1919 - годината на Версайския мир, е известна и като година на Испанската болест (инфлуенцата), отнела милиони човешки живота в следвоенна Европа. По същото време, ведно със смъртта, изтерзаният континент е споходен от омаята на любовта и зачатието. Завърналите се от фронта войници и очакващите ги жени и момичета се хвърлят в обятията на своите любими. Няколко години раждаемостта във воювалите държави е рязко повишена. Появява се ново поколение, отличаващо се от предходното със своята многобройност.

Две десетилетия по-късно едва израснали, момчетата от тази демографска кохорта ще подхранят касапницата на Втората световна война. Голяма част от тях никога няма да се завърнат от фронта. Генерация, зачената от мира и погинала във войната, породена от него.

След 1945 г. историята се повтаря. В Европа и САЩ настъпва т. нар. "бейби бум". През втората половина на 40-те години се ражда още едно сравнително многобройно поколение, на което бе съдено да преобрази света според собствените си възгледи за живота и смъртта.

Изминават нови двадесет години и Старият континент и Америка са разтърсени от размирици, предизвикани от младежки и социални движения. Общественият живот там е подложен на силния натиск на нахлуващото младо поколение. "Поп"-ът завладява масовата култура. В политиката нараства ролята на левицата, разширила своя електорат и членска маса, заставайки начело на младежката вълна. Цивилизованият свят е разлюлян от мощни протестни движения срещу предизвикателствата на старото мислене.

Върхът на сътресението, последвало демографската аномалия от войната, настъпва през 1968 г. Пражката пролет, Майските студентски вълнения в Париж, антивоенните демонстрации в САЩ срещу агресията във Виетнам са само най-ярките примери за отражението върху обществените процеси на деформираната възрастова структура на населението. В много други страни младежта издига своите искания за равнопоставеност, реални възможности за реализация и съобразяване с нейните революционни разбирания относно семейството, интимния живот и морала. Тя изисква зашита на правата на младите хора и, за да осъществи намеренията си, спонтанно се организира, формирайки невиждано по мащабите си движение за повъзрастова солидарност.

Всяко действие обикновено има равно (а понякога при обществените процеси и несъразмерно по-гопямо) по сила противодействие. Реакцията срещу младежкото надигане разрушава надеждите и идеалите на милиони млади и стари, вярващи в прогреса, разума и любовта. На 21 август 1968 г. е задушена Пражката пролет. В целия Източен блок започва хайка срещу инакомислещите и техните последователи. В САЩ политическите убийства покрусиха привържениците на демокрацията. Само в Западна Европа залагат на компромиса и търсенето на взаимноприемливи решения. Нейната парламентарна система освобождава енергията на анормалната демографска ситуация, допускайки през 70-те години идването на власт на левицата, осъществила редица преобразования в полза на младите поколения. Въпреки това, от 1968 г. остават позорът и грехът на една изконсумирана омраза. Паметно време, напомнящо за 1848 г. — Пролетта на народите и нейния печален край.

През 1989 г. децата на родителите от следвоенното поколение все пак доказаха, че светът се развива и процесите на обновление могат да бъдат забавени, но не и предотвратени. Демографската енергия на мира от 1945 г. се реализира изцяло след 44 години. Единствено може да се съжалява, че Хитлер възпря устрема на родените през 20-те години и попречи обновлението и еуфорията от 60-те години да бъдат изживени две десетилетия по-рано.

Победена, унижена и разграбена след Първата световна война България бавно възстановява своята жизненост. Десетки хиляди български пленници са задържани като заложници и поради това скокът в раждаемостта не настъпва толкова рязко, както в други държави. Периодът на повишена раждаемост обхваща седем години от 1920 до 1926 г. Поради емиграцията и имиграцията нейният пик настъпва едва през 1924 г., когато на бял свят се появяват 207 117 деца (най-висок резултат изобщо за цялата история на българската държава).

Именно тази генерация след 9 септември 1944 г. подкрепя преобразованията и спомага за утвърждаването на "народнодемократичната" власт. Но в тези революционни години (1945 - 1950) се появява и поколението, което първо щеше да постави под съмнение делата на своите бащи. Колкото и сравнително слабо да е младежкото движение в България през 60-те години то все пак стряска управляващите. Започват гонения против "чуждопоклоничеството", западната мода, свободомислието на младите. През 1967 и 1969 г. Тодор Живков специално се занимава с въпросите за възпитанието на младежта и дава своите безценни указания.

По същото време обаче се раждат и тези, които през 1989 - 1991 г. импулсивно излязоха на улицата, за да принудят столетната партия да слезе от власт. След спада на раждаемостта, достигнал през 1966 г. най-ниската си точка до тогава - 123 039 деца, в периода 1968 - 1971 г. живородените са средно по около 140 хиляди годишно. Тяхното присъствие по площадите след 10 ноември даде допълнителна инерция на новите политически сили. Ала все пак доминиращо остава поколението от първото десетилетие след последната война**. Още дълги години то ще е определящото в културния и политическия живот на страната.

11.05.1992

*"Зора", бр. 25/30.06.1992
**Поколение, овладяно през 70-те години със специалните средства на политическата полиция, оплетено и опорочено в мрежата на Комитета за държавна сигурност, в следствие на  което две десетилетия по-късно то най-активно съучаства в съсипването на България. Каква ирония!