В края на ХІХ век Русия достига до най-южната точка на териториално разширение в своята история - градчето Кушка на границата с Афганистан и до най-високата кота - 7495 м над морското равнище, днешният пик Комунизъм в Памир. В Средна Азия бяха последните значителни завоевания на бялата империя. През ХХ век я очакваха позорът на Цушима (разгромът в Руско-японската война от 1904 - 1905 г.) и на Брест Литовск (сключване на сепаративен мир за излизане от Първата световна война), както и хаосът на две революции и самоизтреблението в Гражданската война.

Краят на Гражданска война е ознаменуван от едно събитие, определило за седем десетилетия политическата конфигурация на териториите на бевшата Руска империя. Създава се федеративен съюз на съветските републики, които и без това бяха под управлението на единната Всерусийската комунистическа партия (болшевики). Най-голямата от тях е Руската федерация, която се простира от водите на Балтийско и Черно море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до пясъците на пустинята Каракум и планинските висоти на Памир. В тези граници се включват и земите на Средна Азия, които встъпват в състава на Съветския съюз групирани в две автономни републики - Казахска и Туркестанска. През 1924, 1929 и 1936 г. от тези автономни образувания се формират пет национални съветски републики, признати за равноправни членове на СССР.

В 1991 г. средноазиатските държави се отделиха най-безболезнено от разпадналата се федерация. Дори и да не се беше стигнало до неочаквано бързото дезинтегриране на съюза, все пак Москва не би могла задълго да ги удържи в състава му, поради лавинообразното нарастване на демографската им тежест, която постепенно ги откъсваше от останалите райони на страната.

Когато капката започне да се оформя, в зависимост от течността е необходимо тя да достигне определена критична маса, за да се отдели под въздействието на гравитационното притегляне и да полети надолу. По сходен начин населението на южната половина на Централна Азия, взривно нараснало през последните десетилетия и увлечено от религиозното и културно влияние на ислямския свят, рано или късно щеше да се отцепи политически и да се устреми на юг, където ще бъде погълнато от разбуненото мюсюлманско море.

В началото на ХХ век Средна Азия е представлявала рядко заселена територия с пустинен, полупустинен, степен и планински ландшафт, с изключение на долините на няколко реки, където е било съсредоточено населението й, предимно около старите градски центрове, последни останки от една цветуща цивилизация. Следващите десетилетия не донасят големи промени в демографско отношение и при преброяването от 1926 г. е установено, че на тази територия с площ от 4 милиона кв. км живеят по-малко от 14 милиона души.

Затова пък през 30-те и 40-те предимно в Казахстан се заселват огромни човешки маси, които преобразяват северната част на републиката и намаляват демографския й дисбаланс, набелязващ се в сравнение с югоизточния й по-гъсто населен пояс. Колективизацията и индустриализацията принудително и доброволно докарват в степните райони население от Русия и Украйна, а евакуацията и насилственото преселване на някои малки народи по време на Втората световна война съвсем изпъстрят и без това нехомогенната етническа картина на Централна Азия. През 50-те години започна разораването на целините, съпроводено от нова миграция към степните райони от всички краища на "необятната страна".

За тези три десетилетия съществено намалява относителният дял на местните жители, за сметка на милионите пришълци от Европа и Сибир. Повишаването на жизненото равнище обаче, както и модернизацията в съчетание с традиционната култура и ислямската религия, съвсем скоро довеждат до демографски взрив сред заварените народи. Само за 20 години, от 1959 до 1979 г. казахите, узбеките, киргизите, туркмените и таджиките се увеличават два пъти. В навечерието на разпадането на СССР, през 1989 г. тези народности представляват съответно по националните си републики 39.7 %, 71.4 %, 52.4 %, 72.0 % и 62.3 % от населението, докато през 1989 г. са били едва 30.0 %, 62.1 %, 40.5 %, 60.9 % и 53.3 %. По същия начин нарастват и останалите местни етноси, а инородците намаляват, още повече, че при "перестройката" се начена процес на завръщането им към Европа.

Но най-забележителният резултата от демографския взрив, настъпил в Средна Азия, е изключително високата гъстота на населението в определени райони на южната й половина, които възстановяват ролята си на духовни и политически центрове. Именно тяхната демографска маса, политическо влияние и стопански потенциал в последно време прекомерно натежаха, стимулирайки откъсването на републиките от федерацията.

За периода 1926 - 1989 г. населението на средноазиатския регион се увеличава 3.5 пъти и надвишава 49 милиона. Неговата преобладаваща част живее на сравнително неголяма територия с голяма гъстота на населеност, а това предразполага към повишаване на социалното напрежение и затруднява развитието на местното преимуществено аграрно стопанство. При такива условия избуява екстемизъм, насочен към чужденците и иноверците. Случаите с прогонването на месхетинските турци и сблъсъците във Ферганската долина са показателни за нарастващото междуетническо напрежение. Еманципирането на централноазиатските републики поставя пред тях въпроса за избор на модел на държавно строителство, според който ще се установи и нов статус на имигрантите. Светската държава с парламентарна демокрация може би ще се постарае да запази досегашните отношения и оканчателно ще реши проблема за интегриране на пришълците, докато завоят към религиозен фундаментализъм по-скоро би предизвикал големи сътресения и масова изселническа вълна. Единственото изключение вероятно е Казахстан, заплашен от разцепване, ако не се стигне до обществен мир и разбирателство.

Казахстан е една от трите турски (тюркски) държави, владеещи земи в периферията на Европа - другите две са Турция и Азербаджан. Но, освен това, повече от половината от населението му е с европейски произход. То е разположено в северните области и в големите градове на юг. Най-многобройни са руснаците, които едвав последно време бяха надминати по численост от казахите. Те, от своя страна пък, са разделени на три племенни групи (орди) - Стария, Средния и Младия жуз, намиращи се в сложни взаимоотношения на дискриминация и стремеж към равнопоставеност, наследени от миналото. Размириците в Алма Ата през 1987 г. бяха израз именно на тази борба за надмощие между отделните племенни кланове във върховната власт на страната.

Старият жуз, заемащ нейната по-плодородна южна част, т. нар. Семиречие, се отнася пренебрежително към останалите два, а и е най-близко до ислямските традиции и влияние. Той ще определи дали републиката ще остане единна, защото решението му да се отклони от пътя на модернизация и лаицизъм би довело до несъвместимост между Долен и Горен Казахстан. От това, разбира се, веднага ще се възползва големият северен съсед. Впрочем, така ги вижда нещата и руският писател Солженицин в статията си "Как да възстановим Русия.", според когото северните и централните области трябва да се присъединят към Русия.

Изкуствените граници в СССР създадоха и изкуствени държави след неговото разпадане. От народите им зависи дали ще успеят да ги запазят. Необходимо е не само вътрешнополитическо сътрудничество, но и възстановяване на връзките с останалите бивши членове на федерацията и най-вече с Русия. Казахстан, в съюз с Русия, би останал могъщ и доминиращ в Централна Азия фактор. Той ще е големия печеливш от срутването на имперските блянове.

А южната част на Средна Азия, притеглена от собствената си демографска тежест, от верските си и културни предпочитания, най-вероятно ще попадне в сферата на чуждо турско, арабско или иранско влияние и ще се отдалечи към един друг свят на религиозен приоритет и фанатизъм.

1.09.1992

*"Бойното поле на етносите" - "Зора", бр. 51/29.12.1992