Между двете световни войни левичарите в македонското освободително движение, под натиска на идейните си съратници от формиращото се световно комунистическа движение, еволюират във възгледите си за решаването на Македонския въпрос по посока на създаването на отделна македонска нация, а в бъдеще и на самостоятелна македонска държава. Втората световна война изиграва решаваща роля за временния успех и реализирането на една от най-поразителните трансформации на идентичността в модерната световна история. Разгромът на коалицията на Тристранния пакт, към която се присъединява и България, не само създава политическа ситуация, предполагаща нормативната реализация на тази етническа мистификация, но и увлича чрез ентусиазма на победителите стотици хиляди заблудени или желаещи да бъдат заблуждавани хора, уморени да се съпротивляват на новия режим и на новия терор, провеждан вече предимно от техни сънародници. Безспорно, по-трудно е било да се издържи на натиска и на изкушението във Вардарска Македония. Ала и в България през втората половина на 40-те години се провежда не по-малко последователна политика за македонизиране на отделни части от българския народ.

На 9 и 10 август 1946 г. в София се провежда Десетия пленум на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти). Международното положение на България е изключително усложнено и неуредено, доколкото страната е попаднала под съветски контрол, а предстои и провеждането на мирна конференция, поради което се налага да се правят външнополитически отстъпки, въпреки предвижданите вътрешни усложнения. На пленума е решено да се засили пропагандата на македонизма, особено в Пиринския дял на Македония, за да се търси югославска подкрепа за отстояването на териториалната цялост.

Още преди провежданнето на пленума е предвидено в края на 1946 г. да бъде проведено преброяване на населението на страната. Утвърдената на пленума политическа линия обаче се отразява на подготовката и методиката му, доколкото решенията на ЦК на БРП (к) изискват българите в Горноджумайска област (Благоевградски окръг) да бъдат записани преобладаващо като македонци.

През декември се провежда и самото преброяване, съпроводено от насилие и срамни сцени на отцеотричане, каквито българският народ не помни. Въпреки това в Горноджумайска област само три четвърти от българите християни са преброени като македонци по народност, а българите-мохамедани се записват като “помаци”. Резултатите от преброяването са следните:

Таблица №1 Разпространение на македонците** в НРБ според преброяването от 1946 г.
 

Окръзи*	Македонци**	Всичко
Благоевград	160 541	252 575
Бургас	1 825	405 755
Варна	316	474 140
Враца	240	772 585
Плевен	293	591 371
Пловдив	2 589	850 628
Русе	182	528 888
София (селски)	231	770 121
София (град)	2 407	436 623
Стара Загора	341	595 241
Търново	209	466 020
Коларовград	97	406 093
Хасково	173	479 309
НРБ	169 444	7 029 349

*Данните са представени по административното деление от 1947 г.
**Македонски българи
 

Таблица №2 Разделение на българите в Благоевградски окръг към 31. 12. 1946 г.
 

Околии	Всичко	Българи	Помаци*	Македонци**	С български език	С македонски език
Благоевград	51 383	24 825	874	24 169	21 827	2 335
%	100	48,3	1,7	47,0	90.3	9.7
Неврокоп	65 082	14 007	18 174	29 251	29 184	67
%	100	21,5	27,9	45,1	99.8	0.2
Петрич	46 161	2 927	35	42 047	23 301	18 742
%	100	6,4	0,1	91,0	55.4	44.6
Разлог	39 725	5 066	9 786	23 827	20 403	3423
%	100	12,8	24,6	60,0	85.6	14.4
Свети Врач	50 224	7 600	55	41 247	37 195	4044
%	100	15,1	0,1	82,1	90.2	9.8
Благоевградски окръг	252 575	54 425	28 924	160 541***	131 910	8 611
%	100	21.5	11.5	63.6	82.2	17.8

*българи-мохамедани
**македонски българи
***15 македонци говорят на гръцки, 4 на сръбски и 1 на руски език.

Преброяването е съобразено с подготовката за федериране на Югославия и България, при която се е предвиждало Пиринският край да се присъедини към Република Македония, а на България да се върнат Западните покрайнини. Именно затова в Благоевградски окръг е проявено прекомерно усърдие при убеждаването на населението да се запише като македонско. Другите райони на страната остават в сянка и там само фанатизирани или притеснени от събитията през 40-те години македонски емигранти се решават да отрекат българския си произход.Така се получават изключително противоречиви резултати.

Към края на 1946 г. в НРБ живеят 60 722 души, родени в южния дял на Македония, останал под гръцка власт. 59 774 от тях са българи. Месторождението на 23 560 души се намира във Вардарска Македония, а българите сред тях са 23 004. Към това множество трябва да се добавят и 131 българи, родени в Албания, повечето от които се предполага, че произхождат от западните покрайнини на Македония. Или общо в България има близо 84.5 хиляди души с месторождение в районите на Македония, останали под чужда власт, сред които около 82 900 са българи. Тези хора са бежанци или преселници от своите родни места, принудени да дойдат в свободните предели на България поради терора на турските, гръцките и сръбските управници, но предпочели я и защото приемат България за свое единствено отечество.

Приблизително 10 100 от преселилите се българи са се настанили в Пиринска Македония, в близост до изоставените родни огнища. Останалите 72 800 емигранти са разселени по всички краища на страната и най-вече в София, столицата на българската държава, където са почти 20 хиляди. (Тук не се отчитат потомците на българите, прокудени от Македония, които пазят нейния дух и до народностното си име - българин, поставят редом и регионалното - македонец. А числеността на населението в НРБ, чиито корени са от Македония, е многократно по-голяма от броя на бежанците, придошли след 1878 г. от там, доживели позорното преброяване, проведено в края на 1946 г.)

И така, срещу 72 800 емигранти, живеещи в другите райони на страната, при преброяването там противостоят само 8 903 души, записали се с македонска народност. А съвсем не е сигурно, че всички те са от македонците, родени оттатък границата. Възможно е, много от тях да са от Пиринска Македония и да са били повлияни от македонистката пропаганда, провеждана след 1944 г. в родния им край.

Излиза, че преброяването от 1946 г. е най-ярко доказателство за българския народностен дух на емигриралите от Македония в свободна България македонци.

Доста мастило се изписа за това, че след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. е започнало изправяне на погрешната линия по отношение на македонското “малцинство” в НРБ, формирано едно десетилетие с най-разнообразни методи, въпреки настъпилата през 1948 г. промяна в ориентацията на ФНР Югославия. Това  отчасти е вярно, но този процес е твърде бавен и постепенен, с продължително опипване на възможностите за ревизия на антинационалната политика. Ето защо в края на 1956 г. се провежда поредното фалшифицирано преброяване. Чрез него фактически са отчетени резултатите от противонародната работа на комунистическите власти до тогава. Ето ги и самите тях:

Таблица №3 Разпространение на македонците* в НРБ според преброяването от 1956 г.
 

Окръзи	Македонци*	Всичко
Благоевград	178 862	281 015
Бургас	437	438 873
Варна	423	550 109
Враца	279	758 972
Коларовград	196	394 058
Плевен	326	604 717
Пловдив	1 955	925 753
Русе	216	568 969
София (селски)	1 111	681 719
София (град)	2 935	725 838
Стара Загора	292	638 283
Търново	176	455 762
Хасково	480	589 641
НРБ	187 789	7 631 709

*македонски българи
 

Таблица №4 Разделение на българите в Благоевградски окръг към 1. 12. 1956 г.
 

Околии	Всичко	Българи	Помаци*	Македонци**
Благоевград	58 561	25 492	911	30 561
%	100	43.5	1.6	52.2
Гоце Делчев	64 590	11 675	20 266	29 568
%	100	18.1	31.4	45.8
Петрич	48 384	7 326	8	40 008
%	100	15.1	0.0	82.7
Разлог	47 603	11 843	11 501	23 352
%	100	24.9	24.2	49.1
Сандански	61 877	4 630	19	55 373
%	100	7.5	0.0	89.5
Благоевградски окръг	281 015	60 966	32 705	178 862
%	100	21.7	11.6	63.6

*Българи - мохамедани
**Македонски българи

Отново извън Пиринския край македонците са едва 8 900. Независимо, че е имало миграция на жители от Благоевградски окръг към другите райони на страната. Освободени от бремето на местожителството си в Пиринско, където местните ръководители се разпореждат в съгласие с политиката на партията и според собствените си македонистки тежнения, македонците предпочитат да се запишат като българи. Право, отказвано им десет години.

В 1963 г. на пленум на ЦК на БКП са отчетени грешките, допуснати по отношение на политиката към македонските българи в НРБ и се набелязват мерки за отстраняването им. Най-после над Пирина започва да просветлява.

При преброяването в 1965 г. манипулациите с етническото самоопределение на македонските българи са сведени до минимум. Този път само 9632 се записват като македонци - 1437 в Благоевградски окръг и 8195 в останалите окръзи на България. Забелязвате ли каква последователност при последните, вече почти две десетилетия? Кои са те ли? Повечето са от левичарите сред македонските емигранти, погубили живота си в заблуди и прегрешения.

След 10 ноември 1989 г. македонското “малцинство” възкръсна в лицето на Георги Солунски и неговата организация “Илинден”. Оказа се обаче, че “Солунски” няма много допирни точки с Македония и набързо беше изкаран от играта. Намериха се други да го заместят. Това са хора до голяма степен малограмотни, дезориентирани или пък обидени от старата власт. Една част от тях са аутсайдери в своята професионална и жизнена среда, които своеобразно реагират на неблагополучията си. Други са амбициозни и търсят изгодата. Всички те са малцина. Мнозинството в Пиринския дял на Македония държи на българската си идентичност и не желае да се отказва от българския език, култура и държава. Те не забравят и, че са македонци и вярват, че все някога ще могат свободно да общуват с еднокръвните си братя оттатък Осогово и Беласица – българите във Вардарска и Егейска Македония.

21.03.1991

*"Македония", бр. 39/25.10.1991

КАРТИ
MAPS
 

На 4 ноември в скопския официоз “Нова Македония” се появи публикация от софийския му кореспондент Владимир Тулевски, грубо изопачаваща смисъла на моята статия “Македонското “малцинство” в Република България” (“Нова Македония”, бр. 39, 25. 10. 1991 г., с. 14). Пропускайки непринудено част от изводите на автора и някои от данните, публикувани за първи път, скопският вестникар по дилетантски заключава, че статията на “сериозните аналитичари им сервира полезни сведоченьа за грубите исторически неправди връз Македонците и за тоа - како смислено и етапно се остварувала асимилацията во редовите на македонското национално малцинсво во Бугария”. Подбирайки тенденциозно числа и факти, в дописката си г-н Тулевски всъщност преповтаря версията, която и досега се представяше на населението на Република Македония. А именно, че през 1946 и 1956 г. при преброяванията в НРБ са се записали като македонци 170 - 180 хиляди души. Ако е само затова, защо ли си е хабил мастилото?

Проявяването на това особено внимание към моята статия обаче ми представя повод да изнеса в печата още няколко факта от тези години, за да допълня картината на позорното обезродяване на македонските българи, проведено не без помощта на държави и личности, чиито интереси и до днес обслужват г-н Тулевски и печално известната македонистка организация ОМО “Илинден”.

В решенията на Десетия пленум на ЦК на БРП (к) е предвидено партията да задължи своите членове и преди всичко тези от Пиринския край най-строго да изпълняват и да провеждат на практика партийните директиви по Македонския въпрос. Препоръчва се и на македонската емиграция да съдейства за обединяването с македонската република на македонското население в Пиринско, на базата на съюз между отечественофронтовска България и ФНР Югославия.

Ясно е какво означават такива препоръки в условията на 1946 г. А скопският журналист се учудва, защо в районите извън Горноджумайската област (Благоевградски окръг), където според него не е имало насилия, са записани за македонци близо 9 хиляди души. Но тук се откриват и други интересни факти. В Пловдив през 1946 г. от общо 1228 преброени като македонци, 1073 са заявили, че говорят на гръцки език. Явно, още тогава гръцката държава е взела мерки против фалшифицирането на връзката между историята на антична Македония и етнополитическите процеси в съвременната едноименна географска област, като е инструктирала българските граждани от гръцка народност да заяват, че са македонци* по произход. Но, съгласете се, този факт е в разрез с изводите на г-н Тулевски.

Друг показателен факт е, че в околия Поморие мнозинството от бежанците и преселниците от Македония също са заявили, че са македонци и говорят на македонски език, докато подобно поведение не се отчита при земляците им в съседните околии и в останалите райони на страната, което навежда на мисълта за “организираното” им явно манипулирано участие в преброяването.

От преброяванията през 1946 и 1965 г. биха могли да се извлекат и някои особено интересни данни, свидетелстващи за социалния произход, политическите възгледи и мирогледа на част от поддалите се на македонизиране български граждани.

През 1946 г. атеистичното мислене все още слабо е проникнало сред населението на България. Свободомислещи в религиозно отношение (или тези, които са се изявявали като атеисти) са били предимно комунистите. При преброяването от същата година е включена специална графа за религиозната принадлежност на интервюираните. От сведенията в тази графа за Горноджумайска област е видно, че почти всички атеисти там са се записали за македонци. Помните ли решенията на Десетия пленум? Ето един сигурен показател, който разкрива връзката между националното ренегатство и политическата обвързаност и пристрастност.

Две десетилетия по-късно в Пиринския край за македонци по народност се обявяват само повярвалите до фанатизъм в безподобната етническа мистификация. Една трета от тях са работници, вероятно комунисти, отказали да се съобразят с десталинизацията. За съжаление, те вероятно увличат в заблудите си и членовете на своите семейства.

Такива са реалностите в Пиринска Македония, г-н Тулевски. Остава само да се направи справка, дали и Вие не сте членувал в Съюза на комунистите в Югославия, за да се вникне в позицията ви относно “македонското” малцинство в България.

И в заключение, бих посъветвал постоянния дописник на вестник “Нова Македония” да попита дядо си, дай Боже, все още да е жив, като какъв се е определял до 1944 г. - българин или македонец. И ако старецът му отговори, че тогава, а може би и сега, се чувства едновременно българин и македонец, дано поне тогава Владимир Тулевски осъзнае своя род и произход.

18. 11. 1991 г.

*"Нека господин Тулевски попита дядо си." - "Македония", бр. 44/29.11.1991
 

Таблица №1 Абсолютна численост и относителен дял на атеистите сред населението на Благоевградски окръг, според преброяването от 1946 г.
 

Население	Всичко	Свободомислещи	%
В селата
Българи	33 586	220	0,66
Македонци*	15 346	1 888	1,51
Всичко	192 775	2 144	1,11
В градовете
Българи	29 839	111	0,53
Македонци*	35 295	1 053	2,98
Всичко	59 800	1 177	1,97
Общо
Българи	54 425	331	0,61
Македонци*	160 641	2 941	1,81
Всичко	252 575	3 321	1,31

*Македонски българи
 

Таблица №2 Абсолютна численост и относителен дял на работниците в активна възраст сред населението в Благоевградски окръг, според преброяването от 1965 г.
 

Население	Всичко	Работници	%
българи	292 664	54 965	18,78
македонци	1 437	479	33,33
всичко	302 503	56 952	18,83