MAP
Османското нашествие причини огромни демографски загуби на българската народност. Последвалото петвековно владичество предотврати нормалното й развитие и забави нейния демографски растеж. Особено голяма вреда нанесе възприемането от големи маси сред българите на натрапената религия на Мохамед, много от които се турцизираха, а останалите се обособяват в отделна от християнското българско население културно-религиозна общност. Така многовековното господство на исляма непрестанно ерозираше българския народ, разделяше и противопоставяше неговите членове. 117 години след Освобождението на България този процес продължава да отдава своите отражения върху съдбата на българите.
Масовите насилствени и доброволни помохамеданчвания на българи започват още с военното установяване на османците на Балканите и продължават до началото на ХIХ век. На много места религиозната агресия среща продължителна и упорита съпротива, но силата е у противната страна. Значителен успех турците постигат при ислямизирането в райони, в които са били разпространени еретични на ортодоксалното християнство движения. Ала именно при еретиците се променя само религията, без да се засяга основата на етничността - езикът и традициите. Това се дължи предимно на тяхната компактност и относителна изолираност, които възпрепятстват турцизирането им. Същите фактори са съхранили народностното съзнание при помаците от Средните Родопи, въпреки кървавото им преминаване от православието към мохамеданството. Там където ислямизирането се е извършвало предимно доброволно и поединично, приелите новата вяра скоро загубват и народностното си самосъзнание, ако в съответните селища е имало по-значителни турски колонии.
През ХIХ век вече напълно е оформена етнорелигиозната общност на българите - мохамедани. В Централна България те населяват Рило-Родопския масив, но ги има също в Тетевенско, Луковитско и другаде и са наричани помаци, ахряни, буганци (поганци), а мърваците, дипсъзите, мияците, аповците, торбешите и пр. са разпространени в Македония и Косово. Възприето е обаче, всички българи - мохамедани да се определят сборно като помаци. В по-късно време се правят опити това наименование да се наложи като етноним на цялата общност, в стремежа тя да бъде окончателно обособена и откъсната от българския й корен.
До 1912 г. преобладаващата част от българите - мохамедани все още се намират в пределите на Османската империя. След Балканските войни тяхното битие съществено се променя. Териториите, които те населяват, са разпределени между България, Сърбия, Гърция и Албания. Някои от тях през войната забягват в Турция, където има голяма помашка диаспора, оформила се през предходните векове. Постепенно там прииждат и други изселници от България, Гърция и Югославия, образувайки големи помашки колонии. Например, през 1923 г. при обмена на население между Турция и Гърция, наложен с Лозанския мирен договор, повече от 40 хиляди българи - мохамедани от Егейска Македония са преселени в републиката на Кемал Ататюрк. И до днес много от тях съхраняват своите традиции и роден език.
В останалите страни религията им става причина те да се затворят и законсервират, но архаизирането им е възпряно от установяването на атеистичните комунистически режими в България, Югославия и Албания. Постепенно новите режими осъществяват силово тяхното интегриране в живота на тези страни, като игнорират до голяма степен техните културно-религиозни тежнения. Високият им естествен прираст обаче постоянно актуализира необходимосттта от контролиране на възникващите сред тях антисоциалистически настроения. Увеличаването на относителния им дял сред населението на съответните държави и особено сред младежкото население, увеличава тяхното влияние там. Към средата на 90-те години българите – мохамедани в балканските страни вече надвишават, по моя преценка, 600 хиляди души, а около 400 хиляди от тях живеят в християнски държави – България, Гърция, Р Македония и СР Югославия.
Ислямът, както в миналото, така дори и през социалистическия период, остава проводник на чужди влияния и внушения сред българите – мохамедани у нас. Достатъчно е да се споменат враждебните на България въоръжени и пропагандни акции от 1878, 1913, 1923, 1944 - 1946, 1989 - 1992 г., подбудени от среди на религиозни фанатици. В противодействие на ислямската ориентация на помаците, българската държава провежда нееднократно акции за откъсването им от религиозната зависимост, които обичайно завършват с провал.
Самоорганизирано и доброволно отваряне на българите - мохамедани към националния живот на страната започва още през 30-те години с родинското движение, но комунистическите власти грубо прекъсва благородното му дело и повече от едно десетилетие провеждат политика на малцинствено обособяване на помаците. Впоследствие линията се коригира и се осъществява последователна политика за възвръщане към народностните им корени, но отново се прилагат някои неприемливи за това население методи. Така се стигна до големия срив на доверие от 1989 г. Едва сега християнското движение на отец Саръев потвърждава завета на родинци, че общественото начало, подпомагано от държавните институции и принципът на доброволността при новото спояване на българската народност, са пътя, водещ към храма на националното единство.
20.02.1995
*”Зора”, бр. 9/1995
Табл. №1 Разселване
на българите - мохамедани в балканските страни към средата на ХХ век, според
официални преброявания и оценки.
| Държава (район) |
|
|
| България |
|
|
|
|
|
|
| НР Македония |
|
|
| НР
Сърбия (Косово –
Призренска Гора) |
|
|
| Албания
(Голо Бърдо,
Кукъска Гора) |
|
|
| Гърция (Западна Тракия) |
|
|
| Турция |
|
|
**При преброяването на населението през 1960 г. в Турция е имало 24 098 души с “помашки” (разб. български) роден език и 28 580 души, които са владеели “помашкия” като втори език, които общо трябва да се причислят към българите - мохамедани. Освен тях 4 659 души са говорели на български, а още 58 233 са го владеели като втори език (последните вероятно са предимно из средите на преселилите се в Турция български турци).
КАРТА
MAP