1.Първото преброяване в независима Македония.

В средата на 1994 г. в Република Македония беше проведено първото преброяване на населението след обявяването на нейното отделяне от СФР Югославия. През ноември 1996 г. в навечерието на местните избори беше публикуван първият том с окончателните резултати от преброяването. По данните от него ще се опитам да очертая демографското състояние на Вардарска Македония днес, както и да набележа възможните социални и политически следствия от съвременното й демографско развитие.

Преброяването на населението от 1994 г. беше проведено по нова методика, която отчита преди всичко наличното население в границите на държавата, докато предходните преброявания се стремяха да обхванат постоянното население, макар че значителна част от него дългосрочно се намираше извън нейните предели. Независимо от това през 1994 г. бяха събрани сведения и за гражданите, пребиваващи за повече от една година в чужбина, за да се запази приемствеността с предишните преброявания.

Общо населението на Република Македония е 2 106 664 жители и е със 72 700 жители повече от момента на предходното преброяване - април 1991 г. От тези над два милиона души в чужбина за повече от една година са пребивавали 160 732 граждани на републиката (предимно от общините Битоля - 36 522, Скопие - 22 058, Тетово - 20 453, Охрид -11 841 и Гостивар -11 294 души) и без тях наличното население съответно е 1 945 932 души. От него пък временно от страната по време на преброяването са отсъствали 22 433 души, много от които са официални представители или служители на Република Македония в други държави. При територия от 25 713 кв. км гъстотата на наличното население е 76 жители на квадратен километър - приблизително каквато е и в България.

В градовете на Македония живеят 1 163 598 души, което представлява дял от 3/5 от всичките й жители. Най-много са в град Скопие и неговите предградия - 444 299 души. Следват Битоля - 77 464, Куманово - 71 853, Прилеп - 68 148, Тетово - 50 344, Титов Велес (наскоро градът възвърна старото си име Велес) - 48 798, Щип - 41 730, Охрид - 41 146, Гостивар - 41 008, Струмица - 34 067 души и т. н. Общо 29 селища в републиката имат статут на градове.

Пирамидата на възрастовата структура на населението е най-широка при групата с възраст от 10 до 14 години, поради започналото в средата на 80-те години снижаване на абсолютната численост на раждаемостта. Въпреки това пирамидата е относително равномерно раздута в долната й половина, обхващаща възрастовите групи от 0 до 44 години, което явно се дължи на неголямата разлика в броя на ражданията през един дълъг период от време след Втората световна война. Всъщност през 90-те години по-значително е намалял относителният дял на ражданията и то предимно за сметка на македонците (македонските българи).

Данните за половата структура на македонското население показват все още минимално надвишаване на мъжкото над женското население - 50,1% / 49,9%. Това съотношение е характерно за преобладаващия етнос в републиката - македонците (македонските българи).

В Македония се наброяват 501 963 домакинства, които се състоят средно от 3,9 члена. Тези домакинства населяват 580 342 жилища. И още един многозначителен показател за социалноикономическото състояние на страната: в Македония има 178 087 индивидуални земеделски стопанства. Съхранената аграрна структура подпомогна македонското население и стопанство във времето на тежката икономическа криза, предхождаща разпадането на Югославия.
 

Табл. № 1. Населението на Република Македония според преброяванията след Втората световна война.
 

Табл. № 2. Гъстота на жителите в най-населените общини на Република Македония през 1994 г.
 

Община	Повърхност в кв. км	Население	Гъстота на кв. км
Скопие	1 858	545 228	293
Гостивар	1 370	108 181	79
Дебър	267	25 452	95
Кочани	577	48 538	84
Куманово	1 202	127 814	106
Струга	546	62 679	115
Струмица	963	91 047	95
Тетово	1 552	172 171	158

2. Бремето на етнодемографския статус.

Преброяването на населението на Република Македония през 1994 г. страда от известни непълноти, подобно на предходното от 1991 г., когато, поради политическия бойкот обявен от албанските националисти, то в много райони и за някои показатели не обхвана всичките жители. През 1994 г. само в община Дебър повечето от албанците (8091 души) и част от турците (2807 души) отказаха да се включат в процедурата на преброяването. Наложи се тези лица да бъдат отчетени според оценката на статистиците, с изключение на въпросите за майчиния им език и вероизповеданието им, за които изрично е необходимо тяхното заявление.

Изясняването на действителната етнодемографска обстановка във Вардарска Македония е възпрепятствано не само от бойкота на малцинствени етнически групи. Преобладаващата народностна общност в републиката - македонските българи, вече 80 години насилствено са принуждавани да не изявяват своята действителна етническа принадлежност и тежненията си към общение с българската държава и нейния народ. Преди половин столетие на основата на тази общност и на новообособената държавност във Вардарска Македония започна формирането на "македонска нация". Македонските българи бяха декларативно предефинирани и преименувани на "македонци" по народност. Но задълбочаващият се от тогава до днес процес на развитие на "македонската нация" и утвърждаването на македонския идентитет не могат да отменят същностните етнически характеристики на основната по численост съставна част на тази нация. Нейният български народностен произход е неоспорим.

Според преброяването от 1994 г. македонците (македонските българи) са 1 295 964 души (67 %). Освен тях още 1 682 души са записани като българи, но те произхождат или от България, или от западните й покрайнини, присъединени към Югославия през 1919 г., където имат статут на официално признато българско малцинство. За българи трябва да се отчитат и лицата, самоопределили се по националност като мюсюлмани, но чийто майчин език според самите тях е македонският (българският) - 5 552 души. Общо в Република Македония 1 303 198 жители са от българско потекло. Освен тази бройка, още 105 425 македонци са извън страната за повече от една година.

Албанците са втората по численост народност в републиката. Те са 441 104 души (23 %). Следват турците - 78 019 души (4 %) и циганите - 43 707 души (2 %), а към тази бройка трябва да се добавят и 3 080 цигани, самоопределили се като египтяни. Сърбите са 40 228 души (2 %), като повечето от тях живеят в граничещите със Сърбия райони. Влашкото малцинство се състои само от 8 601 души, локализирани предимно в общините Скопие -2 230 и Щип - 2 229 души. Записалите се като мюсюлмани по националност15 418 жители (1 %), са разнородна по етническия си състав общност, състояща се основно от бошняци, македонци и сърби - все славяни, изповядващи исляма. Други 6 829 бошняци са се записали отделно от мюсюлманите. За повече от една година извън страната се намират 43 124 албанци, 4 957 турци, 3 656 цигани и 744 сърби.

Република Македония е конституирана като национална държава на македонците. Все по-нарастващото демографско присъствие на албанците през втората половина на века и тяхното бързо еманципиране са в състояние през идващото столетие да променят досегашните устои на македонското общество и държавност. Намаляване на темповете на растеж се отчита през 50-те и 60-те години, когато много от тях се изселват или се готвят за изселване в Турция, и междувременно при преброяването на населението се регистрират като турци, но същевременно към Македония се стича голям поток косовски албанци, тъй като Турция приема изселници само от тази югославска република, и, след преустановяването на приема от турска страна, тези косовски албанци, които не са успели да емигрират, се заселват за постоянно в най-южната република на федерацията. В статията "Етнодемографски параметри" ("Македония", бр. 3/19.02.1990) набелязах някои от негативните последици от продължаващото преливане на албанската популация от Косово във Вардарска Македония. Радикалният изход от това положение - отделяне на СР Македония от СФР Югославия, който тогава препоръчах, вече отдавна е факт. Въпреки прекъсването на легалния приток на албанците обаче, тяхната общност продължава с бързи темпове да се увеличава, благодарение на високата им раждаемост. Демографският растеж поддържа албанския политически радикализъм, чиито по-умерени представители вече пет години издигат лозунга албанците да бъдат признати за "държавотворен народ" в републиката, а това би значило тя да добие дуалистичен характер. Радикалите сред албанските националист радеят за Велика Албания, към която да се присъедини западната част на Република Македония.

Демографската перспектива пред албанската общност в Македония е заемането от нея на все по-широко пространство сред контингента на активното население на страната. Към 1994 г. албанците са били 34 % от жителите, спадащи към възрастовата група 0 - 4 г., 30 % от групата на 5 - 9 г. и 27 % при 10 - 29-годишните. След няколко десетилетия те наистина ще представляват основна част от населението в трудоспособна възраст. Тяхното значително демографско присъствие вече е в конфликт с неравностойния им статут на малцинство. И ако в най-близко време тежките социални проблеми не бъдат притушени, голямата безработица, културното противопоставяне и екстремизма на младото поколение ще доведат до етнорелигиозен взрив, при който албанците ще употребят ислямския фундаментализъм, за да обединят мохамеданите в западните и северните райони на Македония и ще насочат неговата гибелна непримиримост срещу друговерците за осъществяване на целите на албанския сепаратизъм и иредентизъм.
 

Табл. № 3. Етнически състав на Република Македония през 1948, 1971 и 1994 г.
 

Години	1948		1971		1994
Народност	Численост	%	Численост	%	Численост	%
Всичко	1 152 986	100	1 647 308	143	2 106 664	183
Македонци (българи)	789 648	100	1 142 375	145	1 401 389	177
Албанци	197 389	100	279 871	142	484 228	245
Турци	95 940	100	108 552	113	82 976	86
Цигани	19 500	100	24 505	126	47 363	243
Сърби	29 721	100	46 465	156	40 972	138
Власи	9 511	100	7 190	76	8 730	92
Всички останали	11 277	100	35 112	311	40 972	363

3. Ислямското единение като заплаха.

В преброяването на Република Македония от 1994 г., подобно на българското от 1992 г., беше включен въпрос за вероизповеданието на анкетираните лица. Такива сведения не бяха получени за тези от жителите на Дебърска община - общо 10 898 души, които отказаха да участват в преброяването. Като се има предвид, че са само от албанска и турска народност, всички те могат да бъдат отчетени като мохамедани.

В републиката най-голямата религиозна общност са източноправославните християни - 1 283 689 души (66 %), каквито преобладаващо са македонците (българите), сърбите, власите и пр. Мнозинството от записалите се само като християни 28 400 души, вероятно също са православни. Освен тях има неголями групи от католици - 7 405 и протестанти - 1 215 души.

Втората по численост верска общност са мохамеданите - 581 203 души (30 %). Ако се вземат предвид податките за лицата, които не са записани като мохамедани, но фактически спадат към изповядващите исляма, общо следовниците на Мохамед са приблизително 600 хиляди. По народност те са предимно албанци, турци, цигани, македонци (българи) и бошняци. В доскорошната социалистическа република има и неголяма група атеисти - 5 641 души, за повечето от които може да се предполага, че са комунисти по своите убеждения.

По данните от преброяването не е трудно да се прецени, че Македония с бързи темпове се ислямизира и през XXI век, ако все още е в настоящите си гранични очертания, нейните райони в съседство с Албания и Косово ще представляват основно звено във веригата от ислямски държави и автономни или полуавтономни области в западната част на Балканите. Мохамеданите в републиката и сега не са същинско малцинство, а през следващото столетие при запазване на високия им естествен прираст и задълбочаващ са репродуктивен спад при християните, двете общности ще доближат ръста на своите демографски измерения.

Тази тенденция ясно проличава във възрастовата структура на младежите, при които в групата от 0 до 4 г. мохамеданите са 44 % , при 5 - 9 г. са 39 % и 10 - 29 г. съответно са все още "само" 36 %. Докато при православните християни абсолютната численост на новородените през 90-те години рязко е спаднала, при мохамеданите има постъпателно увеличение (виж табл. № 5). В общините Тетово и Гостивар (около 80 %), Дебър (около 70 %), Кичево (около 60 %), Струга (над 50 %) те вече са мнозинство, а в Куманово (около 40 %) и Скопие (близо 30 %) присъствието им е значително. Всичко това показва, че в религиозно отношение Република Македония е придобила дуалистичен характер. Ислямът динамично и агресивно възстановява своите позиции в тази част на полуострова. Историята сякаш обърна своя ход назад.
 

Табл. № 4. Населението на Република Македония по народност и вероизповедание през 1994 г.
 

Табл. № 5. Възрастова структура на младото и средното поколение в Република Македония през 1994 г. според неговото вероизповедание.
 

Религия	Всичко	Православни християни	%	Мохамедани	%	Всички останали	%
0-4	151 287	79 929	53	66 004	44	5 354	4
5-9	162 672	92 989	57	63 732	39	5 951	4
10-14	166 993	99 940	60	60 815	36	6 238	4
15-19	161 947	97 235	60	58 996	36	5 716	4
20-24	152 720	92 057	60	55 447	36	5 216	3
25-29	150 545	93 668	62	51 774	34	5 103	3
30-34	147 733	97 292	66	45 205	31	5 236	4
35-39	145 144	104 029	72	35 740	24	5 375	4
40-44	136 590	102 903	75	28 313	21	5 374	4
45-49	109 351	82 066	75	23 314	21	3 971	4

4. Назад към България.

През последните осем десетилетия връзките на България с Вардарска Македония бяха сериозно нарушени, а дори в някои периоди прекъснати. След 1948 г. общата граница не само разделяше хората от двете й страни, но спорът за произхода на славянското население на Македония, воден между управляващите в София и Скопие (Белград), всячески затрудняваше контактите между тях. Тази граница беше межда на абсурдното политизиране и идеологизиране във всички сфери на взаимоотношенията. Естествено бешеприграничните райони, задънени от непроницаемата завеса на противопоставянето, да запустеят. Мнозина от населяващите ги мигрираха към вътрешността на своите държави. Урбанизацията ги отнесе към големите градове. Други немотията, последвала преустановяването на нормалната стопанска и търговска активност в пограничните селища, принуди да търсят прехрана в чужбина. Македония и България започнаха своето демографско раздалечаване.

Община Крива Паланка, която се намира на подстъпите за Стара България, за четири десетилетия, от 1953 до 1994 г. загубва 1/4 от населението си. То спада от 33 844 на 25 594 души. Съседната на нея община Кратово за същото време намалява с 4 761 жители - от 16 180 до 11 419 души. Граничещите с Пиринска Македония общини Делчево и Берово през този период незначително увеличават броя на жителите си, което се дължи на високия естествен прираст, компенсиращ емиграцията. Единствено в община Струмица, чиято плодородна долина България загуби в Ньойи сюр Сен през 1919 г., демографският прираст (нарастване с 3/5) е равностоен на средния за цяла Македония. Затова пък столичната община Скопие засмуква през тези четири десетилетия демографски ресурс, превъзхождащ 1.5 пъти собственото й население. От 213 586 жители през 1953 г. тя се разраства до 545 228 жители при последното преброяване.

Стратегическият град избран от Учредителното събрание през 1879 г. за столица на Княжество България - София, все пак оказва чрез своята близост до Република Македония давление върху взаимоотношенията между двете държави и техните народи. Половинмилионното Скопие тепърва ще усеща тягата и ще открива ползата от взаимното привличане с над едномилионната българска столица, отдалечена само на 220 км. Изпълнението на инфраструктурните проекти между двата града - съобщителни, транспортни и продуктопреносни трасета, отчасти ще възстанови демографското равновесие в териториите помежду им. Разширяващото се сътрудничество по тази ос трябва да противостои на безперспективната ориентация на македонските управляващи за равноотдалеченост от всички съседни държави. В Скопие все повече ще осъзнават значението на Източна Македония за запазването на македонския (славянския и православен) характер на страната. Западните общини Тетово, Гостивар, Кичево, Дебър и Струга отдавна са обхванати от тревожното очакване за предстоящото разплитане на културно-религиозния и етнодемографски възел от проблеми, създадени след 1913 г. Според един от най-вероятните варианти, през XXI век тези общини ще станат обект на дележ между мохамеданската (албанската) и православната страна в спора за вторичното поделяне на наследството на Югославия в нейния бивш юг. Самото Скопие е застрашено да бъде разделено в бъдеще на северен (албански) и южен сектор.

През миналата година македонското правителство се опита да ограничи негативното влияние на демографския фактор върху предстоящите етнополитически процеси в страната. Досегашните 30 общини бяха раздробени на 123 нови общини, които до голяма степен са формирани на етнически и религиозен принцип. Това би притъпило противопоставянето и сблъсъка на икономическа и културна основа между отделните общности в пространството от Шар планина до Охридското езеро, ала ефектът ще е временен. Демографското преливане от една община към друга не може да бъде спряно по административен път, а стопанските интереси проправят просеки и през най-непроходимите терени. Освен това самоуправлението на етнически и религиозно хомогенни административни единици скоро ще се превърне в преломен етап от автономизирането на тази област.

За запазване на статуквото Република Македония не би могла да разчита на искрена подкрепа от чужди й страни. Политическите процеси в страната и на Балканите са дотолкова динамични и многопосочни, че малката и млада държава трудно би удържала самостоятелно на напора на събитията.

Изходът е в сближаването с България, която е реално заинтересувана от оптималното запазване на македонската териториална цялост. Скопие и София са обречени да поведат диалог за обединяване на своите усилия за запазване на мира. Държавниците от двете страни на границата са призвани от предизвикателствата на времето, да постигнат съгласие, за да запазят интересите и осигурят бъдещето на народностната общност, която те по повелите на историята разделно представляват.

март 1997

Табл. № 6. Етнически състав на западните и северните общини на Република Македония през 1994 г.
 

Народност Община	всичко	македонци	%	албанци	%	турци	%	цигани	%	сърби	%
Скопие	545 228	356 535	65	113 426	21	12 827	2	20 979	4	20 085	4
В чужбина	22 058	13 319		5026		429		1 942		340
Гостивар	108 181	20 110	19	68 926	64	13 752	13	2 138		308	0
В чужбина	11 294	1 376		8 858		639		111		9
Дебър	25 452	5 365	21	11 311	44	6 698	26	1 103	4	34	0
В чужбина	1 838	261		1 096		416		13		1
Кичево	52 958	21 025	40	26 073	49	3 823	7	1401	3	117	0
В чужбина	4 726	1 400		2 819		338		98		1
Куманово	127 814	64 526	50	47 178	37	422	0	3 121	2	11 682	9
В чужбина	6 898	1 951		4 341		15		343		191
Струга	62 679	27850	44	28 351	45	3 337	5	120	0	133	0
В чужбина	7 230	3 430		3 521		167		8		1
Тетово	172171	35 801	21	128 050	74	3 945	2	2 428	1	1 172	1
В чужбина	20 453	4 062		15 880		187		195		47

*”Македония”, бр. бр. 15, 16, 17, 18, 19/1997

КАРТИ
MAPS