на техните деца, допълва сега съществуващата правна уредба. Той не подрива устоите на семейството, но се съобразява с наложилата се по време на кризата форма на безбрачно семейно съжителство и се стреми да я впише по законов път в правовия ред и българските традиции на семейна грижа и отговорност.

По инициатива на Икономическия и социален съвет на 16 септември 2008 г. в София бе организирана публична дискусия “Грижата за децата и семейството – национален приоритет и отговорност” под патронажа и с участието на президента на Република България Георги Първанов.  В нея взеха участие представители на български неправителствени организации, на държавната и местната администрация, на бизнеса, а делегати на френската организация Националното обединение на семейните асоциации споделиха опита и добрите практики на гражданското общество във Франция по отношение на закрилата на децата, семейството и насърчаването на доброто родителство.

Друг проблем, предизвикващ силен обществен отклик, са усилията да се подпомогнат семействата с репродуктивни проблеми. През юни 2008 г в Стара Загора се проведе ежегодната инициатива на Сдружение „Зачатие” – Ден на репродуктивното здраве под мотото "Сърце под моето сърце". В рамките на този форум водещи специалисти в областта на репродуктивното здраве представиха свои постижения и проведоха безплатни консултации на над 150 двойки с репродуктивни проблеми. Пет семейства ще бъдат подпомогнати да станат родители посредством подпомагане на лечението им със събрани финансови дарения.

В началото на август 2008 г. Фондация “Искам бебе” организира в София симпозиум “Успешните модели за справяне с демографската ситуация у нас”. В него взе участие първото в света родено преди 30 години "ин витро" бебе – Луиз Браун и нейното семейство. В работата на симпозиума се включиха български парламентаристи, които представиха проекта на Национална програма “Ин витро”. През октомври в Пловдив се състоя и форума "Профилактика на репродуктивното здраве".

Усилията на неправителствения сектор в тази насока се увенчаха с успех след като  с Постановление на Министерския съвет № 261 от 27 октомври 2008 г. за допълнителни бюджетни кредити за 2008 г. бяха отпуснати от бюджетния излишък за 2008 г. десет милиона лева по Програма „Ин витро” за „стимулиране на раждаемостта сред двойките с репродуктивни проблеми чрез осигуряване на средства за провеждане на медицински изследвания и доставка на лекарствени продукти за инвитро оплождане”. В републиканския бюджет за 2009 г. неусвените средства по програмата за 2008 г. бяха прехвърлени за следващата година, за която се отделиха още десет милиона лева по Програма „Ин витро” за сметка на преструктуриране на разходната част на бюджета на Министерството на здравеопазването. Планира се с този финансов ресурс да бъдат подпомогнати около 2000 семейства за провеждане на процедури за изкуствено оплождане (парите ще стигнат за 4000-5000 опита), а доколкото значителна част от тях завършват с многоплодна бременост, то се очаква родените деца да бъдат в пъти повече.

Увеличаването на броя на многоплодните раждания в резултат на осъществените инвитро процедури ще постави много повече родители пред затруднението да отглеждат наведнъж няколко новородени деца. За да се подпомогнат семействата с многознаци (тризнаци, четиризнаци и пр.) Сдружение “Детски град” започна осъществяването на Проект “Мулти-мама”, чрез който материално да бъдат подпомогнати тези семейства. Това ще се осъществява и посредством препредаване между семействата с многознаци на ненужните дрехи и вещи по системата “Предай на мулти-мама”.

Община Варна и община Пещера също се включиха в подпомагането на семейства за инвитро оплождане. Първата предлага подпомагане на жителите на общината в размер на 250 000 лв., които ще стигнат за лечението на 50 жени, а за 2009 г. се предвижда тази сума да се удвои. Варненският проект бе проучван от други общини като модел и е на път да се превърне от местна в национална инициатива. Община Пещера е осигурила 6000 лв. за инвитро процедури за три семейства.

През 2008 г. общините Вършец и Русе се присъединиха към общините, които насърчават раждаемостта, и техните общински съвети също предвидиха отпускане на премия за раждане на дете.

Активната гражданска позиция и инициативност на майките от столицата и други големи градове, обединени в Сдружение "Настоящи и бъдещи майки", подпомогна приемането на предложението за удължаване на срока за получаване на обезщетение за бременност и раждане от 315 на 410 дни и актуализирането на размера на обезщетението за майчинство за близнаци. Все пак трябва да се отбележи, че представителите на лобистки групи не са длъжни да се съобразяват с всички възможни последици от предприеманите мерки за подпомагане на майчинството, докато експертите от държавната администрация са отговорни за цялостното въздействие и дългосрочния им ефект. Поради това би трябвало да се установи диалог между експертите на законодателния орган, на държавната администрация и на гражданските организации, за да може тепърва  да се разработва обоснована, общоприемлива  и устойчива политика в полза на всички прослойки на българското общество.

В големите общини продължава изпълнението на програми за увеличаването на местата в детските заведения, за да се удовлетворят нарастващите нужди за прием на деца в тях. Особено затруднено е положението в столицата, където по актуализирани оценки не достигат над 6000 места в детските градини. Според заместник-кмета на Столична община по Направление "Култура, образование, спорт и превенция на зависимости" Йорданка Фандъкова през 2008 г. са разкрити 1000 нови места в 20 детски градини, а новите групи са 33. През 2009 г. се очаква капацитетът на детските градини в столицата ще бъде увеличен с 1500-2000 места като ще продължи изграждането на пет нови детски градини, разширяването на 12 и обновяването на други девет. В Пловдив, Варна и Бургас също се извършва строителство на нови детски градини, а част от наличните се реконструират или предстои да бъдат реконструирани, за да се разшири капацитета им. В Русе обаче остават свободни места в детските заведения, което е показателно за настъпилото демографско свиване на населението в детска възраст.

Съществен недостиг на свободни места има и в старческите домове. В страната 3000 души в напреднала възраст изчакват за прием в старчески дом. В момента в България има 159 дома за възрастни хора. Предвижда се през настоящата година да бъдат построени още три с 62 места. Недостатъчността на капацитета на тези социални заведения обаче изпреварващо ще нараства. Наложително е да се разшири номенклатурата от услуги за стари хора, предоставяни от държавни и общински служби, доколкото застаряването на населението и високият дял на емигранти в младежка и средна възраст ще увеличи необходимостта от предоставянето на разнообразни обществени грижи за хората в трета възраст.

Интересна и ползотворна инициатива беше начената от предаването „Аз се върнах”, насочено към българите в чужбина, излъчвано по сателитния канал на Българската национална телевизия „ТВ България”. Екипът на предаването насърчава български деца да установят кореспонденция с българчета в емиграция и да ги запознават с живота у нас. Така децата на емигриралите в чужбина българи ще имат близка връзка със своята родина, ще учат по-лесно български език и ще се запознават с българската култура, традиции и съвременност.  Добре би било тази практика да се разшири и да се установи кореспонденция с българчета от традиционните общности извън границите на България.

Проучвания на научната общност в областта на демографското развитие
Въпреки недостигът на средства за развитие на научната дейност през последните две десетилетия, българската научна общност все още запазва способността си да провежда  широки изследвания на социалната действителност, макар че застаряването на научния кадрови потенциал е забележимо. Основен научен център по отношение на изучаването на демографските структури и процеси е Центърът за изследване на населението при БАН. През 2008 г. година научно-изследователската дейност на ЦИН при БАН за проучване на общите демографски проблеми бе съобразена с изискванията за изпълнение на приоритетите, заложени в Националната стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.). Основните проекти по които се работеше през годината са:
• „Вероятностна интерпретация на показателите за смъртността и преживяемостта на населението на страната и в териториален разрез по области”, чието основно научно постижение е реалистичната оценка на умиранията и смъртността, когато събитията се изследват чрез репрезентативни извадки, както и при погодишните разпределения на броя на умрелите.
• „Промени в брачността и раждаемостта в България”, който обхваща проследяването на двата процеса в дълги динамични погодишни редове за ражданията и браковете от 1899 г. досега.
• „Социално-демографски аспекти на безплодието и бездетството в България”, който подробно изследва този деликатните проблеми на безплодието и , но и на новото за странат явление на доброволен отказ от деца.
• „Населението в третата възраст на България – демографски и социални характеристики, житейски проблеми”, подлагащ на анализ качеството на живот в третия жизнен цикъл във връзка със сигурността и социалната защита на третата генерация.

През май 2008 г. ЦИН проведе традиционната си годишна научна конференция, посветена този път на проблематиката за „Демографските процеси и работната сила”. В част от докладите беше засегната етнодемографската проблематика – ромската заетост, естественото движение при българо-мохамеданите през 90-те години на ХХ век и др. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в обособено издание. През годината излезе от печат и монографията на Марта Сугарева, Николай Цеков, Доньо Донев, Димитър Бошикьов „Демографската ситуация в районите на депопулация (на примера на Северозападна България)”.

През изминалата година Центърът за изследване на населението при Българската академия на науките изпълняваше няколко научно-изследователски проекта, отнасящи се до проучването на етническия състав на населението по българските земи през отминалите епохи и състоянието на етническите общности днес. Завършен бе и бе приет от Научния съвет при ЦИН проектът „Миграция на гръцкото население, обитаващо българските земи през ХVІІІ-ХІХ в. (до 1878 г.)”. Публикувана бе едноименна монография с автор ст.н.с. дин Щелиян Щерионов.  Приключи работата и по проекта „Изменение на етническата структура на населението в България според преброявнанията в ХХ век”, съпроводен от издаването на научен труд на тази тема с автор Ваня Додунекова. През годината започна изпълнението на научно-изследователския проект „Населението от малките етнически групи в България в ХХ век”.

Принос за проучвания по демографската тематика имат и други научни звена на Българската академия на науките – Социологическият институт, Географският институт и пр., както и факултети и катедри на висшите учебни заведения. В областта на демографската статистика водещ е Националният статистически институт, чиято дейност е тясно свързана с проучването на демографските структури и процеси и в системата му също се изпълняват задачи с научно-изследователски характер.

През изминалата година НСИ прие Стратегия за развитие на националната статистическа система на Република България (2008-2012 г.). В нея основната задача, заложена за този период пред националната статистика, е провеждането на преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г. Друга важна задача е разработването на система за статистиката на международната миграция и предоставянето на убежище в съответствие с Регламент № 862/2007 на ЕС, за което е необходимо: разработване на модул за статистиката на външната миграция в Информационна система „Демография”, базиран на данни от административни източници; провеждане на специализирани изследвания за оценка на структурата на външно миграционните потоци; производство и разпространение на статистическа информация за социално-икономическата интеграция на мигриралото население, включително чрез изпълнение на ad hoc модула от наблюдението на работната сила за интеграцията на имигрантите и техните наследници на пазара на труда; разработване на методична рамка за осигуряване на данни за мигрантите в програмата на  преброяванията.
През 2008 г. НСИ в сътрудничество с УНИЦЕФ-България изготви нова версия на продукта "Булинфо", в която са включени показатели и данни по тях по националните инициативи "Цели на хилядолетието за развитие", "Стратегия за демографско развитие", "Закрила на децата", "Бедност и социално изключване" и др. С въвеждането в експлоатация на Информационна система "Демография" през 2008 г. значително се съкратиха сроковете за получаване на годишните данни за броя, структурата и териториалното разпределение на населението, както и се осигури методологична сравнимост на тези данни във времето. За подобряване качеството на входящата информация в ИС "Демография" бяха предприети и реализирани дейности за повишаване ефективността на взаимодействие между демографската система и системата ЕСГРАОН.
За първи път за последните три десетилетия са разработени демографски прогнози по области, които са предоставяни на разположение и на териториалните структури на НСИ, където могат да бъдат ползвани от регионалните потребители. Използваната  при изготвянето им методология на прогнозиране е в максимална степен хармонизирана с изискванията на Евростат и ООН.
 

Заключителни бележки и препоръки
В становището на Комитета на регионите „Демографското бъдеще на Европа” от юни 2007 г. се препоръчва демографското развитие да се превърне в „хоризонтален политически въпрос, за да може навреме да се противодейства на дългосрочните рискове и да се откроят и използват възможностите”. За тази цел е необходимо да се приемат „неудобните истини и в обществения дебат да бъдат взети предвид всички факти. Уместни реакции могат да бъдат формулирани, едва когато вземащите политически решения и обществеността са приели цялостното застаряване на обществото, както и намаляващия брой на населението като необратим структурен факт.”

Подготвено ли е българското общество за демографската промяна, която настъпва с толкова бързи темпове, че всяко противодействие на проявите й се оказва догонващо? Въпреки изработването на множество стратегически документи , трасиращи пътищата за интервенция по отношение на популационната среда и протичащите в нея деструктивни процеси, все още усилията и ресурсите влагани от държавата в политики за оздравяване на демографската обстановка се недостатъчни или неефективни. Възможностите на републиканския бюджет наистина са ограничени, но именно затова трябва да се потърсят нефинасови подходи за въздействие – провеждане на разяснителни и осведомителни кампании за семейния живот, отглеждането на децата, сексуалните отношения, пропагандиране на устоите на традиционната нравствена система. За подготовката и стартирането на подобни инициативи  е необходимо да се установи контакт и да се работи с медиите, с обществените организации, читалищата и пр. За демографските проблеми на България трябва открито и пространно да се говори с нейните граждани, за да могат те да разберат, че сега, а не в бъдещето трябва да се решават тези затруднения, които, при несправяне с тях, съдържат огромна деструктивна способност. В настоящото време на икономизиране на светогледа им, българите трябва да осъзнаят, че населението на страната е най-важната част от нейния стопански потенциал, а демографското й състояние е изключително важен съставен елемент на икономическата и социалната стабилност, на културната продуктивност и на националната сигурност.

Задълбочаващата се световна икономическа криза несъмнено ще забави хода на възприемане на нова пронаталистично ориентирана политика и изработване на актуализирана нормативна рамка за насърчаване на раждаемостта. Тя дори може да стопира или отклони провеждането на важни, неотложни за демографското оздравяване инициативи и кампании като въвеждане на всеобщо предоставяне на месечни детски добавки, възстановяване на семейното подоходно облагане, предприемане на мерки за осъществяване на широк имиграционен прием и др. От нейната продължителност и дълбочина до голяма степен ще се определя демографското развитие на България през следващите години, но тя не бива да се превръща в оправдание за снижаване на активността при провеждане на пронаталистична и проимиграционна политика. Изработването на антикризисна програма трябва да предвиди и ефектите от намаляването на растежа на брутния вътрешен продукт и дори възможната рецесия (което ще доведе до увеличаване на безработицата, свиване на доходите и пр.) върху репродуктивното поведение на българското население и да предложи контрамерки за противодействие.

Две са направленията, по които дори и в условията на криза не бива да се допуска забавяне или снижаване на активността. Първото е, да се направи всичко възможно, за да може българските граждани от поколението от 60-те и 70-те години да се реализират като родители и то да имат поне по две деца в семейството. Втората насока на неотложно въздействие е свързана с разгръщането на инициативи за привличане на имигранти от български произход, които във време на всеобща икономическа криза имат по-добри изгледи за успех. Всъщност това е и неотменимо задължение на българската администрация,  доколкото България е единствената национална държава на българите.

Предприетите мерки за регулиране на професионалната структура на населението през последните години до голяма степен бяха насочени към осигуряване на работна сила, тъй като ефектите на демографската криза вече се почувстваха в производството и в сектора на услугите. С тези действия бяха извлечени резерви от наличния трудов ресурс чрез намаляване на служащите, пенсионерите, трайно безработните и пр. Само че подобна политика дава отсрочка за задоволяване на трудовите потребности към настоящия момент, докато дългосрочното планиране изисква да се предприемат сериозни инициативи за подпомагане на възпроизводството на населението и за привличане на работна ръка. Ако сега не се осъществят инвестиции и регулаторна намеса, благоприятстващи развитието на населението в дългосрочен план, след 15-20 години кризата на трудовия пазар ще добие несъизмерими с досегашния трудов дефицит размери.

Инерционността на демографските процеси едва ли ще позволи в обозримо бъдеще числеността и възрастовата структура на населението да се стабилизират. Демографското оздравяване зависи от нормализирането на цялостната обществено-икономическа обстановка, но излизането от икономическата, нравствена и културна криза, обхванала българското общество през последните десетилетия на миналия век, няма да е нито леко, нито краткотрайно. Приемането на България в Европейския съюз създава добри перспективни възможности за възходящо икономическо, социално и културно развитие, но те трябва да бъдат реализирани. Може би следващите 4-5 години ще бъдат решаващи за осъществяване на значителна положителна промяна на състоянието на България.

В заключение ще отправим препоръки, маркиращи трасето на дългосрочна, трайно ориентирана, приемствена държавна политика в областта, която бе обект на повишен интерес на НССЕДВ към МС през изминалата година – насърчаването на раждаемостта, закрилата на майчинството и децата. Те са почерпани от нашата работа с научните, експертните и обществените кръгове, занимаващи се с демографската проблематика, и са своебразно обобщение на досегашните усилия на българското общество да изработи собствен модел на поддържане на възпроизводството на населението в необходимото за устойчивото развитие на националната общност количествено и качествено изражение, без да имаме претенции, че с тях се изчерпват възможностите  за въздействие върху обществените нагласи за раждане на деца и за подкрепа на  семейството у нас. Някои от тях вече са осъществени в голяма степен (но формите и методите на приложението им може да бъдат усъвършенствани), други тепърва трябва да намерят своето място в системата за социална защита и подкрепа.

Обхват и форми на социалните грижи за жените във фертилна възраст, майките и децата
Необходимо е през следващите десетилетия да се продължи реформирането на исторически наложената защита на майчинството, при която подпомагането се основава на социалното осигуряване на работещата жена. За това е нужно да се разшири наборът от стимули и помощи при раждане на дете (в рамките на оптималния размер на семейството – до три деца) за майчинство при жените, които да се предоставят независимо от тяхната трудова ангажираност преди раждането. Време е да се осъзнае, че същностната функция на жената да износва, ражда и отглежда новите поколения, трябва адекватно да бъде подкрепена от обществото според настъпилите промени в социалните условия и потребности. Дългосрочно осигурявалите се майки трябва да получават допълнителни социални осигуровки на основание, че са правили осигурителни вноски. Социалната защита на майчинството да обхваща времето от момента на регистрацията на бременността до навършване на определена възраст на детето, което е характеризирано като период на незаменими майчини грижи. Обществената поддръжка за бременност, раждане и полагане на незаменими майчини грижи трябва в достатъчна степен да осигурява на жената самостоятелен социален статус, гарантиращ независимост от евентуална нелоялност на работодатели, съпруг или други лица, с отношение към майчинските й роли. За това е необходимо да се повиши оценката на социалната и човешка значимост на майчинството в съответствие с признаването му за значима социална функция, като се коригира свеждането му на оценка към минималната работна заплата или до процент от средната заплата. За финансов еквивалент на неговата значимост е наложително да бъде въведена средната работна заплата, като този преход трябва да е постепенен, но неотклоним.

Обществената поддръжка на майчинството да се осъществява чрез безвъзмездно предоставяне на материални ресурси на всички жени, включващи регулярно предоставяне на парични средства, като за всички правоимащи помощта е еднаква.  Да се предоставят безплатни медицински услуги за опазване на детеродните способности,  за осъществяване на задължителна профилактика за поддържане на здравословна бременност, раждане и възстановяване в послеродовия период, поддържане на здравето в периода на незаменими майчини грижи.  Профилактичните ангажименти на майката, трябва да са обвързани с предоставянето на другите помощи за раждане и отглеждане на децата.

Политиката в подкрепа на майчинството да бъде съобразена с правата на личността да разполага с действени обществени предпоставки за избор как да осъществи себе си, а жената да притежава реална възможност сама да решава какви социални функции да изпълнява в периода на бременност и незаменими майчини грижи – да бъде само майка, да съвместява майчинството с професионален труд през целия този период или в част от него да бъде само майка, а в друга – да съчетава професионалната си изява с майчинството.

Социалната защита на майката и бащата е необходимо да стимулира отговорното родителство и отговорното отношение към семейството. Тя трябва да бъде прекратявана по отношение на лица, които занемаряват децата си или злоупотребяват с тях, и социална помощ да се прехвърля в пълен размер към другия родител или към трети лица, които поемат грижите за детето.

Времето, в което жената е бременна, ражда и е заета с незаменими майчини грижи да се зачита за трудов стаж, независимо дали работи по трудов договор, като вноските в осигурителния фонд се поемат от държавата. За целта да бъде учреден фонд "Обществена издръжка на майчинството и детството", който да се формира от отчисления от държавния бюджет. В него да се акумулират средствата за държавна издръжка на жените по време на бременност  и  майчинство,  детските  надбавки  за  живородени  деца до определена възраст,  средствата за поддържане  на мрежа от държавни здравни учреждения за безплатно обслужване на бременни жени, родилки, жени в период на полагане на незаменими майчини грижи и за детско здравеопазване, средства за държавни безплатни или субсидирани детски заведения за деца на социално слаби семейства и без родители, средства за поддържане на институции за професионална квалификация и преквалификация на жените след майчинство и др. Пенсиите на многодетните майки да се индексират за отгледаните от тях деца след второто по ред дете.

Да се рационализира разпределението на държавните средства за подкрепа на майчинството и детството с оглед социалната политика да придобие по-голяма ефективност, като финансовите и материалните ресурси се насочват диференцирано към второто и третото дете в семейството, при спазване на принципа за баланс между граждански права и отговорности и при споделена отговорност на държавата, стопанските и административни организации и родителите. Многодетните семейства да се подпомагат за обучението и професионалната квалификация на децата им. Те да се ползват от значителни и разнообразни данъчни облекчения .

Да се разшири защитата на майчинството на учащите се млади жени (студентки, докторантки и др.). Те трябва да имат осигурен доход в определен размер и срок. Държавата да подпомогне младите семейства на учащи се за тяхното жилищно настаняване в рамките на определен срок.

Защитата на трудовите права на жените трябва да ги предразполат към  раждане  и  отговорно отглеждане на деца. Възможно е отношенията в трудовата сфера в условията на информационно рационализиране на икономиката бързо да еволюират и да позволят  съвместяването професионалния и семейния живот, но докато се стигне до тази трансформация жените трябва да получат адекватна защита. Преодоляването на дискриминацията спрямо младите жени при наемане на работа и защитата на работното им място е въпрос на удачно нормативно уреждане и контрол от компетентните власти. Държавата може да се включи в този процес и чрез предоставяне на   компенсации за причинени допълнителни разходи при излизането на жените в майчинство и при завръщането на работното им място след това.

Необходимо е да се приложи механизъм за осигуряване на условия за облекчен труд на майки с деца, за опазване на репродуктивното здраве на жените, за въвеждане на подходящо (гъвкаво) работно време на майки кърмачки или майки с малки деца. Работодателите трябва да бъдат насърчени да изграждат собствена или комбинирана с други корпоративни партньори база за отглеждане на деца на работещи родители – детски ясли и градини, домове за отдих и извънкласни занимания за ученици, жилища за млади семейства. Те трябва да бъдат подкрепени чрез инвестиционно съдействие от страна на държаната и ползване на привилегии.

Не на последно място, трябва да се постави въздействието на обществото чрез различни инструменти за мотивиране на желанието за създаване на семейство и отглеждане на деца, за реализирането на нови или отложени бракове и раждания, за формиране на съзнателна родителска ориентация към раждане на повече деца в семейството им и тяхното отговорно отглеждане и възпитание.

В условията на демографска криза ролята на държавата в демографското
възпроизводство  и  респективно  в   насърчаването   на  раждаемостта  все повече ще нараства. Инвестирането в човешкия капитал с цел бъдеща социално-икономическа ефективност (при изработване на точни и категорични критерии относно използването на вложените средства за подобряване на качествените характеристики на новите поколения) би могло да осигури цялостно възпроизводство на населението, икономиката и културата на страната. За това обаче трябва да се намерят точните подходи и решително да се приложи политика за демографско възстановяване.